Определение № 538 от 16.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 706/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. А. С. от [населено място], чрез адв.Я. Д. Д. -САК, против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2250 от 16. 10.19 г., по гр.д.№ 1798/2019 г., с което след частична отмяна на съдебния акт на Софийски градски съд № І-11 от 23. 10.2018 г., по гр. д. № 1246/2016 г. е отхвърлен предявения от касатора, като ищец, срещу ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ( отм.) за разликата над сумата от 10 000 лева до присъдените 23 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, като е потвърдено първоинстанционното решение на СГС в неговата отхвърлителна част – за разликата над 23 000 лв. до 35 000 лв. и е разпределена между страните отговорността за деловодните разноски, съобразно частично уважената искова претенция. В отхвърлителната част над 35 000 лв. до претендираните 50 000 лв. решението на Софийски градски съд не е било предмет на въззивно обжалване и е влязло в сила. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът възразява срещу процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт поради извършена от въззивния съд ненадлежна преценка на доказателствения материал по делото, относима към обема на търпяните от ищеца неимуществени вреди. Твърди, че в резултат на същата е направен неправилен и несъответстващ на доказателствата по делото извод относно следващия се размер обезщетение за обезвреда на понесените от него морални болки и страдания. Излага и съображения, че сумата от 10 000 лв. определена му като обезщетение за неимуществените вреди от процесното пътно-транспортно произшествие нарушава принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и се явява в явно несъответствие с възприетите в съдебната практика критерии във връзка с прилагане на сочената разпоредба. В изложението си към касационната жалба по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че даденото от въззивния съд разрешение по отношение на определените за значими за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при разрешаване на въпроса за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди, с необходимостта въззивният съд да посочи причините за намаляване на обезщетението, изразени в допуснати незаконосъобразности при определянето му от страна на първостепенния съд, когато повтаря установените обстоятелства от значение за делото и дали е достатъчно съдът да посочи обстоятелствата, без да обоснове извод за тях при определяне на обезщетението, е в противоречие със задължителната и формирана по реда на чл.290 ГПК трайно непротиворечива практика на ВКС, израз на която са ППВС № 4/68 г. и решение № 171/18.11.2016 г., по т.д.№ 2811/2015 г. на ІІ т.о. Насрещната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК не заявява становище. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, по критерия на чл.280, ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е съобразил, че в частта, с която заявената от М. С. пряка искова претенция, основана на чл.226, ал.1 КЗ(отм.), във вр. с § 22 КЗ( в сила от 01. 01.16 г.) срещу застрахователя на виновния за настъпилото на 26. 04. 2016 г. в [населено място] пътно- транспортно произшествие, водач на л.а. „Ауди“, модел“ А 3 “, с ДК № СА 66-45 СК, е уважена за сумата 10 000 лв. съдебният акт на първостепенния съд е влязъл в законна сила, поради което е приел, че основанието на предявения пряк осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо и спорът между страните във въззивното производство се свежда единствено до справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Позовавайки се на вида и характера на травматично увреждане на пострадалия ищец - фрактура на левия глезен, получена при падане на земята от удара с моторното – превозно средство, на интензитета и продължителността на тъпяните от последния физически болки, страдания и битови неудобства и на обичайния период на възстановяване, характеризиращ нанесената травма – зарастване за 45 дни и рехабилитация около 2 месеца. Като обстоятелства, имащи значение за определяне обема на вредите въззивната инстанция е съобразила още липсата на бъдещи усложнения в здравословното състояние на ищеца, отсъствието на необходимост от хоспитализирането му по време на провежданото лечение,липсата на оперативни интервенции както и пълното възстановяване на увредения към датата на исковата молба – факт, установен от заключението на изслушаната и неоспорена съдебно - медицинска експертиза. Въз основа на сочените обстоятелства и като е взел предвид младата възраст на ищеца, социално -икономическата конюнктура в страната към момента на непозволеното увреждане и твърдяната хипотетична възможност за евентуален бъдещ дискомфорт на травмираното място при студено и дъждовно на времето, решаващият състав на Софийски апелативен съд е извел краен правен извод, че определеното от първостепенния съд обезщетение за обезвреда от 23 000 лв. се явява силно завишено и като нарушаващо принципа за справедливост над сумата от 10 000 лв., е намалил същото до този размер. По отношение решението на СГС в отхвърлителната му част за разликата над 35 000 лв. до пълния размер на исковата сума от 50 000 лева, въззивният съд е счел, че поради влизането му в сила, като необжалвано от страните по делото, не дължи произнасяне. Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Съгласно уредбата на касационното производство по действащия ГПК достъпът до факултативно касационно, според чл.280, ал.1 ГПК е предоставен от произнасяне с въззивния съдебен акт по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от допълнителните селективни основания по т.1-т.3 на чл.280, ал. ГПК. В случая първият от поставените от касатора въпроси, който в същността си се свежда до приложението на чл.52 ЗЗД и критериите, които следва да бъдат взети предвид от съда, за да бъде спазен установения от законодателя принцип на справедливост, несъмнено е релевантен за крайния изход на конкретното дело, тъй като е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд, поради което обосновава общата главна предпоставка за достъп до касация. Недоказана по отношение на същия е поддържаната от касатора допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касационен контрол. Според цитираната в касационната жалба задължителна и трайно непротиворечива казуална практика на ВКС и служебно известната на настоящия съдебен състав такава, която е обективирана в следните решения по чл. 290 ГПК: № 88/ 17. 06.2014г., по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., № 151/ 12. 11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., № 130 / 09. 07.2013г., по т. д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., № 93/23.06.2011 г., по т. д. № 566 / 2010 г. на ВКС, II т. о., № 28/09.04.2015 г., по т. д. № 1948 /2013 г. на ВКС, II т. о № 158/28.12.2011 г., по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о. и мн. други, понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а всякога е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които решаващият съд, при определяне на конкретния размер на обезщетението за обезвреда на понесени неимуществени вреди, трябва да вземе предвид и да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност. За да отговаря на принципа за справедливост определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да е съобразен и със съществуващите в страната социално -икономически услови към момента на деликта, индиция за които са съответните нива на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В случая въззивният съд изцяло се е съобразил тази практика, като при определяне конкретния размер на обезщетението за обезвреда на ищеца е взел предвид и подробно обсъдил значението на всички конкретни обстоятелство, установени по делото - възрастта на пострадалия, вида, тежестта и характера на нанесеното му травматично увреждане, продължителността и интензитета на търпените от него болки, страдания, битов дискомфорт и емоционални преживявания, пълното завършване на оздравителния процес в рамките на обичайния възстановителен период, липсата на бъдещи неблагоприятни последици за здравето му. Оценил е и икономическите условия в страната към релевантния за спора момент. Що се касае до правилността на извършената от въззивния съд преценка на отделните факти и обстоятелства по делото, относими към конкретизиране размера на следващото се на ищеца обезщетение, съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, то като въпрос, относим към обосноваността на въззивния съдебен акт – касационно основание по чл.281,т.3 ГПК, но не и предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тя не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. Останалите поставени от касатора въпроси нямат претендираното значение - да са обуславящи за изхода на делото, съобразно задължителните разяснения в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Освен, че са некоректно поставени, доколкото съдържащите се в тях твърдение не съответстват на данните по делото, същите като относими към оспорваната чрез поставянето им процесуална законосъобразност на обжалваното въззивно решение, са извън предмет на производството по чл. 288 ГПК. Отделено е, че дори и да се възприеме тезата на касатора и касаещи приложението на чл.12 ГПК и на чл.236, ал.2 ГПК така формулираните въпроси втори и трети попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, то неоснователно по отношение на същите е позоваването на допълнителния критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Според формираната задължителна практика на ВКС въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, несъмнено е длъжна да подложи на самостоятелна преценка доказателствения материал по делото и да мотивира всеки свои собствен правен извод, изграден въз основа на същата. Това означава, че въззивният съд е задължен да обоснове и изградения правен си извод, че определеното обезщетение за неимуществените вреди на пострадалия от делект е несправедливо по см. на чл.52 ЗЗД и поради прекомерността му не се дължи в размера определен от първостепенния съд. В случая видно от мотивите на обжалваното решение Софийски апелативен съд е процедирал в съответствие с тази задължителна практика на касационната инстанция, обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав ППВС № 1/53 г.; т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и др.. Макар и с кратки мотиви решаващият състав на въззивния съд е обосновал крайния си правен извод, че определеното от СГС обезщетение за обезвреда неимуществените вреди на ищеца е завишено като размер, съобразно конкретните установени факти по делото, поради което следва да бъде намалено. Несъгласието на касатора с тази преценка на въззивния съд, аргументирано с нарушение на процесуалния закон, въведено под формата на въпрос, дори и евентуално основателно не е основание за достъп до касационно обжалване, поради отсъствие на създаден от законодателя идентитет между основанията по чл. 281, т.3 ГПК и предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Насрещната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски, поради което при този изход на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 във вр. с ал.1 ГПК, съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността за същите. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС