Определение № 12499 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10802/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба, подадена от Евро Медикъл 2015 ЕООД,ЕИК: 203427493 чрез адв. Д. Стоянова, срещу Определение № 8801 от 09.09.2024 г., постановено по адм. дело № 1792/2024 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Иска се съдът да отмени оспореното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба- Директор на РЗОК-Кюстендил в писмено становище оспарва частната жалба,като неоснователна и моли съда да остави в сила атакуваното определение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С определение № 8801 от 09.09.2024 г., постановено по адм. дело № 1792/2024 г. по описа на Административен съд Варна,съставът на съда е приел,че оспорването на Евро Медикъл 2015 ЕООД против отказ на Директора на РЗОК-Кюстендил ,обективиран в Констативен протокол № РД-20-262/13.06.2024г за заплащане на лекарствени продукти по електронни предписания ,отчетени в полумесечно известие за отчетен период 01.05-15.05.2024г следва да бъде оставено без разглеждане,тъй като липсва годен за обжалване административен акт,поради което е налице и основанието по чл.159 т.1 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е установена коректно от АС-Варна,а именно- че с Констативен протокол /КП/ № РД-20-262-1/13.06.2024г., за заплащане на лекарствени продукти /ЛП/ по електронни предписания /ЕП/, отчетени с полумесечно известие за отчетен период 01.05. – 15.05.2024г. на основание чл.72, ал.9 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл.30, ал.2 от Условия и ред за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл.262, ал.6, т.1 ЗЛХМ, във връзка с подадено възражение вх. № 782-00-4/28.05.2024г. и Заповед № РД-20-262/07.06.2024г. на директора на РЗОК – Кюстендил било прието, че е налице дублиране в НЗИС и БОВЛ, поради което ЕП са отхвърлени основателно и не подлежат на заплащане. Проверката във връзка с възраженията била извършена на 13.06.2024г. в аптека „Марешки Кюстендил“,и е установила следното: 1/ На ЗОЛ бил отпуснат ЛП Diaprel MR с код НЗОК AF548 по ЕП с № 241318064D2Е в аптечния софтуер. В ИИС била констатирана грешка „PHM068 – Дублирана комбинация сериен номер/продуктов код в НЗИС“, поради което рецептата била отхвърлена от заплащане. При проверка в Справочната подсистема на НЗОК било установено, че отчетеният към НЗОК лекарствен продукт е с дублиран сериен номер в НЗИС, с две различни дати на отпускане – 29.04.2024г. и 10.05.2024г., поради което ЕП било отхвърлено; 2/ На ЗОЛ бил отпуснат ЛП Neoglim, с код НЗОК AF269 по ЕП с № 24132300D8А9 в аптечния софтуер. В ИИС била констатирана грешка „РНМ069 – Ненамерена комбинация сериен номер/продуктов код в БОВЛ“, поради което рецептата била отхвърлена от заплащане. При проверка в Справочната подсистема на НЗОК било установено, че серийният номер е дублиран с две различни дати на верификация. Отчетеният от аптеката ЛП към НЗОК бил с дата на отпускане 11.05.2024г., време на верификация – 02.05.2024г. и 09.05.2024г., и време на реактивация/анулиране – 03.05.2024г. и 09.05.2024г., поради което ЕП било отхвърлено. Правилна е преценката на първоинстационния съд,че в случая са налице предпоставките за предявяване на иск по реда на чл.128 ал.1 т.3 АПК ,доколкото в случая става въпрос за спор досежно изпълнението на административен договор по чл.19 а и сл. АПК вр. чл.45а ал.4 ЗЗО,а поради което и реда за оспорване на индивидуални административни актове е неприложим,доколкото оспорения констативен протокол не притежава белезите на подобен акт. Според настоящият състав на Върховния административен съд,при действащ договор между страните за отпускане и заплащане на лекарствени продукти,медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение,заплащане напълно или частично от НЗОК отказът за заплащане на на лекарствени продукти по електронни предписания,отчетени с полумесечно известие поради дублиране в НЗИС и БОВЛ не представлява инидивидуален административен акт,а напротив- налице е спор за изпънение и респиктивно претенция за заплащане на суми,дължими по сключения между страните договор.Доколкото не става въпрос за налагане на сакнкция или за покана за връщане на неоснователно получени суми,то съгласно правилото на чл.19 а ал.1 и 2 АПК вр. чл.80 ЗЗО споровете за изпълнение на административни договори се решават по исков ред от компетентния според местната подсъдност административен съд. В този смисъл е и решение № 5418/02.05.2024г по адм. дело № 167/2024г на ВАС,Шесто отделение.При липсата на предвидена изрична обжалваемост на издаваните от страна на РЗОК констативни протоколи в ЗЗО или в самите договори прилагането по аналогия на чл.30 ал.3 Условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл.262 ал.6 т.1 ЗЛПХМ е недопустимо. Действително разпоредбите на чл. 24, ал. 3 от Индивидуалния договор и чл. 30, ал. 3 от Условия и ред за сключване на индивидуалните договори за заплащане на ЛП по чл. 262, ал. 6, т. 1 ЗЛХМ, каквито безспорно са актът по чл. 45, ал. 17 ЗЗО, предвиждат че "известието след контрол" (по подадени възражения във връзка с чл. 29, ал. 1) подлежи на контрол пред съда по реда на АПК. Подобно дописване на ЗЗО и АПК, обаче е недопустимо да се извършва с договор и с условията за сключването му. Разпоредбите на чл. 72, ал. 9 ЗЗО и на чл. 45, ал. 17 ЗЗО се интерпретират неправилно от касатора. Обстоятелството, че разпоредбата на чл. 72, ал. 9 ЗЗО предвижда контролът по изпълнението на договорите за отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, да се осъществява по реда предвиден в акта по чл. 45, ал. 17 ЗЗО, не означава че допуска с Условията и реда за сключване на индивидуалните договори, както и със самите индивидуални договори, страните по своя воля да придават административен характер на правоотношенията по повод изпълнението на договорите и да предвиждат, че издаваните в тази връзка актове са административни такива и подлежат на съдебен контрол. Въпросите, които подлежат на уредба с Условията са изчерпателно посочени в чл. 45, ал. 17, т. 1 до т. 7 от ЗЗО. При тази правна уредба, разпоредбите на Глава VІ-та от Условията - чл. 28 - чл. 40, респ. на Глава V-та от индивидуалните договори - чл. 22 - чл. 34, следва да се интерпретират единствено и само в смисъл, че регламентират начина, сроковете за отчитане и заплащане на отпуснатите ЛП, МИ и ДХСМЦ, както и контролните административни процедури във връзка с изпълнението на сключените индивидуални договори. Страните по административните договори, както и представителите на НЗОК и БФК съгласували Условия и ред за сключването им, не могат с клаузи в договорите и Условията да предвиждат ред за защита на страните по ИД, различен от установеният в закона. Както следва и от разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК, само със специален закон е допустимо да се урежда различна подведомственост на споровете по изпълнение на административните договори. В случая, по отношение на КП от проведените проверки по възраженията и "известията след контрол", липсва законова разпоредба, която да дерогира установеното общо правило.Ето защо и спрямо касатора защитата на неговите права може да се осъществи единствено по исков ред –чл.128 ал.1 т.3 АПК. С оглед изложените съображения обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,