Определение № 692 от 16.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3085/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. К. И., чрез адв. М. В., против въззивно решение № 58/07.03.2023 г. по в.гр.д. № 754/2022 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е променен режима на лични отношения на детето М. К. Б. с бащата К. П. Б. и е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск за заплащане на издръжка за минало време в размер на 1 475 лв. за периода от 04.03.2021 г. до 22.12.2021 г. В останалата част, с която упражняването на родителските права е предоставено на майката Ц. И., определено е местоживеене на детето при нея и бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 180 лв., първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателката се позовава на основанията по чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но без да формулира конкретен правен въпрос. Ответникът по жалбата – К. Б., представляван от адв.М. Г., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима за разглеждане в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска за заплащане на издръжка за минало време за периода 04.03.2021 г. - 22.12.2021 г. в размер на 1 475 лв. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела по искове за издръжка, поради което в тази си част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. В останалата част жалбата е процесуално допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира следното: По делото е прието за установено, че страните са родители на детето М. Б., родено на 20.12.2017 г. по време на съвместното им съжителство. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, представения социален доклад и становищата на страните, въззивният съд е приел, че определеният от първата инстанция режим на лични отношения с родителя К. Б. е необосновано рестриктивен и не отговаря на установените (до раздялата на родителите и след това) нормални, близки и пълноценни взаимоотношения между баща и дъщеря, както и на нуждите и интересите на детето от запазването на тази важна естествена връзка. Посочено е, че от раждането на М. до края на м.декември 2021 г., вкл. и след фактическата раздяла на родителите през м.март 2021 г., бащата е полагал адекватни грижи и е общувал интензивно и трайно с дъщеря си. Детето е прекарвало значително време с него, преспивало е в дома му, като това общуване е било необходимо, ползотворно и градивно за развитието на детето. След раздялата на родителите, детето е отглеждано от бащата и роднините му, вкл. и за по-продължителни периоди от време (повече от две седмици), когато майката е била ангажирана да се грижи за свой болен роднина в [населено място]. Между бащата и момичето има изградена силна връзка на обич, доверие и привързаност, както и много добри отношения с подкрепящата среда на роднините и приятелите на Б.. Предвид това, съобразявайки интересите и потребностите на детето, необходимостта да се запази и да не се прекъсва безпричинно установената пълноценна връзка между баща и дъщеря, въззивният съд е определил контактите да се осъществяват ежемесечно през всяка първа и трета събота и неделя от 09:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; и с редуване на престоя за училищните ваканции. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи. В случая, в изложението на жалбоподателката липсва изобщо формулиран правен въпрос, както и обосновка по сочените (само цифрово) основания за селектиране на жалбата. Преповторени са доводите за неправилност и необоснованост на решението (чл. 281, т. 3 ГПК) и са приложени копия от решения на СГС, които обаче са ирелевантни за обосноваването на някоя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за защита интереса на детето и за правилното приложение на материалния закон, настоящият състав също не констатира основания и правни въпроси, по които да се селектира жалбата. Извън това, следва да се отбележи, че в практиката си ВС и ВКС нееднократно са посочвали, че в общия случай право на всяко дете и негова естествена потребност е то да общува и с двамата си родители. Раздялата между родителите не означава раздяла на някой от тях с детето. По тази причина, мерките за лични отношения следва да предоставят адекватна с оглед конкретните обстоятелства и към дадения момент от развитието на взаимоотношенията родител - дете възможност за общуване и осъществяване на редовни контакти с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Съобразявайки служебното си задължение да следи за най-добрия интерес на детето, в мотивите на решението си съдът е извършил преценка на конкретните обстоятелства и правнорелевантни факти, въз основа на които е определил режим на лични контакти, който да способства запазването на нормалната и естествена връзка между баща и дъщеря. Несъгласието на касаторката с оценката и анализа на доказателствата и крайния резултат по спора, респ. изложените в тази връзка доводи не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение