Определение № 525 от 05.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4240/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Б. Б. и насрещна касационна жалба на Е. Б. Д. срещу решение № 155 от 2.6.2025 г., постановено по в.гр.д. № 227 по описа за 2025 г. на Старозагорския окръжен съд, IА граждански състав. М. Б. Б. обжалва решението в частта, с която е потвърдено решение № 46 от 16.1.2025 г. по гр. д. № 3398 по описа за 2024 г. на Старозагорския районен съд, VI-ти граждански състав, в частта, с която е осъдена да заплати на Е. Б. Д. 3 366 лв. обезщетение за неплатена наемна цена за ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № ...., находящ се в [населено място], [улица], ет. ....., за периода от 18.5.2022 г. до 18.7.2024 г., както и в частта, с която на основание чл.57, ал.2 от СК е определен наем в размер на по 150 лв. месечно, който М. Б. Б. да заплаща на Е. Б. Д. за ползването на имота за в бъдеще. Е. Б. Д. обжалва решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от него иск по чл.56, ал.4 СК за прекратяване ползването от М. Б. Б. на семейното жилище, представляващо негова лична собственост; в частта за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за ползването на жилището за периода от 18.5.2022 г. до 18.7.2024 г. за разликата над 3 366 лв. до сумата от 5 049 лв.; както и в частта за отхвърляне на иска за определяне на наем за ползване на жилището за в бъдеще, който следва да се плаща от М. Б. Б. за разликата над 150 лв. месечно до 225 лв. месечно.

М. Б. Б. застъпва становището, че в обжалваните от нея части решението на Старозагорския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи вероятна недопустимост, както и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:

При одобрено от съда споразумение по чл.50 от СК, в което страните са се съгласили ползването на семейното жилище, собственост на единия съпруг да бъде безвъзмездно, като не са уговорили срок за тази безвъзмездност, в правомощията ли е на заемодателя по заема за послужване да прекрати този договор едностранно с нотариална покана и по волята на кредитора безвъзмездното ползване да се трансформира в наемно правоотношение?

Ответникът по касационната жалба Е. Б. Д. счита, че тя е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. В насрещната жалба на свой ред поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваните от него части поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. След прекратяване на безвъзмездното ползване /с характер на договор за заем за послужване/ на семейно жилище възниква ли наемно отношение между бившите съпрузи? Ако ползващият бивш съпруг продължава и след това да използва личния имот на другия бивш съпруг какво е основанието за това ползване?

2. Отпада ли жилищната нужда, ако бившият съпруг – несобственик и ползващ личното жилище на другия бивш съпруг на основание съдебно решение, придобие свое жилище /особено с по-добри характеристики/?

3. Представлява ли заобикаляне на закона и/или злоупотреба с права, ако придобилият свое жилище бивш съпруг, ползващ личното жилище на другия бивш съпруг, го разпореди /дари на друго свое пълнолетно дете от друга връзка, като поема и изплаща кредита за това жилище/ и имат ли значение тези обстоятелства при преценка в производство за промяна на мерките за ползване на семейното жилище?

4. Дължи ли бивш съпруг, ползващ изцяло собствено на другия бивш съпруг жилище, част от наема за ползването от общото дете?

М. Б. Б. в писмен отговор поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд в обжалваните от Е. Б. Д. части, като оспорва насрещната жалба и по същество.

Касационната жалба на М. Б. Б. е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Е. Б. Д. и М. Б. Б. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен по силата на одобрено с решение № 984/03.07.2019 г. по гр. д. № 2072/2019 г. на Старозагорския районен съд споразумение по чл.50 от СК. В решението е обективирано постигнатото между тях съгласие семейното жилище – апартамент в [населено място], представляващо лична собственост на Е. Д., да се ползва безвъзмездно от М. Б., на която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето им Б. Е. Б. (роден през 2015 г.). С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ....., том ...., рег. № ......, дело № ........... г., на нотариус с рег. № ........... на НК, на 09.05.2023 г. М. Б. закупила апартамент в [населено място], който дарила на дъщеря си Н. С. по силата на договор за дарение от 18.05.2023 г., обективиран в нотариален акт № ...., том ...., рег.№ .........., дело № ............ г., на нотариус с рег. № ............ на НК.

