Определение № 3637 от 11.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1455/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. А. В., чрез адв. В. Я., против въззивно решение № 467 от 23.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 12470/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20102526 от 11.09.2023 г., постановено по гр. д. № 67046/2017 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. А. В. против „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с предишно наименование и правноорганизационна форма „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумите 2316 лева и 9750 лева, заплатени от ищцата за присъединяване на недвижим имот в [населено място], общ. Б., към разпределителната електрическа мрежа и подлежащи на връщане, поради липса на основание за плащането им, и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 611.65 лева – мораторна лихва върху главницата от 2316 лева за периода от 27.01.2015 г. до 21.09.2017 г., и за сумата 1934.04 лева – мораторна лихва върху главницата от 9750 лева за периода от 17.09.2015 г. до 21.09.2017 г. С решението са присъдени съдебно деловодни разноски. Касаторът обжалва решението, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, подаден чрез процесуален представител юрк. Г. Д.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество – че решението е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото е установено, че с договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на ответника ДПЕРМ [ЕГН], SAP № IB-32-15-32005/27.01.2015 г. между страните е било постигнато съгласие за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа на собствения на ищцата обект: Преустройство и надстрояване на съществуваща сграда в механа и стаи за гости, находящ се в УПИ ..., кв.. по регулационния план на [населено място], общ. Б.. С договора ответното дружество се задължило, във връзка с чл. 21, ал. 4 НПКЕЕПРЕМ, да проектира, съгласува в съответствие с действащата нормативна уредба и изгради за своя сметка съоръженията за присъединяване, а именно електропроводни линии ниско напрежение. За присъединяването на обекта страните приели, че било необходимо да се изгради нова въздушна линия НН по съществуващо трасе на извод „Б“ с УИП 3х70+54.6 кв. м., с дължина от 400 м. от нов извод на разпределителното табло НН на ПТП „С.“ с №..., КН_..., на имотната граница да се монтира ново стандартно електромерно табло, а в обекта – електроразпределително табло, съобразно посоченото в чл. 3, ал. 2 от съдържанието на договора. Параметрите на бъдещото присъединяване подробно били описани в чл. 4 от договора, в това число предоставена мощност 27.6 kW и предоставяна такава 35.88 kW. По силата на чл. 21 от договора ищцата се задължила да заплати посочената в чл. 30 цена за присъединяване. Досежно определянето й договорната разпоредба препраща към чл. 32 от Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на ел. енергия и утвърдените с решение № Ц-002/29.03.2002 г. от ДКЕВР цени за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителните мрежи. Съгласно чл. 32, ал. 1 от наредбата, имотът на ищцата, съобразно предоставяната мощност попада в трета група, а ал. 5 от нормата предвижда, че в цената се съдържат постоянна и променлива компонента в зависимост от точката на захранване и дължината на електропроводната линия. Съобразно чл. 30, ал. 1, т. 1.2. от договора в случаите като настоящия, когато на клиента се предоставя мощност между 16 - 400 kW цената за присъединяване се формира от постоянна и променлива компонента, като постоянната компонента от цената на присъединяване била 2316 лева с ДДС, платима в 5 дневен срок от подписването на договора, а променливата компонента се определяла след изготвяне на екзекутивната документация на съоръженията за присъединяване – чл. 30, ал. 2 - 4 от договора. След изготвянето на екзекутивната документация страните по договора се задължили да сключат допълнително споразумение към този договор, в което да определят размера на променливата компонента и срокът за заплащането й – ал. 5 на същия текст. С допълнителното споразумение от 17.09.2015 г. променливата компонента от цената била определена на 9750 лева с ДДС, с оглед дължината на захранващата кабелна линия. В забележка страните посочили, че за разстояние по-голямо от 25 метра, след 25-я метър се дължат по 26 лева/м. В случая дължината на захранващата кабелна линия била 400 м, като променливата компонента била определена за 375 м. Въззивният съд е приел, че твърдените от ищцата пороци на волята й при подписване на допълнителното споразумение от 17.09.2015 г. не се установяват с писменото й възражение на гърба на документа. Същата съзнателно е положила подпис в допълнителното споразумение целейки именно резултатът от сделката – присъединяване на имота към електроразпределителната мрежа. С плащането на цената за присъединяване правата на ищцата не са накърнени, поради което съдът не споделя и съображенията, основани на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. Вещото лице по допусната СТЕ е свидетелствало, че изграждането на новата въздушна линия в случая било най-икономически и технически благоприятния вариант с оглед характеристиките и местоположението на обекта на ищеца. Съществуващият трафопост имал резервна мощност за захранване на заявената трифазна мощност, но нямал възможност за захранване на обекта от съществуващата налична мрежа НН, взето било предвид ползването на обекта за стопански нужди с оглед сигурност на електрозахранването му и заявената мощност. Изграждането на нов трафопост за захранването на обекта било трудно за изпълнение, разходите биха били големи и то за сметка на инвеститора. Ответникът в случая процедирал целесъобразно, като били използвани мощностите на съществуващия трафопост; цената за присъединяване била определена на база оптималната схема на присъединяване, а възраженията на ищцата в противен смисъл са напълно неоснователни. Между страните била постигната договорка за присъединяване на обекта на ищцата към електропреносната мрежа – от наличния в селото трафопост до имота на ищцата и същата била надлежно изпълнена – прокаран бил електропроводен кабел от трафопоста до таблото в имота на ищцата с посочената в договора дължина. Имотът на ищцата реално бил присъединен към електрическата мрежа, предвид на което ответникът има право да задържи получената за присъединяването цена. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „Следва ли външният съд да се произнесе по всички доводи, оплаквания и възражения на страните?“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзки с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?“; 3. „Относно правомощията на въззивния съд и събиране на доказателства?“; 4. „Дължи ли въззивната инстанция проверка за наличие на неравноправни клаузи но смисъла на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи н наличие на злоупотреба е господстващо положение на ответника, създадено по силата на ЗЕ по смисъла на чл. 102 ДФЕС?“; 5. „Дължи ли потребителят инвестиционните разходи на електроразпределителното дружество, при положение, че същите са включени и участват при формиране на цената на използваната електрическа енергия?“ и 6. „Допустимо ли е частно дружество да налага такси, имащи публичноправен характер, въз основа на отменени нормативи?“. Сочи, че първият, вторият и третият въпроси са решени в противоречие с трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 50026 от 26.06.2023 г. по т. д. № 2705/2021 г., II т. о., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК, решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., II т. о., решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г., I т. о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г., II т. о., решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г., IV г. о., решение № 17 от 23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г., II т. о., решение № 55 от 03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г., I т. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г., II т. о., решение № 263 от 24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г., I т. о., решение № 111 от 03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г., II т. о., решение № 180 от 11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г., II т. о., решение № 136 от 06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г., II т. о., решение № 190 от 07.02.2018 г. по гр. д. № 180/2017 г., IV г. о. и много други, четвъртият въпрос с практиката на СЕС – решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16 на Съда на Европейския съюз (R. P. A. и др. срещу В. R. SA), решение от 27.06.2000 г. по дело O. G. E. и S. E. C-240/98/C-244/98, решение по дело M. C. С-168/05, решение от 04.06.2009 г. по дело P. GSM С-243/08, решение по дело VB Penzugyi Lizing С-137/08, решение по дело U. Brands и U. Brands Continentaal/Комисия, решение на Общия съд по дело Michelin/Комисия, Т-203/01. R. и решение по делото Generics от 30.01.2020 г. по дело С-307/18, а петият и шестият въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Решението не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Описаните пороци липсват. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Първите три въпроси се отнасят до задълженията на въззивния съд, разглеждащ спора по същество. В случая, решението на Софийски градски съд не е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС, цитирана и от касатора в изложението. Въззивният съд е мотивирал решението си, съобразно правилата на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Изложил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Произнесъл се по защитните доводи и възражения на страните по делото с оглед правомощията му по чл. 269 ГПК в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263 ГПК. Извършил е самостоятелен, и цялостен анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства за релевантните по спора факти като обосновано е посочил кои от тях възприема за установени и кои за неосъществили се. Отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, но следва да се посочи, че видно от съдържанието на решението въззивният съд е извършил проверка и е изложил мотиви, че подписаните от ищцата клаузи не са неравноправни по смисъла на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. Несъгласието на касатора с крайните изводи на съда само по себе си не може да обоснове достъп до касационно обжалване, то представлява касационно оплакване за неправилност на решението. Ето защо, по този въпрос не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като не следва да се обсъжда и соченото допълнително основание по т. 2. По петия и шестия въпроси: задължението за плащане от потребителя на цена за присъединяването на обект към електроразпределителната мрежа е нормативно закрепено – чл. 117, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Закона за енергетиката (включително и в приложимата към датата на сключване на процесния договор редакция, ДВ, бр. 54 от 2012 г.). Следователно, цената за присъединяване е съществен елемент от договора и страните следва да са постигнали съгласие за това. В конкретния случай това е сторено, като в клаузата на чл. 30 от договора страните са постигнали съгласие, че дължимата за присъединяването цена включва постоянна компонента (определена в твърд размер) и променлива компонента (определима по стойност в последващ момент като са посочени критериите за това – в случая с допълнително споразумение от 17.09.2015 г.). Тази договореност съответства на приложимите към този момент нормативни регулации на този вид отношения – Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия и решение № Ц-002/29.03.2002 г. на ДКЕВР. Не се касае за задължение за такса с публичноправен характер. Допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е бланкетно посочено, касаторът не е развил съображения с какво разглеждането на въпросите би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването й, не се позовава на непълнота, неяснота или противоречия в нормативната уредба и необходимост от преодоляване на несъвършенствата й според изискванията на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът е направил искане за отправяне на преюдициално запитване по следните два въпроси: 1. „Дължи ли потребителят инвестиционните разходи на електроразпределителното дружество, при положение, че същите са включени и участват при формиране на цената за използваната електрическа енергия и това поставя ли потребителя в по-неизгодна и неравноправна позиция?“ и 2. „Налице ли е злоупотреба с господстващо положение, когато електроразпределителното дружество налага едностранно цени и определя едностранно начина на техническото присъединяване към електрическата мрежа?“, което настоящият състав намира за неоснователно. Не са налице предпоставките на чл. 267 ДФЕС, а именно тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС да е от значение за правилното решаване на делото. В обобщение на изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото на ответника по касация „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., платимо от касатора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение