Определение № 1383 от 20.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 297/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ срещу решение № 145 от 21.10.2022г. по в.гр.д. № 224/2022г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 29 от 11.02.2022г. по гр.д. № 289/2021г. на Окръжен съд – Ловеч.

С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу „Маргет 2013“ ЕООД установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване съществуването на вземания за сумата от 91 209. 42 лева, подлежащи на възстановяване получени средства по Договор № 11/639182/0043272 от 27.05.2015г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ при реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ с анекси, със законната лихва за забава, считано от 21.09.2020г., датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1520/2020г. на Районен съд – Ловеч, до окончателното плащане, както и сумата от 38 876. 53 лева, изтекли лихви за забава до 18.09.2020г., с разноските по делото по чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилни са изводите на съда, че когато има доказано изпълнение на поетите задължения за периодите, за които са отпуснати финансови средства по съответните мерки, не следва да се допуска връщане на даденото през тези периоди, тъй като средствата реално са използвани за хуманното третиране на животните и ищецът е приел изпълнението. Не е съобразено, че ответникът е поел задължение за срок от пет години. Целта е да се гарантира общественото здраве, здравето на животните и растенията, околната среда и хуманно отношение към животните. Изпълнението на ангажимента от земеделския стопанин не е обвързано с финансово подпомагане от ДФ“Земеделие“ през целия петгодишен период. Неправилни са също изводите на въззивния съд за изпълнение от страна на „Маргет 2013“ ЕООД на сключения между страните договор.

Касаторът иска оспореното въззивно решение да бъде допуснато до касация, отменено и предявените искове - уважени.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение трябва да бъде допуснато, тъй като решаващият въззивен състав се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Следва ли земеделският стопанин да не търпи никакви санкции, след като е налице неизпълнение на дейностите, за които е поел ангажимент за пет последователни години, и след като такава санкция е описана в договора?

2. Текстът на т.4.5 от договора, а именно: “При констатиране на неизпълнение на мерките и схемата в срока по т. 3.5 от договора, независимо от неговия характер и времетраенето на извършването му, земеделският стопанин възстановява получените средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването им за съответната година“ се счита, че връща само сумата, за която година е налице пълно неизпълнение на задължението или всички получени суми през годините?

От насрещната страна по жалбата „Маргет 2013“ ЕООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваните му части, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че между страните е бил сключен Договор № 11/639182/0043272 от 27.05.2015г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ при реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“. Допълнително към договора са били сключени Анекс № 1 от 15.12.2015г., Анекс № 2 от 12.05.2016г., Анекс № 3 от 09.12.2016г., Анекс № 4 от 27.01.2017г. и Анекс № 5 от 17.03.2017г. Съгласно основния договор, дружеството „Магрет 2013“ЕООД, като земеделски стопанин, е поело задължение да изпълнява мерки при отглеждане на птици – използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2.5 мг/кг; гарантиране на оптимално хранене на птиците чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини; използване на вода при отглеждането на птиците, която отговаря на качествата на питейната вода. Тези ангажименти са били поети за срок от пет години – до 28.04.2019г. Като помощ на земеделския стопанин от ДФ“Земеделие“ са били предоставени 91 209. 42 лева. Това е било за годините 2015г., 2016г. и 2017г., включително. През тези години ответникът – земеделски стопанин е изпълнявал договора. Една от функциите на ДФ“Земеделие“ е да подпомага финансово земеделските стопани и да предоставя парични средства на лицата по чл. 11, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП. Ответникът е „земеделски стопанин“ по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП.

След 2017г. помощ на ответника не е била предоставяна, тъй като през 2018г. дружеството е имало публични задължения към НАП, а до края на срока на договора то не е кандидатствало за помощта и не е представяло документи за отчитане. За основателно е било възприето твърдението на ищеца, че първоначално регистрираният от ответника животновъден обект е бил заличен със заповед на БАБХ от 22.10.2018г., но ответното дружество е продължавало да отглежда птици съгласно капацитета на животновъден обект, регистриран на 24.11.2017г., за което на ищеца е била представена справка за новата регистрация. През 2018г. са били налични 10 453 броя птици, доставени за оглеждане - 21 560 броя птици, и продадени – 26 158 броя. През 2019г. (началото) са били налични 5 855 броя птици, доставени – 4 800 броя и продадени след угояване – 2 240 броя. Със заповед от 02.04.2019г. на МЗХГ е било обявено огнище на инфлуенца А (грип) в животновъдния обект и е било разпоредено убиване и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици. През периода е била налице обективна невъзможност да се изпълнява договорът.

При тези възприети фактически обстоятелства за неоснователен е бил приет искът на касатора за връщане на сумата от 91 209. 42 лева, основан на съображението, че след извършена проверка от Фонда на 24.02.2020г. за изпълнение на 5-годишния ангажимент на ответника, е установено, че регистрираният животновъден обект е заличен със заповед на БАБХ от 22.10.2018г. Действително съгласно т. 3.5 от основния договор между страните земеделският стопанин се е задължавал да прилага мерките, за които е получена помощта, за период от 5 години, считано от датата на първото кандидатстване по съответната мярка, но също съгласно т. 4.5 от договора при констатиране на неизпълнение на мерките в срока по т. 3.5 от договора, независимо от неговия характер и времетраенето на извършването му, земеделският стопанин възстановява получените средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването им за съответната година. Последната клауза е тълкувана от първоинстанционния съд в смисъл, че е предвидено възстановяване на получените средства по мярката за съответната година, т.е. само за годината на неизпълнение. Помощта се дава за постигнат конкретен резултат след одобрение на заявление, което земеделският стопанин подава ежегодно. Според първоинстанционния съдебен състав да се приеме обратното в случая, би означавало всички разходи за три години назад, свързани с отглеждането на животните при посочените стандарти, надхвърлящи задължителните, да останат за сметка на земеделския стопанин. Отделно от това и през 2018г., и през 2019г. ответното дружество е изпълнило точно сключения между страните договор. Регистриран е бил нов животновъден обект. Единствено поради птичия грип е била налице обективна невъзможност да се изпълнява договорът.

Във въззивното решение съставът на Апелативен съд - Велико Търново е възприел изцяло изложените от Окръжен съд – Ловеч мотиви и е препратил към тях. Изрично е било подчертано, че искът за главницата е неоснователен. Ответникът е изпълнил договорните си задължения през периода 2015г.-2017г. и не дължи връщане на помощта от 91 209. 42 лева, дадена му с тази цел, за това предназначение и за този период. Като акцесорни, неоснователни са и исковете за присъждане на лихва за забава.

С оглед посочените обстоятелства първият формулиран от касатора въпрос не може да бъде определен като правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросът е основан на конкретно фактическо обстоятелство - неизпълнение от страна на земеделския стопанин на дейностите, за които по сключения между страните договор е поел ангажимент за пет последователни години, както и на оплакването в касационната жалба за неправилност на извода на въззивния съд за изпълнение на договора от 27.05.2015г., имащ за предмет предоставяне на държавна помощ при реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците. Така формулиран въпросът е фактологичен и предпоставен от преценка на правилността на обжалваното въззивно решение. Поради това не представлява правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Материалноправният или процесуалноправния въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Същото е по отношение на втория формулиран въпрос, който съдържа питане за това как следва да се тълкува клаузата на т. 4.5 от договора от 27.05.2015г., основан на оплакването в касационната жалба, че тълкуването на договора от страна на въззивния съд в решението му е неправилно.

Формулирани фактологично, въпросите на касатора не могат да се свържат с приложението на конкретна правна норма. Поради това не е удовлетворен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, при който касационно обжалване да бъде допуснато. Липсва позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, или която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, нито се установява липса на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Велико Търново.

Воден от горното съдът