С връчена на 18.5.2022 г. нотариална покана Д. уведомил бившата си съпруга, че от получаването на поканата се прекратява безвъзмездното ползване на собствения му апартамент, като в срок до 20.6.2022 г. следва да освободи имота, а в случай на неизпълнение за в бъдеще да му заплаща обезщетение в размер на 500 лв. месечно за ползване на имота без основание. Въпреки отправената покана, М. Б. не предала на Е. Д. държането на имота и не му заплатила претендираните суми. Ето защо Е. Д. е предявил срещу М. Б. иск по чл.56, ал.4 от СК за прекратяване на предоставеното й ползване на семейното жилище поради настъпване на основания за промяна -отпадане на жилищната й нужда, след като придобила собствен имот; иск по чл.57, ал.1 от СК за присъждане на 7 800 лв. обезщетение под формата на месечен наем в размер на 300 лв. за ползването на семейното жилище без основание за периода от 18.5.2022 г. до 18.7.2024 г.; евентуален иск по чл.57, ал.2 от СК за определяне на месечен наем в размер на 300 лв., дължим за ползване на семейното жилище, в случай че не бъде уважен главният иск за прекратяване на ползването.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила исковете, като е изложила, че ползването на семейното жилище й е предоставено безвъзмездно по силата на одобрено от съда споразумение, поради което налице е договор за послужване, който обаче не може да бъде прекратен едностранно на основание чл.249, ал.2 от ЗЗД, тъй като не е безсрочен. Посочила е, че законодателят е определил срока за ползване на семейно жилище в чл.56, ал.2 от СК – докато упражнява родителските права по отношение на детето. В чл.56, ал.4 от СК изчерпателно са изброени случаите, в които ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, каквато хипотеза не е настъпила. Оспорила е иска за определяне на наем за ползване на имота, след като правоотношението между страните е възникнало като заем за послужване, който не може да бъде прекратен едностранно от заемодателя. Оспорила е и дължимостта на наем за ползваната от детето част.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за прекратяване ползването на семейното жилище, тъй като то е предоставено на ответницата до навършване на пълнолетие на детето и не е настъпило основание за прекратяване на ползването, предвидено в чл.56, ал.4 от СК. Жилищната й нужда не е отпаднала, независимо, че е закупила недвижим имот, тъй като скоро след придобиването му тя се е разпоредила с него в полза на друго свое пълнолетно дете и към момента на постановяване на решението по делото не притежава друго жилище. Съдът е уважил частично иска за присъждане на обезщетение за ползване на жилището за периода 18.5.2022 г. до 18.7.2024 г. до размера от 3 366 лв. Приел е, че със споразумението страните са договорили безвъзмездност на ползването на семейното жилище, поради което отношенията помежду им следва да се уреждат като при договор за заем за послужване. Този договор е бил надлежно прекратен от заемодателя на 18.5.2022 г. с връчването на ответницата на нотариалната покана и за в бъдеще отношенията между страните следва да се уреждат като при договор за наем. Посочено е, че ненавършилото пълнолетие дете не дължи наем, поради което дължимият наем следва да бъде намален наполовина. При тези аргументи и с оглед приетата съдебно-икономическа експертиза съдът е приел иска за основателен до размера на 3366 лв., представляващ половината от дължимия за процесния период наем за ползването на жилището като необзаведено. На основание чл. 57, ал. 2 СК съдът е определил наем от 150 лв. месечно, който М. Б. следва да заплаща на Е. Д. за бъдещото ползване на имота. От така постановеното решение недоволни останали и двете страни, поради което го обжалвали в неизгодните за тях части.

За да потвърди първоинстанционното решение, Старозагорският окръжен съд е приел за неоснователно възражението за недопустимост на първоинстанционното решение поради произнасяне по непредявен иск. Посочил е, че първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на заявената при условията на евентуалност претенция – в случай на отхвърляне на иска за прекратяване ползването на семейното жилище, съдът да определи сума за месечен наем, която ответницата да бъде осъдена да заплаща на ищеца. Обстоятелството, че с исковата молба е поискано осъждане на ответницата, а в диспозитива на съдебния акт е постановено определяне на наемна цена, не обуславя извод за недопустимо произнасяне по непредявен иск, тъй като с решението си съдът е дал на ищеца търсената от него защита при заявените с исковата молба пораждащи правото му на наем факти.

