Определение № 308 от 19.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 200/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение №12302/20г. на САС, ГО, 2-ри състав, с което Прокуратурата е осъдена да плати на Б. О. Б. на основание чл. 2, ал.,1, т.3 ЗОДОВ 6000лв. обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.7 от НК. Основният спор между страните е за справедливия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, защото ищецът е поискал с исковата молба сумата от 100000лв., заради това, че му е повдигнато незаконно обвинение за престъпление срещу собствеността, наказателното производство е продължило повече от година, а общо 98 дни е бил задържан под стража първоначално, след коего му е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция”. Претърпял е принудителни процесуални мерки- обиск, претърсване и иззевмане. Незаконното обвинение причинило разстройство на брака му, и негативно отношение на роднините и приятелите към него. Отвегтикът е възразил срещу размера на вземането. Представил е справка за съдимост на ищеца за наличието на предишни осъждания като доказателства за липса на вреди от задържането. Въззивният съд е приел, че ищецът е изживял силен психически стрес, компрометирано е било името му пред приятели, познати и колеги, изтърпял е най- тежката мярка „зедържане под стража” за 3 месеца и 1 седмица. Предвид социално- икономическите условия в страната към 2017г. е счел, че сумата от 6000лв. е справедлив размер на обезщетението. В касационната жалба Прокуратурата изразява оплакване, че съдът не е изложил мотиви за причинно- следствената връзка между установените от съда обстоятелства и вредите, както и значението ва всяко от обстоятелствата за размера на обезщетението. Освен това не били взети предвид възрастта на ищеца, авторитета му в обществото, липсата на медийно оповестяване, което доказва, че обвинението е било достояние на ограничен кръг роднини и близки, предишните осъждания на „лишаване от свобода”, което обстоятелство имало значение за установяване на занижени нива на душевни притеснения, и не на последно място обстоятелството, че наказателното производство се е развило само в досъдебната фаза, в рамките на законоустановените срокове. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост” при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, защото отговорът на поставения въпрос за това дали обстоятелствата, посочени в оплакването имат значение за размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД (конкретизиран съгласно правомощието на ВКС разяснено с т.р. №1/10г. на ОСГТК), не би променил изхода на делото и размера на присъденото обезщетение. Това е така, защото незаконно повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление, при условията на повторност, страхът от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” от предходно условно осъждане, както и изтърпяната най- тежка мярка за неотклонение „задържане под стража” за период от 3 месеца и 1 седмица, са група от обстоятелства, които водят до увеличаване на размера на обезщетението. Предвид изхода на спора в полза на пълномощника на ищеца адв. И. Ю. следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА, в размер на 500лв.. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО