Определение № 1228 от 13.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1110/2023 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на А. С. А. и Г. Г. А. от 08.04.2023г., с която се иска допълване на определение № 627/15.03.2024г. по т. д. № 1110/2023г. на ВКС, II т.о., в частта за разноските, чрез присъждане в полза на молителите на направените от тях разноски за касационното производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева с вкл. ДДС от всеки един от тях. Молителите твърдят, че констатацията на съда, че отговорът на касационната жалба не е подаден в срок, е неправилна, поради което им се дължат направените от тях разноски за касационното производство. Ответникът по молбата по чл.248 ГПК, ТД на НАП - София, не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: С определение № 627/15.03.2024г. по т. д. № 1110/2023г. на ВКС, II т.о., не е допуснато до касационно обжалване решение № 216/03.04.2023г. по в.т.д. № 63/2023г. на Апелативен съд – София. Молбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.248, ал.1 ГПК от надлежна страна, като разгледана по същество е основателна. Основателно е твърдението на молителите, че изходящият от тях отговор на касационната жалба е депозиран в законоустановения 1-месечен срок по чл.287, ал.1 ГПК, течащ от връчването на 14.06.2023г. на касационната жалба (л. 35-36 от к.д.), тъй като отговорът на същата е изпратен по пощата в последния ден от течението на срока – на 14.07.2023г., видно от отбелязването върху самия отговор (л.55 от к.д.) и от пощенския плик (л. 50 от к.д.), както и от допълнително представените с молбата по чл.248, ал.1 ГПК известие за доставяне на пратка и системен бон, изходящи от „Български пощи“ ЕАД, като приложение намира чл.62, ал.2, изр.1-во ГПК. Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на молителите – ответници по касацията, се дължат направените от тях разноски за касационното производство - заплатени от всеки от тях адвокатски възнаграждения от 1500 лева с вкл. ДДС, за които са представени договори за процесуално представителство, фактури и преводни нареждания с молби от 19.07.2023г. (л. 40-49 от к.д.). Предвид изложеното, молбата по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена изцяло, като на всеки от молителите, А. С. А. и Г. Г. А., се присъдят разноски за производството по чл.280 ГПК в размер на 1500 лева с вкл. ДДС. Водим от горното, Върховният касационен съд