Определение № 129 от 22.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3162/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Регионална дирекция по водите – [населено място] срещу решение от 12.05.21г. по в.гр.дело № 55/21г.на Окръжен съд - Монтана,с което е потвърдено решение от 26.01.21г. по гр.дело № 88/20г.на Районен съд - Берковица.С него са уважени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ, предявени от Е. Д. Й.. Жалбоподателят поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1.Съставлява ли дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.186 КТ вр.с чл.190 ал.1 т.2 КТ неявяването на работа на работника/служителя в периода ,за който е отправил да работодателя искане за отпуск,без такъв да му е разрешен писмено от работодателя, обективирано в заповед; 2.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи,твърдения и възражения на страните,както и всички събрани доказателства. В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата Е. Д. Й. счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че от 1.10.99г.ищцата Е. Й. е заемала при ответника длъжност „касиер“по безсрочно трудово правоотношение.През периода от 29.05.19г.до 1.11.19г.е била в непрекъснат отпуск поради временна нетрудоспособност с диагноза „мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии“,а впоследствие с диагноза „ последици от мозъчен инфаркт“.По инициатива на работодателя част от експертните решения на ЛКК са атакувани пред НЕЛК и отменени.С влязло в сила на 5.06.20г.решение на Административен съд – Монтана по адм.дело № 55/20г.решенията на НЕЛК са отменени,като е постановено,че издадените в полза на ищцата експертни решения на ЛКК са законосъобразни. Установено е, че на 1.11.19г.ищцата е следвало да се върне на работа,което сторила в 11.20ч. вместо в 8.30ч. с обяснението,че е била при личния си лекар.За да оправдае отсъствието си е подала молба за ползване на един ден отпуск,който не й е бил разрешен от работодателя.За неявяването й на работа на 1.11.19г.е образувано дисциплинарно производство, изискани са й писмени обяснения на 6.11.19г.,дадени от нея същия ден и със заповед № РД-11/ 12.11.19г.работодателят й е наложил дисциплинарно наказание „забележка“.На 4.11.19г/понеделник/ Й. се е явила на работа,като е оставена да седи в помещение,адаптирано за портиерна, без да й бъдат предоставени техника и пособия за изпълнение на трудовите й функции като касиер.На 6.11.19г.е подала молба за ползване на отпуск за два работни дни за дните 7.11. и 8.11.19г.,в която е посочено, че са й необходими за медицински преглед.Прието е,че до края на работния ден на 6.11.19г.не е била поставена резолюцията „не“върху подадената от Й. молба за ползване на два дни отпуск.По делото е приложено и заявление от ищцата за ползване на 20 дни платен годишен отпуск,считано от 7.11.19г.,което е заведено със същия рег.№,поставен и върху заявлението за ползване на два дни отпуск, но не е заведено в информационната система на ответника.От свидетелските показания въззивният съд е приел за установено,че на 6.11.19г.вечерта ищцата е била с влошено здравословно състояние,за което свидетелстват и медицинските документи за извършен преглед в ранните часове на 7.11.19г.Прието е от въззивния съд,че след разговор с директора и прекия й ръководител ищцата е подала втората молба за 20 дни отпуск и тъй като до края на деня не е имало резолюция върху първата й молба за два дни,същата е останала с впечатление,че й се разрешава отпуск за дните на 7.11. и на 8.11.19г.,на които не се е явила на работа,а е извършила планирани по –рано медицински прегледи. При тези данни по делото въззивният съд е приел,че заповед № РД -11/01 от 10.01.20г.,с която работодателят е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата на основание чл.190 ал.1 т.2 КТ и чл.187 ал.1 т.1 КТ, за неявяване на работа на 7.11.и на 8.11.19г.,както и заповед № РД -15/02 от 10.01.20г.за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарното уволнение, на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ,са незаконосъобразни.Изложени са съображения,че от обективна страна неявяването на работа на 7.11.и 8.11.19г.е налице,но не е установено това да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо.С оглед проведените разговори с директора и прекия й ръководител ищцата не е имала съмнение,че отпускът от 2 дни ще й бъде разрешен.Единствените мотиви на прекия й ръководител да не даде съгласие за това е невъзможността в срок да даде писмени обяснения по предходното дисциплинарно производство, което същата е изпълнила на 6.11.19г.Ето защо е прието, че фактическият състав на чл.186 КТ не е осъществен и са уважени обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1- т.3 КТ. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280 ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.10г.по тълк.дело № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС – т.1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въпросът: „Съставлява ли дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.186 КТ вр.с чл.190 ал.1 т.2 КТ неявяването на работа на работника/служителя в периода, за който е отправил да работодателя искане за отпуск,без такъв да му разрешен писмено от работодателя, обективирано в заповед“ е фактически и не е обусловил въззивното решение.Съдът е приел,че обективно е налице неявяване на работа на ищцата на процесните дати, но че то не е извършено виновно, поради което не следва да се ангажира дисциплинарната й отговорност. Въпросът:“ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи,твърдения и възражения на страните,както и всички събрани доказателства“ не е разрешен в отклонение от практиката на ВКС.Въззивният съд се е произнесъл в обема на търсената с въззивната жалба защита,обсъдил е събраните по делото доказателства и е изложил правни съображения. Изложените оплаквания за неправилна преценка на доказателствата от решаващия съд би могла да обоснове необоснованост на решението, което е касационно основание по чл.281 т.3 ГПК,но не е основание за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 900 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.