Определение № 5322 от 20.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4168/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал.3т.1 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на М. М. С., чрез адв. Д. Ц. от САК срещу определение № 1072 от 19.04.2021г. по ч.гр.дело № 1014/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 22.02.2021г. по гр.д №7707/2017г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба от М. М. С. за възстановяване на срока за обжалване на съдебно решение от 05.07.2018 г. постановено по гр.д. № 7707/2017 г. по описа на СГС. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел, че с атакуваното определение от 22.02.2021 г., постановено по гр.д. № 7 707/2017г. по описа на СГС е оставена без уважение молбата на М. С. от 08.10.2020 г. за възстановяване на срока за обжалване на съдебно решение от 05.07.2018 г., постановено по гр.д. № 7 707/2017 г. по описа на СГС. От представеното писмо от ГДИН затвора в София се установява, че през периода 22.11.2018 г. до 22.12.2018 г. не е имало ограничение на изходящата кореспонденция на лишения от свобода. От представеното пред въззивната инстанция писмо-отговор от Омбудсмана на Р България до частния жалбоподател е видно, че при извършена проверка, в частта относно неприемането на препоръчани писма не се е установил акт на длъжностно лице от администрацията в тази насока. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК срокът може да бъде възстановен, ако се установи, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, настъпили за страната през времетраенето на срока. Отбелязано е, че според трайната съдебна практика, под хипотезата на тази правна норма попадат такива факти от действителността, които стоят извън волята на страната и които не са могли да бъдат преодолени от нея въпреки положените усилия и са я лишили от възможността да извърши съответното процесуално действие. Във всички случаи препятствието трябва да е продължило през времетраенето на срока или през по-голямата част от него и да не е било непреодолимо. В мотивите си съда сочи, че в конкретния случай липсват доказателства, че спрямо жалбоподателят е наложено ограничаване на изпращане и получаване на кореспонденция, което би могло да се приеме като препятствие, продължило през цялото време на срока и е било непреодолимо за същия, поради което молбата му следва да се остави без уважение, а първоинстанционното определение да бъде потвърдено. Определението е обжалвано като неправилно. В инкорпорираното в жалбата изложение частният жалбоподател се позовава на основанието по чл. 280, ал.2, предл. второ ГПК, поради недопустимост на постановения акт. Изтъква се, че още с първата си жалба жалбоподателят е въвел конкретни твърдения, че не е получил в цялост определението, с което молбата му е оставена без уважение.Твърди се, че това което е получил, е било без нужните реквизити за съдебен акт, като по този начин още в началото е преграден пътят му за процесуална защита. Посочва, че липсват мотиви, защо съдът е счел, че молбата му е неоснователна, за да може жалбоподателят да ангажира достатъчно доказателства в обратната насока. В жалбата се сочи още, че жалбоподателят е конкретизирал и посочил какви са форсмажорните обстоятелства, поради които е отказал да получи съдебните съобщения, а именно нарушеното му право на кореспонденция в Затвора София. Върховен касационен съд ,състав на ІІІ г.о.намира, че касационно обжалване на обжалваното въззивно определение не следва да се допуска. Жалбата е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК .Тъй като е постъпила срещу акт на въззивен съд, с който се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тази частна жалба подлежи на касационно обжалване ,но само при наличие на някое от посочените в чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК основания. Основание по чл.280, ал.2 ГПК е изтъкнато в изложението,изготвено от назначения по Закона за правната помощ адвокат по делото. В случая не са налице сочените от частния жалбоподател основания за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд поради следното: Не е налице обосноваваща допускане до касационно обжалване вероятност обжалваното определение да е недопустимо- основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК ,или порок засягащ валидността, за което съдът следи служебно. Определението на апелативния съд е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата, като инстанционен контрол е осъществен в законовите предели. Определението не е и очевидно неправилно / чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК /. То не е постановено нито в явно от съдържанието на определението нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/,нито извън закона /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в техните действащи редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.Особеното непредвидено обстоятелство, което страната не е могла да преодолее, като предпоставка за възстановяване на законово установен, или определен от съда срок по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, предполага наличие на обективни причини, които са настъпили за страната през времетраенето на срока и тя не е могла да преодолее, довели до пропускането на съответния срок.Според текста на цитираната разпоредба, страната трябва да докаже наличието им и твърдението, че са възникнали обстоятелства, препятствали извършването на съответното процесуално действие в срок, следва да бъде подкрепено със съответните доказателства, които да бъдат подложени на преценка от съда. В разглеждания случай частният жалбоподател не е подкрепил заявеното с каквито и да е доказателства ,поради което съдът е приел, че молбата е неоснователна. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение