Определение № 373 от 31.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4447/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Й. В. С. е обжалвала определението на Пловдивския апелативен съд № 1272 от 29.05.2013г. по ч. гр.д.№ 520/2013г. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК. С обжалваното определение е прието, че компетентен да разгледа спора по предявения от Й. В. С. иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 174, т. І, рег. № 1884, н. д. № 167/30.04.2002 г., досежно 1/5 идеална част от описания имот, е Пловдивският районен съд и делото е изпратено за разглеждане на този съд. Въззивният съд е приел, че цената на иска следва да се определи съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 от ГПК, според данъчната оценка на имота. Данъчната оценка на целия имот е 50 889,20 лв., а на 1/5 от него – 10 177,84 лв., което определя родовата подсъдност на районния съд съгласно чл.103 ГПК. В частната касационна жалба се поставят множество въпроси, от които от значение за подсъдността на предявения иск е как се определя неговата цена. Касаторката поддържа, че това е цената на сделката, посочена в нотариалния акт, а не данъчната оценка на имота. Въпросът е свързан с решаващите изводи на съда и е обуславящ за делото, но не са налице специалните предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК. Предмет на иска е прогласяване нищожност на договора, сключен с нот. акт № .../2003г. за продажба на недвижим имот. Относима в този случай за определяне цената на иска е разпоредбата на чл. 69 ал.1 т.4 ГПК. Разпоредбата е тълкувана многократно от ВКС в смисъл, че когато се касае за нищожност на договор с предмет недвижим имот, цената се определя според данъчната оценка, а само ако няма такава – според пазарната стойност на имота – определение № 349 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 137/2012 г., IV г. о., определение № 532 от 26.09.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по ч. гр. д. № 464/2011 г., и др. В случая тази практика е съобразена, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да се приеме, че цената на иска следва да се определи според стойността на договора, то с оглед посочената цена на продадения имот в нот.акт № ...-2002г. – 17388.85лв. на основание чл.103 във връзка с чл.104 ал.1 т.3 ГПК искът отново е родово подсъден на районния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение