Определение № 291 от 03.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 716/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Л. К. и Е. К. Е. против решение № 2379/19.12.2014 год. по гр.д. № 2323/2014 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, в частта му с която е отменено решение № 1669 / 10.03.2014 г. по гр.д.№ 3993/2013 год. на Софийски градски съд,І-во гр.отд. и са отхвърлени предявените от касаторите искове,за присъждане обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от смъртта на сина им – Н. Е.,настъпила в резултат на ПТП от 02.12.2006 год., по вина на водача на застрахован при праводателя на ответното дружество товарен автомобил,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,за сумата над 15 000 лева и до присъдените от първоинстанционния съд 40 000 лева - за Д. К. и над 10 000 лева и до присъдените от първоинстанционния съд 40 000 лева – за Е. Е., както и в частта, в която въззивното решение е потвърдило първоинстанционното,за отхвърляне всеки от исковете,с правно основание чл.226 ал.1 КЗ,за разликата до претендираните по 95 000 лева от всеки от ищците. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение,като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила / съображения за наличие на основание за отвод на постановилия решението съдия – докладчик/, както и в нарушение на чл.236 ал.2 ГПК, с оглед немотивиране извода за справедлив размер на присъдимите обезщетения,а също и като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД / по определяне размера на обезщетенията / и чл.51 ал.2 ЗЗД – досежно извода за прието съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия наследодател,поради непоставен предпазен колан и употреба на алкохол, бидейки и водач на пострадалия при ПТП лек автомобил. Изрично се сочи и касационен довод за неправилност на фактическото съобразяване от въззивния съд размера на присъдените на ищците ,с влязлата в сила наказателна присъда на делинквента - водач на застрахования товарен автомобил - обезщетения, съответно 25 000 лева за Д. К. и 20 000 лева – за Е. Е.. Ответната страна – [фирма] - оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване.Защитата й по съществото на въззивното произнасяне е концентрирана върху неговата недопустимост, предвид недопустимост на преки искове срещу застрахователя на гражданската отговорност, при вече реализираната отговорност на делинквента. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим ,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Преди произнасяне по основанията за допускане на касационното обжалване,настоящият състав установи,че касационен довод и кореспондиращ му въпрос, в изложението по чл.280 ал.1 ГПК, са обусловени от изхода на тълкувателно дело № 1 / 2014 год. на ОСТК на ВКС, образувано с разпореждане от 03.11.2014 год. на Председателя на ВКС. В т.1 от същото е поставен за разглеждане и решение въпроса: „Следва ли в производството по пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ,обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента ? „. Решението по този въпрос би било обуславящо за отговор на формулирания от касаторите, безспорно изводим от съдържанието на п.3 от стр.2 от изложението по чл. 280 ал.1 ГПК, макар и неформулирано във въпросителна форма ,въпрос за това „ ограничен ли е съда по иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застраховател,в присъждането на обезщетение, до размера, присъден от наказателния съд, по уважен граждански иск на пострадалите срещу делинквента в наказателното производство. Като обусловено от решението по т.1 на тълкувателното дело,настоящото производство следва да бъде спряно, преди произнасяне по допускане на касационното обжалване,съгласно ТР № 2 / 2011 год. по тълк.дело № 2 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното,Върховен касационен съд, първо отделение