Определение № 1852 от 12.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4075/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените касационна жалба от прокурор в Апелативна прокуратура София и насрещна касационна жалба, подадена от Е. С. Е., чрез процесуалните представители адвокатите В. и Д. против въззивно решение № 798 от 4.07.2024г. по в.гр.д. № 2128/2023г. на Апелативен съд София, в частта с която е потвърдено решение № 3233 от 19.06.2023г. по гр.д. № 8263/2021г. на Софийски градски съд като е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Е. С. Е., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 25 100лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпления по чл.142а, ал.2, изр.1 и 2,вр. чл.20, ал.2 НК, както и по чл.131, ал.1, т.1 и 2, вр. чл.130,ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, за които е оправдан с присъда по н.о.х.д.№ 7695/2010г. на СРС, ведно със законната лихва, считано от 4.03.2020г. Доколкото няма подадена - в определения за това срок – на касационна жалба от Е. С. Е. срещу въззивния акт в частта му, с която е частично отменен първоинстан-ционния акт за разликата над присъдената сума от 40 000лв.до 25 100лв. и е отхвърлен иска в тази част, поради липсата на надлежно сезиране, за настоящият съдебен състав не съществува възможност за произнасяне в посочената част. Съгласно чл.287, ал.4 ГПК подадената насрещна касационна жалба подлежи на разглеждане само в случай на разглеждане /по същество/ на касационната, защото насрещната касае само обжалваната част на въззивния съдебен акт с основната касационна жалба. В изложението, приложено към касационната жалба, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставен въпрос, касаещ приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД с оглед изпълнението от страна на въззивния съд на задължението да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди след преценка на всички релевантни обстоятелства. Счита, че не са съобразени следните обстоятелства: фактическата и правна сложност на случая, фактът че наказателното производство не е повлияло значително върху професионалното развитие на ищеца, който е продължил да работи в системата на МВР, включително и е бил назначен през 2017г. като „командир на отделение“, неговата възраст, която счита че е способствала за по-висока устойчивост на стреса, както и че широката медийна разгласа на случая е била във връзка със засиленият обществен интерес, който предполага заемането на определени публични длъжности. Счита за неизследвана – в достатъчна степен – на причината връзка между приетите за установени вреди и воденото производство, както и че не е отчетена икономическата обстановка и стандарта на живот през процесния период от 2008г. до 2020г. Твърди /без да представя доказателства за влезли в сила актове в този смисъл/, че за другите обвиняеми в същото наказателно производство – са определени по-малки по размер обезщетения. Позовава се на противоречие на въззивния акт с ППВС № 4/23.12.1968г., с т.11 от ТР № 3/22.04.2005г.на ОСГК на ВКС и с конкретно посочени и приложени актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор, а е подадена насрещна касационна жалба от Е. С. Е., в която са изложени доводи, обосноваващи тезата на страната за занижен размер на присъдения размер на обезщетение поради несъобразяване на дългата продължителност на производството/ 11години, 6месеца и 28 дни/, затрудненията които са му причинени с определяне на мярката за неотклонение „парична гаранция“, установените като реално претърпени отрицателни емоции /унижение, несигурност, липса на вяра в правосъдието заради дългата продължителност/, които са надвишават обичайните, установените със заключение на приета съдебно-психологическа експертиза психологически последици, които са търпени в продължителен период от време, увреждането на здравословното състояние, установено със заключение на приета съдебно-медицинска експертиза, фактът че многократно делото е било прекратявано и връщано на Прокуратурата, а всяко връщане, последвано от ново привличане като обвиняем е довело до причиняване на допълнителни вреди. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е преценил за справедлив размер на дължимо обезщетение от 30 000лв. /които е намалил с полученото обезщетение от 4 900лв. за нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото в срок до 25 100лв./, съобразявайки следните преценени от него като релевантни обстоятелства: Ищецът е бил обвинен в извършване на две престъпления, в качеството си на длъжностно лице – полицай от 04 група, 01 сектор „Сили за превенция и охрана“към отдел „Охранителна полиция“ СД „Полиция“ МВР, осъществени по време на изпълняване на служебните му задължения – на 30.07.2008г., около 16.35ч., по време на охрана на обществено мероприятие. Привлечен е като обвиняем на 6.08.2008г. за деяния по чл.142а, ал.2, изр.1 и 2,вр. чл.20, ал.2 НК, както и по чл.131, ал.1, т.1 и 2, вр. чл.130,ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК /за противозаконно лишаване от свобода на Д. С., заместник –председател на ПП „Атака“ и народен представител в Европейския парламент - като му поставили помощни средства – белезници и го транспортирали до 05 РПУ София и че са му нанесли лека телесна повреда/. Касае се до обвинение в тежко престъпление, по смисъла на чл.93, т.7 НК. Продължителността на производството е 11 години, 6 месеца и 28дни, като същото е минало през досъдебна и съдебна фаза, като постановената оправдателна присъда е влязла в сила на 4.03.2020г. По отношение на обвиняемия е взета първоначална мярка за неотклонение „парична гаранция от 400лв“, заменена впоследствие от „подписка“. За първи път делото е внесено в Софийски военен съд на 18.12.2008г. и е образувано н.о.х.д.№ 141/2008г. С разпореждане от 29.12.2008г.е прекратено е върнато на СВОП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. От СВОП е изпратено на Софийска районна прокуратура, от там е върнато на СВОП. На 20.02.2009г.разследването отново е предявено на обвиняемия. За втори път делото е внесено в съда на14.03.2009г. Образувано е н.о.х.д.№ 2923/2009г. на РС София. С определение от 22.10.2009г.е прекратено и е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното производство частично е било прекратено. Последвало е ново предявяване на обвинение срещу ищеца с добавен квалифициращ признак, че пострадалото лице е представител на обществеността при или по повод изпълнение на неговите функции. С определение от 5.01.2010г. отново е прекратено образуваното дело и е върнато на СРП за изпълнение на дадени указания. С постановление от 31.03.2010г. на СРП е било спряно и отново възобновено на 1.04.2010г. С постановление от 31.03.2010г.на следовател при СлО- СГП отново е привлечен ищеца като обвиняем. По тези обвинения е постановена оправдателна присъда от 25.02.2019г. по н.о.х.д.№ 7695/2010г.на СРС. Последвал е протест и е потвърдена от СГС, като е влязла в сила на 4.03.2020г. Със съдебномедицинска експертиза е установено, че ищеца страда от метаболитен синдром – дислипидемия, захарен диабет, тип 2, диабетна полиневропатия, АХ, ИБС-ритъмна форма, като експертът е категоричен, че именно преживените от ищеца стресови състояния са довели до разстройство на здравето му. Със заключение на съдебно- психиатрична и психологическа експертиза е установено, че във връзка с воденото наказателно производство, ищецът е изпитвал негативни емоции, които са довели до невротични оплаквания /тревожност, притеснение, интензивно напрежение, депресивно настроение, диссомния, социална изолация/, въз основа на което му е поставена диагноза: „Смесено тревожно-депресивна реакция с протрахиран ход в границите на адапционно разстройство“. Въззивният съд не е кредитирал гласните доказателства относно отражението на наказателното производство върху кариерното развитие на ищеца. Отчел е и установеният широк медиен отзвук на случая и е посочил, че съобразява съществуващата икономическа обстановка към датата на влизане на в сила на оправдателната присъда. Мотивите, с който е преценил, че следва да се намали определеният от първата инстанция размер на обезщетението са, че ищецът е бил оправдан още на първа инстанция, което е намалило притесненията му, обстоятелството, че взетата мярка за неотклонение е лека и че въпреки воденото наказателно производство, той е продължил да работи в системата на МВР. При тези мотиви на въззивния съд и липса на подадена от пострадалия касационна жалба, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивния акт, доколкото поставеният от касатора въпрос е разрешен от въззивния съд съобразено установената съдебна практика, изградена върху базисните постановки, съдържащи се в ППВС №4/1968г. Съгласно същите - справедливото обезщетение се определя при съобразяване с всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Във всички хипотези на чл.2 ЗОДОВ релевантни са: вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот; причиняване на здравословно увреждане. В хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от значение е още тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, интензивността на предприетите процесуални действия; фазата, до която е достигнало производството /дали е постановен съдебен акт, включително и осъдителен/, наложените мерки за неотклонение – тяхната тежест и вид, налице ли е ограничаване на права и в каква степен. Във всички случаи паричният еквивалент на неимущественото увреждане се определя към датата на увреждането, като се отчитат съответните обществено-икономическите условия в страната. Доколкото, съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен и дължимата преценка е индивидуална, приложените конкретни решения са ирелевантни, защото за всеки отделен случай обстоятелствата, които се отчитат са различни. В случая, въззивният съд е преценил всички обстоятелства, които са от значение за спора, включително и тези, на които касаторът акцентира – съобразена е личността и професията на пострадалия, включително и неговата възраст /той е бил на 36години, когато е започнало наказателното производство, а е наближавал 50-те, когато е завършило/. Въззивният съд е обосновал изводите си относно наличието на причината връзка на приетите за установени от него вреди и воденото наказателно производство и е отчетена икономическата обстановка към релевантния момент. Решаващо значение е отдадено на обстоятелството, че повдигнатите обвинения са за деяния, които са в кръга на упражняваната професия и независимо, че неправомерно обвиненото лице е останало в системата на МВР, воденото производство не е останало без последици, с оглед видът и тежестта на деянията, за които е повдигнато обвинение /те са за извършване на тежко престъпление, със сериозна обществена опасност/. В случая, принципът за справедливост е съобразен, доколкото дължимият размер на обезщетение е определен след преценка на конкретно установените факти и наведените възражения. След като са съобразени характера и степента на причиненото увреждане, начина и обстоятелства, при които е получено, настъпилите вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възрастта на пострадалия и установеното състояние, общественото му и социално положение, отражението върху начина на живот и обичайна среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки за процесуална принуда; установените критерии за приложение на принципа за справедливост са спазени. Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост, поради което не следва да се допуска касационно обжалване по подадената касационна жалба. Последното изключва възможността за разглеждане на насрещната касационна жалба. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение