Определение № 86 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 50/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от адвокат А пълномощник на Н. Б. Ш., срещу определение от 04.12.2008 г. по ч. в. гр. д. № 418/08 г. на К. окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че същественият процесуален въпрос дали порочното определение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено от въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответницата Л. Б. В. не е взела становище по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, състав на I -во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С обжалваното въззивно определение в сила е оставено определение от 28.05.2008 г. по гр. д. № 375/92 г. на К. районен съд, с което е отказано възстановяване на срок за обжалване и е върната въззивна жалба срещу решението по същото дело. Като преграждащо по-нататъшното развитие на делото, то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок и е редовна. Обжалваното определение попада в приложното поле на касационното обжалване. Разрешеният процесуален въпрос се отнася до правомощията на въззивната инстанция и съдържанието на постановеното от нея определение и в този смисъл е съществен за изхода на конкретния спор. Освен това е от значение за точното прилагане на закона - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне. По същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че подписът в разписката за съобщено решение по гр. д. № 375/92 г. на К. районен съд е положен от Н. Ш. Затова, а и тъй като не се твърдят или установяват уважителни причини за пропускането му, молбата за възстановяване на срока за обжалване на решението е неоснователна, а въззивната жалба подлежи на връщане. Този правен извод съдът е формирал след като е възприел заключението на назначената във въззивното производство тройна експертиза и така е отстранил съмненията дали обект на изследване е подписът на Н. Ш., предвид техническата грешка в две от заключенията на единичната експертиза, посочила в обстоятелствената част име на друго, неучастващо в делото лице. При постановяване на съдебния акт въззивният съд е констатирал, че в експертното заключение е допусната грешка и е приел, че тя може да бъде отстранена само чрез повторно извършване на процедурата по приемането му, която не е била спазена от районния съд. Наред с това въззивният съд е уважил и искането за допускане на тройна почеркова експертиза. Тя е изследвала дали подписът за получател в съобщението е положен от Н. Ш., както и довода за наличие на сходство между подписите на страните по делото. Становището, че подписът след думата “получател” в представената разписка е изпълнен от Н. Ш. и че сходство между подписите на страните по делото няма, е било възприето без възражения. Процесуалният закон не предвижда, ако се установи допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждане на делото в първата инстанция, постановеният от нея съдебен акт да бъде отменен, а делото- върнато за ново разглеждане - чл. 217, ал. 2 ГПК /отм./, чл. 278, ал. 2 ГПК /от 2007 г./. Наличният порок обосновава обжалването на определението като неправилно, при което въззивният съд следва да извърши дължимите валидни процесуални действия и след като разгледа спора по същество, да постанови своя съдебен акт. В случая въззивният съд е спазил предвидената процедура и тъй като фактическите и правни изводи на двете инстанции съвпадат, е потвърдил обжалваното първоинстанционно определение. Затова обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I -во г. о.