Определение № 155 от 04.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 899/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх.Nо 35615/ 30.11.2015 година на Х. К. Б. от [населено място], чрез ад.И. В. САК срещу въззивно Решение от 19.10. 2015 година по гр. възз. д. Nо 1706/ 2015 год. на ОС-Варна. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан иска на Х. Б. по чл. 108 ЗС срещу Г. Н. и Г. Н., и двамата от [населено място] за признаване правото на собственост и предаване владението на недвижим имот от 800 кв.м., съставляващ УПИ III от кв. 15 вилна зона на [населено място], [община]. За да приеме, че искът по чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен, основен мотив на решаващия съд е този, че ищцата не е доказала правото си на собственост по отношение на спорния недвижим имот предвид на заявеното и доказано в хода на съдебното производство възражение на ответниците за придобивна давност, обективирано в НА No 147/2013 год. С касационната жалба се поддържа се, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила в рамките на обективно заявените искове и материалния закон, основание за отмяната му по чл. 281 т. 3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3, т.2 и т.1 ГПК се поддържа в изложението на касатора с довод, че правилното разрешаване на възникналия правен спор между страните е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като същият е решаван противоречиво от ВКС и съдилищата, като по конкретно са изведени въпросите – 1./при владение на един или повече съседни имоти/ осъществено чрез обработване/ следва ли да бъде доказано владението спрямо всеки един от тях отделно и самостоятелно и установяването на общо обработване на близо 18 дка, без да е установено владение чрез обработване на процесната част от 800 кв.м. от общата площ обосновава ли извод, че точно спорните 800 кв.м., като самостоятелен УПИ,е завладян и владян от ответниците ? и 2./необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност в резултат на което се правят различни и противоречиви фактически и правни изводи за страните, представлява ли необоснованост на съдебното решение, съответно нарушение на материалния и/или процесуален закон ? в контекста на които са цитирани Решение No381 от 21.03.2012 година по гр.д. No 756/2010 год. ВКС, ГК- I отд., Решение No 344 от 21.09.2012 година по гр.д. No 862/2011 год. ВКС, ГК- IV отд. и Решение No 266 от 29.06.2011 година по гр.д. No 1058/2010 год. ВКС, ГК- I отд. По делото, в срока по чл. 278 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по касация Г. и Г. Н.. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, редакция ДВ. бр.50/2015 година, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. След преценка на наведените доводи от страна на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. Изведените въпроси: 1./ при владение на един или повече съседни имоти/ осъществено чрез обработване/ следва ли да бъде доказано владението спрямо всеки един от тях отделно и самостоятелно и установяването на общо обработване на близо 18 дка, без да е установено владение чрез обработване на процесната част от 800 кв.м. от общата площ обосновава ли извод, че точно спорните 800 кв.м., като самостоятелен УПИ,е завладян и владян от ответниците ? и 2./ необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност в резултат на което се правят различни и противоречиви фактически и правни изводи за страните, представлява ли необоснованост на съдебното решение, съответно нарушение на материалния и/или процесуален закон ? не могат да обусловят извод за допускане на касационно обжалване. При спор за собственост, основана на придобивна давност фактическият състав на чл. 79 ал.1 ЗС изисква установяване на фактическа власт и намерение за своене по отношение на спорния недвижим имот .Изведеният от касатора въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК излиза извън предмета на спорните правоотношения, касае начина на доказване т./е. на установяване на факти и тяхната преценка поради което не може да бъде квалифициран като такъв по см. на закона,в която насока са и разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, т.1. Въпросите за преценката на доказателствата, на твърденията, доводите и оспорванията на страните в процеса, свързани с тях са проблеми на законосъобразността на съдебния акт и могат да бъдат проверени едва при допуснато касационно обжалване, но не подлежат на преценка в етапа на селекция по чл. 288 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия