Определение № 49 от 25.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1128/2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на М. Р. Б. срещу решение №583 т 16.10.2012 г. постановено по в.грд. №867/2012 г. по описа на ОС-Русе,с което е потвърдено решение №925/18.05.2012 г. по гр.д. №928/2012 г. ,с което е уважен искът на [фирма] с правно основание чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумите 5 384,92 лева-неплатени вноски по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва и съдебни разноски. Ответникът по жалбата в писмения си отговор изразява становище за нейната неоснователност.Претендира присъждане на съдебните разноски пред ВКС в размер на 150 лева-юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената жалба е недопустима. Същата е постъпила в ОС след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР ./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Доколкото обжалваното решение попада в тази категория, съгласно чл.365 ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.287 от ТЗ във връзка с ал.3 и чл.286 от ТЗ, тъй като договорът от което е възникнало спорното вземане е сключен между търговско дружество и ответника и при цена на иска под 10 000 лева, то касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение