Определение № 60255 от 13.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2501/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца по делото Община Иваново срещу определение № 166/23.04.2021 г., постановено по частно гр. дело № 1118/2021 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба с вх. № 260652/28.01.2021 г. на жалбоподателя срещу определение № 260335/18.12.2020 г. по частно възз. гр. дело № 712/2020 г. на Русенския окръжен съд. Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят счита за неправилен извода на състава на ВКС, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване въззивни решения, съответно – определения, при цена на иска до 5 000 лв. В тази връзка се сочи, че в случая приложимо било изключението, установено със същата процесуалноправна норма. Ответниците по делото Й. В. Б. и Г. И. Б. не са подали отговори на частната жалба. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С въззивното определение № 260335/18.12.2020 г. (срещу което е подадена оставената без разглеждане частна касационна жалба), окръжният съд е потвърдил определение № 260547/23.09.2020 г. по гр. дело № 3176/2020 г. на Русенския районен съд, с което е върната исковата молба на общината-жалбоподател и е прекратено първоинстанционното производство по делото. Видно от върнатата искова молба, с нея са предявени обективно съединени установителни искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност, поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет на договор за покупко-продажба на 140/150 идеални части от недвижим имот с пл. № .. в местност „П.“, масив ..., идентичен с имот с идентификатор ............. в землището на [населено място], общ. И.. Съгласно представеното по делото удостоверение №..../28.07.2020 г., данъчната оценка на целия имот с идентификатор ................ възлиза на 480.40 лв. От горното следва, че въззивното определение, срещу което е подадена оставената без разглеждане частна касационна жалба, е постановено по гражданско дело, по което цената на всеки един от обективно съединените установителни искове, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 от ГПК, е до 5 000 лв. Въззивното решение, което би било постановено по тези искове, не би подлежало на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК. От това следва, че съгласно изричната препращаща разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК, и атакуваното от частния жалбоподател въззивно определение не подлежи на касационно обжалване. Съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, постановил обжалваното определение № 166/23.04.2021 г., за да остави без разглеждане, като недопустима, частната касационна жалба на жалбоподателя, е изложил същите съображения по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК. С оглед на това, обжалваното определение е постановено при правилно приложение на посочените процесуални норми. Становището на общината-жалбоподател, че в случая приложимо било изключението, установено с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, е неоснователно. Съгласно това изключение, независимо от цената на иска, подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предявените в случая от общината-жалбоподател установителни искове за прогласяване нищожност на процесния договор, са облигационни искове – за отричане съществуването на процесното договорно (облигационно) правоотношение между страните, а не са установителни или осъдителни вещни искове с предмет правото на собственост или други вещни права върху имота, нито пък са съединени по делото с такива вещни искове, поради което изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 – in fine от ГПК е неприложимо в случая. По изложените съображения, обжалваното определение № 166/23.04.2021 г. е правилно, а при извършената служебна проверка се установи и че то е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се потвърди. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение