Определение № 989 от 01.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3435/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Л. Д. от [населено място] срещу решение №22 от 27.02.2014г по гр.дело № 591/2013г. на Варненски апелативен съд в частта ,с която е потвърдено отхвърлянето на иска за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ до пълния предявен размер от 25 001 лева ,както и в частта, с която след отмяна на решение № 41/05.11.2013 на ОС Търговище присъденото на първа инстанция обезщетение от 4000 лева е намалено ,като искът е отхвърлен за разликата на 1000 лева. Към жалбата е приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване ,в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпрос на материалното право, обоснован като несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и разрешен в противоречие с практиката на ВКС с оглед указанията в ППВС № 4/1968г., тъй като конкретно не са отчетени всички обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер ,в случая тежестта на обвинението, продължителността на разследването и наличието на наложена мярка за неотклонение, в която връзка са изложени и съображения по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Изтъкнати (цитирани) са редица решения от практиката на ВКС и Варненски АС по които при обвинение в тежки умишлени престъпления, при искове на основание чл. 2 от ЗОДОВ същите обстоятелства са отчитани при определяне на обезщетението в справедлив размер. Отговор от П. не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,тъй като поставеният въпрос е намерил разрешения в задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС ,част от която цитирана от защитата и на която практика въззивното решение противоречи в решаващия си мотив ,че при повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр чл. 26 ал.1 НК ,за присвояване в големи размери на парични средства на профсъюзна организация, връчени на ищцата да ги пази и управлява като профсъюзен деятел, както и при обвинение за престъпления по чл. 311 ал.1 НК и чл.319 НК вр. чл. 26 НК пак в нейно длъжностно качество, воденото 10 месеца предварително производство за тези престъпления е кратък период ,при който въпреки негативните последици: състоянието на тревожност, усещане за несправедливост, накърнено лично достойнство и репутация, решаващо следва да се отчете липсата на „трайни увреждания, или влошаване качеството на живот”. При така изтъкнати от въззивния съд водещи съображения - предвид обстоятелствата които е отчел ,но и тези, които е игнорирал при конкретно определения размер на обезщетението, Върховен касационен съд прима доводите на касаторката за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,по въпроса за прилагане критерия на чл. 52 от ЗЗД, при противоречие с указанията по ППВС №4/1968г. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.