Определение № 8797 от 02.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8254/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 33651 от 28.08.2026г. по административно дело № 10680 по описа за 2026 година на Административен съд- София – град на основание чл. 135, ал. 6 от АПК е прекратено производството и пред Върховния административен съд е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд - Хасково и Административен съд - София – град. Съдебното производство, първоначално образувано в Административен съд – Хасково, е инициирано по жалба от И. Т., гражданин на Мароко, срещу решение № УПП-129/11.08.2026 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отхвърлена молбата му за международна закрила относно статута на бежанец поради липса на условия да бъде признат за бежанец съгласно чл. 13 от Регламент (ЕС) 2024/1347 и относно статута на субсидиарна закрила поради липса на условия за предоставяне на такава съгласно чл. 18 от Регламент (ЕС) 2024/1347, като на основание чл. 42, пар. 1, б. „а“, във връзка с б. „й“ от Регламент (ЕС) 2024/1348 молбата за международна закрила е обявена за явно неоснователна. След осъществена проверка на местната подсъдност по релевираното оспорване, Административен съд – Хасково е изпратил делото по компетентност на Административен съд – София-град. Според решаващия състав, че производствата по глава VII на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), както и чл. 84 ЗУБ са неприложими спрямо процедурите на границата по Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета, за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС. Именно поради това приложение намира общата норма на чл. 133, ал. 1 АПК и на основание изр. 2 от същия местно компетентен да разгледа жалбата е Административен съд - София-град. С определение № 33651 от 28.08.2026г. по административно дело № 10680 по описа за 2026 година, Административен съд - София-град е прекратил производството по образуваното пред него административно дело и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Според решаващия състав, настоящият адрес от регистрационната карта на чужденеца е в [населено място], община Свиленград, област Хасково, поради което и на основание чл. 84, ал. 2 ЗУБ компетентен да се произнесе по спора е Административен съд - Хасково. При така очертаните параметри на спора, настоящият състав на Върховния административен съд намира следното: Съгласно чл. 133, ал. 1, пр. 1 от Административнопроцесуалния кодекс делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянния адрес или седалище на посочения в акта адресат. Съгласно чл. 91 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. Според чл. 3, ал. 2 ЗГР, в регистъра на населението, освен българските граждани, се вписват и чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Цитираната норма сочи, че за да бъдат адресно регистрирани на територията на страната ни чуждите граждани следва алтернативно: да имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, да са получили международна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 2 от ЗУБ или да им е предоставено убежище от президента на Република България. В случая оспорващият е чужденец, търсещ международна закрила, който няма и по принцип не може да има постоянен адрес в Република България по смисъла на чл. 93 ЗГР, доколкото не подлежи на вписване в регистъра на населението. Разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК относно „постоянен адрес или седалище в чужбина“ изисква адресат с установима и правно релевантна привръзка в чужбина, а не лице, което търси международна закрила и фактически се намира на територията на страната, независимо във връзка с коя от процедурите по предоставяне на закрилата е приложима. За търсещия закрила чужденец единственият обективен и нормативно установен критерий за привързване е настоящият му адрес, който по силата на чл. 44, ал. 1, т. 11 ЗУБ се вписва в регистрационната карта заедно със зоната, определена от председателя на ДАБ. След като единственият известен и предоставен по делото адрес на жалбоподателя - чужденец е този, посочен в неговата регистрационна карта, издадена от ДАБ, то релевантно по смисъла на § 3, ал. 1 ПЗР АПК е обстоятелството, че [населено място] попада в съдебния район на Административен съд - Хасково. Следва да се посочи, че разпоредбите на Закона за убежището и бежанците, които не са в колизия с нормите на Регламент (ЕС) 2024/1348, не са загубили своето правно действие. При липсата на общностна регулация относно подсъдността на съдебните спорове по предоставяне на международна закрила, то този въпрос се урежда съобразно принципа на процесуална автономия от съответната държава-членка. Това е изрично изтъкнато в съображения 88 и 89 към Регламента, а неговото прякото приложение съобразно чл. 288, ал. 2 от Договора за функционирането на ЕС не дерогира действието на националните процесуални норми, доколкото те осигуряват спазването на принципите на равностойност, на ефективност и на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. В този смисъл е и решението на Съда на ЕС от 27.06.2013г. по дело С-93/12 Агроконсултинг, в което еднозначно се уточнява, че правото на Съюза допуска национално правило за подсъдност, при условие, че то не поставя защитата на правата, черпени от правото на Съюза, при по-неблагоприятни условия и не създава процесуални задължения, включително по отношение продължителността на производството, които правят упражняването на тези права прекомерно трудно. Именно принципът на предимство на правото на ЕС и правото на ефективна съдебна защита по чл. 47 от ХОПЕС задължават сезирания съд да се обяви за компетентен и да разгледа спора, който попада в приложното поле на правото на ЕС, ако липсва процесуална норма, която е приложима пряко или по аналогия за подсъдността на този спор – Решение на СЕС от 14.05.2020г. по дела С-924/19 и С-925/29, FMS. В корелация с горните разяснения на СЕС, в случая следва да се съобрази, че срокът за обжалване на атакуваното решение е седемдневен, жалбоподателят е настанен в транзитен център в обл. Хасково и зоната му на движение е ограничена до тази област. Съгласно съображение 68 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2024/1348 процедурата на границата съставлява самостоятелен срок, който тече от регистрирането на молбата и обхваща както административната фаза, така и произнасянето по искането да се остане и по жалбата. В този аспект разглеждането на делото от съда по мястото на настаняване осигурява реален достъп до правосъдие и бързина на съдебния контрол. Предвид гореизложеното настоящият състав на ВАС приема, че местно компетентен да се произнесе по оспорването на горепосоченото решение е Административен съд - Хасково. Така мотивиран и на основание чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, тричленен състав на Върховният административен съд