Определение № 668 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5408/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат С. К. срещу въззивно решение № 1491 от 18.07.2014 г. по гр. дело № 2016/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 1841 от 30.04.2014 г. по гр.д. № 13862/2013 г. на Пловдивски районен съд и са уважени предявените от Теменуга Б. Ю. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно уволнението извършено със заповед № 178 от 28.06.2013 г. на управителя на дружеството, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до незаконното уволнение длъжност “ръководител търговска експлоатация” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата 4475.52 лв., ведно със законната лихва. В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по следните правни въпроси: за задължението на въззивния съд към решението да изложи мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи; налице ли е реално съкращаване в щата при условие, че към съществуващите трудови функции бъдат прибавени нови такива; налице ли е съкращаване в щата при фактическо премахване на трудовата функция като длъжност или щатна бройка; задължителен ли е подборът при съкращаване на длъжност в териториално обособено структурно звено, когато в звеното съкратената длъжност е единствена. Поддържа се, че даденото разрешение от въззивния съд е в противоречие със задължителната съдебна практика. Ответницата по касационната жалба Теменуга Б. Ю. в писмен отговор, подаден чрез адвокат Р. П. П. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение, че в конкретния случай не е налице реално съкращаване на щата, тъй като работодателят не е обосновал наличието на всички предпоставки за законност на уволнението e съобразено със съдебната практика. При липсата на доказателства за промяна в длъжностната характеристика на длъжността „ревизор на безопасността на движението”, заемана от С. М., то съкращаването на щата е било фиктивно, а не реално. В отговора са посочени решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, в които е даден отговор на въпроса кога съкращаването на щата е фиктивно и с това се обосновава извода, че в случая въззивният съд е постановил решението си в съответствие с тази практика. Преценката дали работодателят е задължен да извърши подбор при съкращаване на щата в обособено структурно звено е предпоставена от преценката дали е налице или не такова самостоятелно обособено структурно звено. В случая даденото от въззивния съд разрешение, че звеното, в което е работила Ю. не е обособено като самостоятелно функционираща единица е съобразено с установената съдебна практика. Затова изводът му, че в случая работодателят е бил длъжен да извърши подбор по чл.329, ал.1 КТ и като не е извършил такъв, то уволнението е незаконосъобразно е в съответствие със задължителната съдебна практика. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд - уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да уважи предявените от Ю. срещу [фирма] исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел, че не е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ- съкращаване на щата, както и че извършеният подбор по чл.329 КТ е незаконосъобразен. Според съда работодателят не е доказал промяна в длъжностната характеристика на длъжността „ревизор на безопасността на движението” заемана от С. М., който е изпълнявал трудовата функция „ръководител търговска експлоатация”след уволнението на ищцата. Приел е, че е нарушена и разпоредбата на чл.329 КТ, тъй като работодателят не е извършил подбор между лицата заемащи длъжността „ръководител търговска експлоатация” в звената Б., Р., Л., В.. Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване, констатира следното: По въпросите: за задължението на въззивния съд към решението да изложи мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, за задължението на съда да извърши преценката на доказателствата, да обоснове фактическите констатации и правните изводи не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В задължителната съдебна практика е прието, че въззивният съд следва да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в митивите на решението. Наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение. В случая даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси не е в отклонение от задължителната съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По въпросите налице ли е реално съкращаване в щата при условие, че към съществуващите трудови функции бъдат прибавени нови такива; налице ли е съкращаване в щата при фактическо премахване на трудовата функция като длъжност или щатна бройка; задължителен ли е подборът при съкращаване на длъжност в териториално обособено структурно звено, когато в звеното съкратената длъжност е единствена е налице основание за допускане до касационно обжалване. Даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика, която приема, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя "съкращаване на щата" по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 КТ е налице и в случаите на т. нар. "трансформиране" на длъжности, както и че работодателят има задължение да извърши подбор тогава, когато съкращава длъжност, предвидена по щатното разписание за заемане от повече от едно лице. По делото са представени доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса, за разглеждане на касационната жалба, в размер на 299 лв., поради което същото следва да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.