Определение № 572 от 11.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 512/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Б. Б. срещу решение на Софийски апелативен съд по отношение на отхвърлената – за разликата над уважения размер от 13000 лв. до размер от 22000 лв. - част от предявения срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от пътно-транспортно произшествие, предизвикано от водач със застрахована при ответника гражданска отговорност. Ответникът не изразява становище по жалбата. За да намери за неоснователна подадената от ищеца въззивна жалба, въззивният съд е приел за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 13000 лв. Извода си е обосновал със задължителните указания по т. 11 от ППВС № 4/68, съобразявайки конкретно претърпяното телесно увреждане (неразместено закрито счупване на лявата ключица), довело до болки в областта на гръдния кош и лявото рамо за период около 2-3 седмици и до затрудняване на движенията на лявата ръка за около 4-5 седмици при настъпило функционално възстановяване за около два месеца след травмата, благоприятното приключване на оздравителния процес, установените затруднения в ежедневието, възрастта на пострадалия към момента на увреждането и обществено-икономическите условия към същия момент. За допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, формулирайки въпроса „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?“. Поддържа се противоречие на въззивното решение с посочена практика на ВКС с изложени доводи, че съдът не е отчел нито обстоятелствата, при които увреждането е възникнало, нито конкретното отражение на травмата, предвид наложилата се операция с болничен престой, нито изпитаните от пострадалия болки и невъзможността да се обслужва самостоятелно, както и че без да са налице данни за това, съдът е приел за установено благоприятно приключване на оздравителния процес в рамките на 2 месеца. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК бланкетно се възпроизвежда съдържанието на посочената разпоредба в смисъл, че е налице произнасяне по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касационно обжалване не следва да се допуска. Поставеният въпрос не отговаря на специалното изискване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Релевантните в конкретния случай критерии съобразно разясненията по т. 11 от ППВС 4/68 са съобразени от въззивния съд, а именно вид на увреждането, интензивност и продължителност на физическите болки и психическите страдания, период на възстановяване, поради което противоречие с практиката по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. В действителност изложените в жалбата аргументи се свеждат до съответствието между тези обстоятелства и определения от въззивния съд размер на обезщетението, т. е. до правилността на дадената от въззивния съд оценка на вредите като касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което обаче е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. Не се обосновава и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид пълната липса на конкретни доводи в това отношение. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебна практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика на касационната инстанция, нито се обосновава наличие и на останалите елементи на третата форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска, на жалбоподателя разноски не се следват предвид изхода на производството, ответникът не е поискал присъждане на такива. С тези мотиви съдът