Определение № 543 от 03.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 421/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от П. А. М. чрез адв. А. П. против определение № 745 от 05.08.2009 г. по гр.д. № 286/09 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на процесуалния закон при постановяване на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: Обжалваното определение е постановено в производство по чл. 288 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. С него не е допуснато касационно обжалване по жалбата на П. А. М. и С. И. М. на въззивно решение № 536 от 21.11.2008 г. по гр.д. № 622/08 г. на Добричкия окръжен съд. Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК подлежат на обжалване определенията, които преграждат по- нататъшното развитие на делото и тези, за които това е изрично посочено в закона. Определенията по чл. 288 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.2, тъй като законът не е предвидил изрично възможност за тяхното обжалване. Определението, с което съдът се произнася в отрицателен смисъл по въпроса за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, не може да се квалифицира и като преграждащо по- нататъшното развитие на делото, тъй като с него не се преценява допустимостта на касационната жалба от гледна точка на изискванията, необходими за валидно сезиране на ВКС, а се извършва проверка за наличието на установените в чл. 280, ал.1 ГПК критерии за селекция на жалбите. С разпоредбата на чл. 296 ГПК, уреждаща хипотезите, при които решенията влизат в сила, недопускането на касационната жалба за разглеждане е приравнено по правни последици на неуважаването на касационната жалба. Законодателят не е свързал момента на влизане в сила на въззивното решение в хипотезата на недопускане на касационната жалба до разглеждане с възможност за обжалване на определението по чл. 288 ГПК, каквото условие се съдържа по отношение на основанията по чл. 296, т.2 ГПК, което сочи, че третира определенията по чл. 288 ГПК като окончателни. По тези съображение частната жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като няма годен за обжалване съдебен акт. Водим от гореизложеното съдът