Определение № 4123 от 15.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5188/2023 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от С. Г. С. от [населено място] против въззивно определение № 1784 от 12.07.2023г. по в.ч.гр.д. № 1743/2023г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 263428 от 2.06.2023г. по гр.д. № 9095/2017г. на СГС за оставяне без уважение на нейно искане за предоставяне на правна помощ и за продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда за внасяне на държавна такса. Жалбоподателката счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен. Срещу подадената частна касационна жалба не е подаден отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното: С. С. е били ищец в производство по гр.д.№9095/2017г. на СГС с правно основание чл.45 ЗЧСИ, което е приключило с постановено решение, с което искът й е частично уважен. Тя е подала въззивна жалба с вх.№ 296461 от 15.07.2022г., която е оставена без движение за внасяне на държавна такса от 5 580.20лв.с разпореждане от 26.07.2022г.на СГС. След уведомяването си за дадените указания, жалбоподателката е направила искане да бъде освободена от заплащане на държавна такса. С разпореждане от 31.08.2022г., съдът й е указал да представи изискуемата се съгласно чл.83, ал.2 ГПК, декларация за гражданско и имотно състояние. Последвала е молба от жалбоподателката, с която е потвърдила искането си за освобождаване, не е представила изискуемата се декларация, а в молбата си е заявила, че банковите й сметки са запорирани и има доход в размер на минималната работна заплата. Притежава само жилище в [населено място] /притежаваното от нея жилище в [населено място] било продадено на публична продан/. Притежавала и земеделски земи, върху които е наложена възбрана. Поискала е и предоставяне на правна помощ. С разпореждане от 14.10.2022г., СГС като е констатирал, че указанията за представяне на декларация не са изпълнени, отново е оставил без движение подадената молба и е задължил жалбоподателката в едноседмичен срок да представи декларацията, като й е указал, че в противен случай направените от нея искания – за освобождаване от заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ, ще бъдат оставени без уважение. Последвала е молба от 9.11.2022г. от жалбаподателката, с която е заявила, че не е в състояние да заплаща такси и че желае съдът служебно да извърши необходимите справки. С разпореждане от 11.11.2022г., СГС като е констатирал, че отново указанията за представяне на декларация не са изпълнени, е оставил без разглеждане направеното искане за освобождаване от заплащане на държавна такса. В мотивите си е посочил, че законоустановената процедура предвижда страната да декларира изискуемите се за извършване на преценката обстоятелства, а не те да се събират служебно от съда. Декларирането е необходимо с оглед обвързването на декларатора с наказателна отговорност и поемане на задължение за информиране на съда при промяна на обстоятелствата. Последвала е частна жалба срещу така постановения акт, която е оставена с разпореждане от 1.12.2022г. без движение за заплащане на държавна такса от 15лв. Жалбоподелката е подала молба за освобождаване от заплащане на така определената държавна такса. С три разпореждания – от 26.01.2023г., от 15.03.2023г. и от 6.04.2023г. СГС е изисквал от жалбоподателката представяне на изискуемата се съгласно чл.83, ал.2 ГПК, декларация за гражданско и имотно състояние, като съответно – е оставил повторно без движение частната жалба на С. С., указал е /за трети пореден път по частната жалба и пети общо в производството/ необходимостта от представяне на декларация и е дал последна възможност за това. За всяко едно от указанията, жалбоподателката С. е била надлежно уведомявана, на тя не е подала изискуемата се декларация. С постъпила на 30.05.2023г. молба е поискала продължаване на срока за внасяне на такса. С определение № 263428 от 2.06.2023г. съдът е оставил без уважение искането на молителката за предоставяне на правна помощ, оставил е без уважение искането за продължаване на срока и е върнал, на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК частната й жаба срещу разпореждането от 11.11.2022г., с което е оставено без разглеждане искането й за освобождаване от заплащане на държавна такса. Този акт е потвърден със сега обжалваното въззивно определение № 1784 от 12.07.2023г. по в.ч.гр.д. № 1743/2023г. на Апелативен съд София. В мотивите си въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд относно безусловната необходимост, произтичаща от нормата на чл.83, ал.2 ГПК, от подаване на нарочна декларация за имотно и гражданско състояние. Допълнил е, че молителката е юрист по образование и за нея не може да съществува пречка нито да попълни съдържанието на изискуемата се декларация, нито за това да разбере дадените й от съда указания и последиците при неизпълнението им. Частната жалбоподателка обжалва така постановеният въззивен акт с твърдения за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност. Счита, че волята на съда е неясна, защото с един акт съдът се е произнесъл по две искания - за продължаване на срок и за освобождаване от такса. Не сочи конкретни специални основанията за допустимост на подадената от нея жалба по чл.280 ГПК, изискуеми съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК и не поставя конкретен въпрос, като надлежно общо основание за допустимост. Допълнително представя молба с искане за предоставяне на безплатна правна помощ без да конкретизира нито вида на претендираната правна помощ по чл.21 ЗПП, нито във връзка с коя от множеството подадени молби и жалби е направеното искане. По искането за предоставяне на безплатна правна помощ Пред вид липсата на каквато и да е конкретизация, искането за предоставяне на безплатна правна помощ не може да бъде уважено, защото съдът не следва да се произнася по предполагаеми, а по ясно формулирани искания. Дори и да се приеме, че след като е заявено след подаването на частната касационна жалба, същото е във връзка с нея, същото би било неоснователно. Съгласно чл.23, ал.3 ЗПП правна помощ по граждански дела /каквото е настоящето/ се предоставя „в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът“, „прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение“. Законът примерно изброява обстоятелствата, които молителят следва да установи с надлежни доказателства или поне изрично да декларира с нарочно представена декларация за гражданско и имотно състояние. В случая е безспорно, че молителката не представя „доказателства от съответните компетентни органи“ и не желае да представи многократно изисканата й до този момент декларация. Искането не може да бъде уважено и пред вид нормата на чл.24, ал.1, т.1 от Закона за правната помощ /ЗПП/, съгласно която „правна помощ по чл.21, т.1, 2 и 3 не се предоставя когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея“. В случая този извод е предпоставен от гореизложените обстоятелства от които е видно, че въпреки многократно предоставената й възможност молителката не е представила изисканите й надлежни доказателства, установяващи предпоставките за уважаване на искането й по чл.83, ал.2 ГПК. По подадената частна касационна жалба, настоящият съдебен състав намира следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, предвиждащ възможност за разглеждане и решаване на спора само при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – жалбоподателят да е представил изложение, в което да се позове на някое от изчерпателно посочените специални основания за допустимост и да е поставил материалноправен или процесуалноправен въпрос като общо основание за допустимост /съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС/. В случая- след като нито е посочен конкретен въпрос, нито са наведени- едно или повече - специални основанията за допустимост на подадената жалба по чл.280 ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Съгласно т.1 от горецитираното Тълкувателно решение по т.д.№1/2009г. - посоченият от частният касатор материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира жалбите. Обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд