Определение № 304 от 14.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 842/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Имот БГ Груп“ ЕООД „чрез адв. К.Г.- Т. срещу определение №608 от 22.07.2021г по ч.гр.д № 2723/2021 на Върховен касационен съд 3-то г.о. с което е оставена без разглеждане частна касационна жалбана настоящия касатор срещу определение №409 от 27.05.2021 г. по ч. гр. д. № 610/2021 г. на Бургаския окръжен съд. С потвърденото първоинстанционното определение от 17.02.2021 г. по гр. д. № 3092/2020 г. на Бургаския районен съд е прекратено производството по исковете на настоящия жалбоподател с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД и при условията на евнтуалност – по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за аренда на земеделска земя от 03.02.2016 г. с уговорено арендно плащане за една стопанска година в размер на 800 лв. Тези са били и твърденията на ищеца за размера на едногодишното арендно плащане, но в исковата молба е посочена цена от 8 000 лв., определена предвид 69, ал.1, т.4 ГПК ,върху тази сума е внесена и държавна такса ,без въпросът за цената да повдиган по възражение на ответника, или служебно от съда съгласно чл. 70 ал.1 ГПК, не е прилаган и чл. 70, ал.3 ГПК За да остави без разглеждане касационната жалба съставът на ВКС е изтъкнал ,че съдът сам определя цената на иска, прилагайки законов и норми.В случая приложимата норма за определяне на цената е чл.69, ал.1, т.5 ГПК.В общата хипотеза на договор, с различен от придобиването на вещно право предмет, стойността на договора се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена.Съгласно т.т. 2 и 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 2/20.VІІ.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2015 г., договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, е действителен, независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния Закон за арендата в земеделието, а и сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, се конвертира в действителен договор за наем,ако са налице предпоставките за конверсията, т.е. недействителният аренден договор да съдържа съществените елементи на договора за наем. По тази причина и цената на иска при спор за нищожност на договор за аренда се определя по правилата на чл.69, ал.1, т.5 ГПК. В този смисъл съставът е споделил практика на ВКС,установена в определение №22 от 16.01.2020 г. по ч. гр. дело №95/2020 г. на ВКС IV г.о. и цитираните там съдебни актове. Според изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г., предишна ал. 2, бр. 86, 2017 г.), на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по за граждански дела Производството е образувано по гражданско-правен спор и по искове, чиято цена е 800 лв. и поради това въззивното определение не е подлежало на касационно обжалване. Касаторът обжалва преграждащото определение като незаконосъобразно. Счита, че след като е посочил цената на иска от 8000 лева и до приключване на първото съдебно заседание не е повдиган и решаван въпрос за друга цена ,в нарушение на чл.70, ал.1 ГПК съставът на ВКС повдига преклудиран спор ,като изменя цената па предявен иск. Цената на иска е винаги една, определена при завеждане на делото, от нея е следвало да изхожда съдът и в обжалваното определение ,постановено в нарушение на постановките в ТР №3 /2014г по т.д № 3/2014г ОСГТК Като установена съдебна практика по сходен случай се сочи опр. № 241/2020г по ч гр.д № 1297/2020г Трето г.о на ВКС. Съдът, след като прецени направените оплаквания и обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима. Частната жалба е по същество неоснователна. Съображенията на състава на ВКС 3-то г.о по ч.гр.д № 2723/2021г за недопустимост на постъпилата касационна частна жалба се споделят от настоящия състав на ВКС, тъй като се основават обстоятелствата, с които законът свързва цената на иска и нейното определяне. При положение ,че цената в случая се определя съгласно чл.69, ал.1, т.5 ГПК ,при съдържанието на заведената искова молба тя се изразява в посоченото,че е договорено арендното плащане от общо 800 лв за една стопанска година - за всички 92,745 дка земеделски земи. Това е указаната и посочена по смисъла на чл. 70, ал.1 цена на иска и тя е съответна на безспорните факти,както са установени до приключването на първото съдебно заседание по делото .Други ще бъдат констатациите, съответно и разрешението на въпроса за цената на иск като предявения, ако ищецът твърдеше да е уговорена арендна( респ. наемна ) цена за една година от 8000 лева(сума,която е посочил за цена в титулната част на исковата молба поради позоваване на неприложима норма ), от своя страна ответниците не въведат твърдение за друга величина и съдът служебно не изтъкне такава за определяне цената на иска съгласно чл. 69,ал.1 т.5 ГПК - сам или с помощта на вещо лице.Цената на иска е тази, която е определена при завеждане на делото.След първото по делото заседание цената на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен при изменение размера на иска.Въпросът за цената на иска може да се повдигне най-късно в първото по делото заседание, след което тя се стабилизира и не може да се изменя до приключване на делото във всички съдебни инстанции. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в ТР № 3 от 27.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 3/2014 г., ОСГТК, определения № 241 от 16.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1297/2020 г. на III ГО, № 74 от 12.02.2020 г. по гр. д. № 3745/2019 г. на IV ГО, № 184 от 24.10.2019 г. по ч. гр. д. № 1744/2019 г. на II ГО, № 14 от 10.01.2019 г. по гр. д. № 27/2019 г. на IV ГО, №112/2021г по ч.гр.д.№1009 / 2021 на III ГО и др. Възприетото в обжалваното определение не е в противоречие с чл. 70, ал. 1 ГПК и установената практика на ВКС по прилагането му .Различен е случая, разгледан в определение№ 241/2020г по ч гр.д № 1297/2020г Трето г.о на ВКС.Съобразявана е цена на иск за нищожност на договор за аренда, установена до приключване на първото заседание (чл. 70, ал.1 ГПК) съгласно чл.69 ал.1 т.5 ГПК, на база арендното плащане за една година, което е било договорено в натура ,затова е взето предвид заключение на вещо лице. Цената е била в размер на от 5 011.65 лв съдът е определил същата предвид плащането за една година - с изрично разпореждане и по обвързващ за всички инстанции начин. Нормата на чл.70, ал.1 ГПК има предвид посочване, оспорване и изясняване до първото по делото заседание на онези факти, които са от значение за цената на разглеждания по делото иск,когато е оценяем.За различните искове, тези факти са различни.Посочването им е задължение, обусловено от съответния иск, а не от избор на ищеца към коя уредена в закона хипотеза да отнесе оценяването на иска си .За изпълнението му съдът следи и служебно .Внасянето на по-висок размер държавна такса от ищеца при неприложима за оценката на иска хипотеза,не обуславя обвързване с тази цена, а единствено вземане на вносителя към бюджета до размера на недължимо внесената държавна такса.Императивно е отграничението в чл.69 ГПК, което свързва цената на иска с характера и вида искова защита.За различните случаи, цената е предвид: търсената сума ;данъчната оценка,пазарната оценка; стойността на договора; наемът за една година; сбор от платежи за опрелено време. Ищецът не може да избира приложимата хипотеза на чл. 69, ал.1 т.1-7 ГПК по отношение на своя иск.Факти посочени от ищеца като цена на иска, без да са относими към нея ,съдът не взема в предвид нито до приключване на първото заседание, нито след него. Така е подходил и съставът на Трето г.о на ВКС при постановяване на обжалваното определение,което следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С определение №179 от 12.05.2022г към настоящето дело е присъдинено за разглеждане ч. гр.д № 843/2002г по описа на ВКС, Трето г.о, образувано по частна жалба на на „ИМОТ БГ ГРУП“ ЕООД и С. Т. Г. срещу определение № 60342 от 29.11.2021 г. по ч. гр. д. № 2723/2021 г. Трето отд. на ВКС,., с което е оставена без уважение молба на частните жалбоподатели за изменение на основание чл. 248 ГПК на определение № 608 от 22.07.2021 г. по делото в частта за разноските поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съставът се е произнесъл по реда чл. 248 ГПК и по същество е приел ,че няма основание да намалява като прекомерно адвокатско възнаграждение от 500 лв за всеки от ответниците по частната касационна жалба, защитавали се самостоятелно и установили тези разноски като заплатени Всеки от ответниците ги е заплатил самостоятелно, на ангажиран със защитата адвокат. .Минималното възнаграждение съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за защита като преценяваната,е в размер 200 лв.Преценена е действителната фактическа и правна сложност на делото и дължимото разрешение на повдигнатите правни въпроси относно допустимостта на касационно обжалване при конкретния случай ,като е изтъкнато ,че няма несъответствие между, размера на възнаграждението и проведената защита. В жалбата се изтъква ,че не е отчетен факта на присъдено възнаграждение от по 500 лв на всеки от ответниците,което обстоятелство е следвало да доведе съда до обратен извод по отношение на изтъкнатата прекомерност и неправилно съдът е съпоставял възнаграждението, което жалбоподателите са заплатили за адвокатска защита ,със заплатеното от насрещната страна. Обжалваното определение е законосъобразно и не е налице основание изводите на съда, който го е постановил, да бъдат ревизирани като неправилни. Неоснователно се настоява ,че минимумът по наредбата е определящ спрямо сборното задължение на страната ,задължена за разноски. В обжалваното определение съответно е преценяван размера на платеното адвокатско възнаграждение при всеки от двамата ответници по жалбата, тъй като всеки от тях самостоятелно е ангажирал защита срещу постъпилата частна касационна жалба,осъществена от различни адвокати при депозирането на отговор,за което свидетелстват своевременно представените и взети предвид от съда договори за правна помощ и процесуално представителство Воден от горното ,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о