Определение № 855 от 28.09.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.288 от ГПК. С решение от 25.11.09г. по гр.д.№532/09г. на С. окръжен съд е потвърдено решение №63 от 07.07.2009г. по гр.д.№13/09г. на К.ския районен съд, в частта, с която е било признато за установено по отношение на община К., че ищците А. Х. Ч., З. Х. К. и А. Х. Х. са собственици на дворно място, находящо се в с.Ябланово, С. област, както и на намиращите се в него жилищна сграда и четири стопански постройки. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която са отменени издадените актове за държавна и частна общинска собственост за спорните имоти. Въззивният съд е приел, че праводателят на ищците е закупил мястото с писмен договор от 1951г. и от този момент го е владял непрекъснато и необезпокоявано до смъртта си през 2008г., застроил го е, а след смъртта му владението е продължено от неговите наследници. През 1978г. за мястото е съставен акт за държавна собственост, а през 2009г. – акт за частна общинска собственост. Прието е, че актът за държавна собственост не прекъсва придобивната давност, започнала да тече в полза на праводателя на ищците, след като този акт не е бил доведен до знанието му и след като държавата не е предприела действия за отстраняването му от имота. Имотът е бил придобит по давност и е собственост на ищците, затова предявеният от тях установителен иск срещу община К. е бил уважен. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от община К.. Тя се позовава на §7 от ПЗР на ЗМСМА и §42 от ПЗР на ЗИДЗС и счита за неправилно необсъждането на тези разпоредби от въззивния съд. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли държавата, съответно общините, да уведомяват лицата, владеещи даден имот, че за него е съставен акт за държавна или общинска собственост, за да прекъснат по този начин упражняваното давностно владение. Ответниците в производството считат, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. При действието на чл.86 от ЗС, в редакцията му преди изменението с ДВ бр.33/1996г., въпросът за прекъсване на придобивната давност върху държавен имот изобщо не може да бъде поставен, поради забраната за придобиване на такъв имот по давност. След това изменение на закона, по отношение на имотите частна държавна или общинска собственост е спряна със закон придобивната давност - §1 от ЗИД ЗС ДВ бр.46/2006г., изм. ДВ бр.105/06г., 113/07г. и 109/08г. Ето защо, независимо от мотивите на въззивната инстанция, поставеният от жалбоподателя въпрос дали се прекъсва придобивната давност върху процесния имот с факта на съставянето на акт за държавна собственост през 1978г., след като този акт не е бил съобщен на владеещите лица, както и с факта на съставяне на акт за частна общинска собственост през 2009г., не е определящ изхода на делото и по него не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Съществените въпроси по делото са други – какво е доказателственото значение на акта за държавна собственост, ако в него не е отразено придобивното основание и дали може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Тези въпрои обаче не са поставени от жалбоподателя, затова по тях не може да се допусне касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,