Определение № 2094 от 11.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2023 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Е. Д. М., чрез адв. И. Ю., срещу определение № 4656/2023 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 3898/2023 г. Въззивният съд, като е отменил определението на Софийски районен съд, е определил, че компетентният да разгледа подадената от Е. Д. М. искова молба е Софийският районен съд. Жалбоподателят излага съображения за неправилност. Насрещната страна Върховен административен съд, представляван от председателя Г. Ч., чрез юрисконсулт П. Д., отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че частната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима. Представено е изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, като касаторът счита, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК, вкл. поради очевидна неправилност. Изложените съображения в изложението не сочат евентуално на порок, който да може да се квалифицира като такъв по см. чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд и сам служебно не установи наличие на подобно основание или необходимост от проверка евентуалната валидност или допустимост на обжалвания съдебен акт. Следва да бъде изяснено, че очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, е възможно да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която да е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Разноските, сторени от страните в производството по чл. 274 ГПК се дължат според изхода по материално правния спор и се присъждат от съда при постановяване на съдебното решение, евентуално при прекратяване на производството. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение