Определение № 2991 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3554/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ответника „Би Пи Ел- глобал инвестмънтс груп“ ЕООД срещу определение № 10105/13.10. 2022 г. по в.ч.гр.д.№ 1158/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ІV-г състав, в частта му, в която е потвърдено определение № 20078191/24.03.2021 по гр. дело № 6214/2012 г. на Софийски районен съд, в частта му, в която е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело определение № 20012884/13.01.2021 г., с което исковото производство е прекратено като недопустимо и е реализирана отговорността на насрещната страна за разноски, като на касатора е присъдена сумата 1 700 лв., от която 1 200 лв. за исковото производство и 500 лв. за обезпечителното производство. Жалбоподателят излага доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като счита, че следва да му бъде присъден пълния размер на сторените от него в исковото и обезпечителното производство разноски в общ размер от 5 000 лв.. Навежда доводи, че по делото са предявени два обективно съединени иска – за прогласяване на нищожност на съдебно решение и за установяване на симулативност на исковия процес, като за всеки от тях поддържа, че се дължи отделно адвокатско възнаграждение. Поради това счита, че присъдените му от съда за исковото и обезпечителното производства разноски са под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди, че предвид гоеризложеното и фактическата и правна сложност на делото, следва да му бъдат присъдени сторените съдебно - деловодни разноски в пълен размер съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, а именно: 3 000 лв. по исковото производство и 2 000 лв. по производството за обезпечение на бъдещ иск. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към частната касационна жалба „Би Пи Ел- глобал инвестмънтс груп“ ЕООД навежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като поставя следния въпрос: „Допустимо ли е да се присъди адвокатски хонорар под законово определения минимум?“, за който твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с определение № 146/04.04.2022 г. по ч.т.д. № 352/2022 г. на ІІ т.о. на ВКС. Сочи и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, обосновано с твърдения, че според трайната съдебна практика при два обективно съединени иска се дължи адвокатско възнаграждение по всеки от тях. Частната касационна жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима. Не са налице обаче наведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство е образувано по искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.17 ЗЗД и чл.299, ал.3 ГПК, предявени от Столична община срещу „Би Пи Ел-глобал инвестмънтс груп“ ООД и Д. Д. М. за признаване за установявано, че воденият между двамата ответници процес по гр. д. № 10958/2011 г. на Софийски градски съд е симулативен, както и за прогласяване нищожността на постановеното по същото дело решение. Посочил е също, че с определение № 20012884/13.01.2021 г., първоинстанционният съд е прекратил исковото производство като недопустимо и е осъдил ищеца – Столична община да заплати на касатора сумата 1 700 лв. - разноски по делото, от които сумата в размер на 1200 лв. за исковото производство и сумата в размер на 500 лв. за воденото обезпечително такова по гр.д. № 3465/2012 г. на Софийски районен съд. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че предявеният иск за обявяване на нищожност на съдебно решение е неоценяем, поради което адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на страната следва да бъде съобразено с разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 7 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията на цитираната наредба към момента на подписване на договора за правна защита, т.е. преди изменението й с ДВ бр.45/2020 г./, а именно 300 лв. за исковото производство и 150 лв. за обезпечителното производство. С оглед направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар е счел, че в производството по чл. 248 ГПК не са налице основания за увеличаване на размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на „Би Пи Ел- глобал инвестмънтс груп“ ЕООД, тъй като първоинстанционният съд е присъдил възнаграждение над минималния такъв, посочен в горецитираната наредба, като е съобразил и обема на извършените от процесуалния представител действия. По основанията за допускане на касационно обжалване: Поставеният от касатора въпрос не притежава характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като освен, че не е обусловил решаващите правни изводи в атакуваното определение, съставлява и довод за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК. С оглед дадените указания в т. 1 ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС такива оплаквания за неправилност на съдебния акт не могат да бъдат обсъждани в настоящата предварителна фаза по допускане на касационното обжалване. Само за пълнота следва да бъде посочено, че дори да можеше да се приеме, че въпросът на касатора е правен, той не е разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика. „Би Пи Ел - глобал инвестмънтс груп“ ЕООД навежда съображения, че са предявени два обективно съединени иска – за прогласяване на нищожност на съдебно решение и за установяване на симулативност на исковия процес, като за всеки от тях счита, че се дължи отделно адвокатско възнаграждение. С ТР № 106 от 0 7.09.1964 г. по гр. д. № 76/1964 г. на ОСГК на ВС е направено разграничение между иска по чл. 135 ЗЗД за установяване на относителна недействителност на влязло в сила съдебно решение и този за установяване на симулативността на даден процес и за обявяване нищожността на постановеното в него решение, който може да се води съгласно чл. 17 и чл. 26 ЗЗД. В горепосоченото тълкувателно решение ясно е проведено разбирането, че когато е предявена искова претенция за разкриването на симулацията и обявяването нищожността на постановеното в привидния съдебен процес решение се касае за един иск, а не за два обективно съединени такива, както твърди касаторът, поради което наведените от последния оплаквания в този смисъл са неоснователни. Ето защо, изцяло в съответствие със съдебната практика, е определено дължимото адвокатско възнаграждение за исковото и обезпечителното производство в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК като такова по единствен неоценяем иск, като видно от разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 и ал. 7 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, присъденият му размер надвишава многократно минималния такъв, посочен в цитираната наредба. Жалбоподателят се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. Фактическият състав, визиран в нормата, предпоставя обосноваване от касатора на порок във въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Такива пороци са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Горепосочените пороци на съдебен акт не са обосновани от касатора, а и не се констатират от настоящата инстанция досежно атакуваното определение. Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 и ал. 2 ГПК, поради което