Второстепенният съд е изложил мотиви, че одобреното от съда споразумение между съпрузите по чл.50 от СК има белезите на съдебна спогодба, но с характерните за семейното право специфики. Съпрузите са свободни да уговорят дали ползването на жилището да е възмездно или безвъзмездно, както и дали уговорената безвъзмездност да е за целия период от време на ползване, поради което за уреждане на нерегламентираните от СК въпроси приложение следва да намерят съответните правила, уредени в ЗЗД относно договорите за наем и за заем за послужване. Съдът е посочил, че в случая страните са уговорили ползването на семейното жилище да бъде предоставено на ответницата безвъзмездно, без да е уговорен срок на безвъзмездното ползване, поради което следва да се приеме, че тя има право да ползва жилището, докато упражнява родителските права върху детето, или до отпадане на жилищната й нужда, или до сключването на нов брак (чл.56, ал.2 СК). Безвъзмездният характер на уговореното ползване без срок обуславя единствено възможността за приложение на правилата на договора за заем за послужване при прекратяване на ползването като безвъзмездно, след което в рамките на оставащия срок на ползването по силата на закона между страните възниква наемно правоотношение. Прието е, че към настоящия момент ответницата не притежава собствен недвижим имот и продължава да живее заедно със сина си в предоставеното й за ползване жилище, тоест жилищната й нужда не е отпаднала, но за нея е възникнало задължение да плаща наем, тъй като по волята на ищеца безвъзмездният характер на ползването е отпаднал с получаване от ответницата на нотариалната покана на 18.5.2022 г. Съдът е счел, че от този момент по силата на чл.57, ал.1 от СК правоотношението между страните по повод ползването на семейното жилище се е трансформирало в наемно правоотношение, в което ответницата има задължение да плаща на бившия си съпруг месечен наем. Прието е, че съгласно съдебно-техническата експертиза наемът за цялото жилище е 300 лв. на месец, но половината от цената, дължима за ползваната от ненавършилото пълнолетие дете площ, следва да се приспадне, тъй като и двамата родители носят еднакво задължението да осигурят нуждите на своето дете, в това число и нуждата му от подслон.

От мотивите на обжалваното решение е видно, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционно решение в частта, с която е разгледано и уважено предявеното в условията на евентуалност искане с правно основание чл.57, ал.2 от СК за определяне на наем за ползване на семейното жилище за в бъдеще. Касаторът М. Б. твърди, че такъв иск не е предявен предвид формулирания осъдителен петитум, поради което решенията на съдилищата са недопустими. От обстоятелствената част на исковата молба обаче се установява, че ищецът е предявил искане съдът да определи размера на дължимия от бившата му съпруга наем, в случай че съдът приеме, че след прекратяване на безвъзмездното ползване с връчването на нотариалната покана, между страните е възникнало наемно правоотношение. Макар в тази връзка ищецът неточно да е формулирал осъдителен петитум, първоинстанционният съд в съответствие със съдебната практика (решение № 149 от 01.11.2023 г. по гр. д. № 638/2023 г. на ІV ГО) е приел, че производството по реда на чл.57, ал.2 СК е по спорна съдебна администрация, по която съдът не следва да се произнася като при осъдителен иск, а да се ограничи единствено до определяне на месечна наемна цена за ползването на имота, като въз основа на установените по делото обстоятелства е определил дължимия месечен наем за ползването на процесния имота за в бъдеще. Заявеното от ищеца искане да се определи месечния наем за ползване на имота за в бъдеще, както и посочването на правопораждащи правото му на наем факти в исковата молба, са достатъчни, за да се приеме, че искане по чл.57, ал.2 от СК е предявено. Съдът определя правната квалификация на искането въз основа на изложените в исковите молби факти. Следователно съдилищата са се произнесли по предявено искане за разрешаване на спор, по което съдът има изрично предоставена с чл.57, ал.2 от СК компетентност да постанови акт по съдебна администрация на семейните отношения, поради което обжалваното решение в частта, с която е определена наемната цена е допустимо.

Поставеният от М. Б. въпрос е обуславящ решаващите мотиви на въззивния съд, в които е прието, че с връчването на нотариалната покана на ответницата безвъзмездното ползване на жилището е прекратено, след което в рамките на оставащия срок на ползването по силата на закона между бившите съпрузи възниква наемно правоотношение. Даденото разрешение обаче е в съответствие със застъпеното в практиката на ВКС разрешение на този въпрос. В решение № 199 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 154/2017 г. на I ГО на ВКС е посочено, че между бившите съпрузи може да се уговори безвъзмездност на ползването на семейното жилище, но в такъв случай ползването може да бъде прекратено по всяко време от заемодателя на основание чл.249 от ЗЗД. Затова принципът на възмездност/тоест-възникването на наемни отношения/ е в интерес на ползващия жилището съпруг. Следователно ищецът може да прекрати ползването по заема за послужване, което обаче води до възникване на наемно правоотношение. В този смисъл и в съответствие с разрешението на ВКС се е произнесъл въззивният съд, поради което касационно обжалване по въпроса на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК не може да бъде допуснато.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд в обжалваните от М. Б. части не следва да се допуска. При това положение и на основание чл.287, ал.4 от ГПК насрещната касационна жалба на Е. Б. Д. следва да бъде оставена без разглеждане.

При този изход на спора М. Б. Б. дължи на Е. Б. Д. 613,55 евро разноски за адвокатско възнаграждение за отговора на касационната жалба.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение