Определение № 1088 от 12.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4438/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Н. К. срещу решение № 262153 от 29.06.2022 г. по в.гр.д.№ 8835 от 2020 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV „в“ състав за потвърждаване на решение № 13306 от 16.01.2020 г. по гр.д.№ 28434 от 2016 г. на Софийския районен съд, 75 състав, с което е:

1. намалено по възражение на Е. К. Д. универсално завещателно разпореждане от Е. Н. П. в полза на Д. Н. К., направено с нотариално завещание от 15.07.2014 г. до размер на 2/6 идеални части и е възстановена запазената част на Е. К. Д. от наследството на Е. Н. П. в размер на 2/6 ид.ч. и

2. допусната делба на поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица] площ от 665 кв.м., представляващ имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] от 2012 г., заедно с построените в имота триетажна жилищна сграда с идентификатор ..... със застроена площ от 102 кв.м. и второстепенна постройка с идентификатор ..... със застроена площ от 36 кв.м. между Е. К. Д., Д. К. С.- К. и Д. Н. К. при квоти: 7/24 ид.ч. за Е. Д., 2/24 ид.ч. за Д. С.-К. и 15/24 ид.ч. за Д. К..

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението и чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Може ли искането на съделител по чл.341, ал.2 ГПК за включване в делбеното производство и на други имоти на общия наследодател да бъде направено писмено с отговора на исковата молба или може да се направи само с отделна молба ?

2. Следва ли имотите, за които се иска да бъдат включени в делбата, да са конкретно индивидуализирани или е достатъчно да се посочи техният вид, площ и местонахождение и може ли страната, която не разполага с документ за собственост, да направи искането за включване на имотите в производството по делба и да представи доказателства за това в неговия ход ?

В писмен отговор от 04.11.2022 г. ответниците Е. К. Д. и Д. К. С.- К. оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /съделител по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си, въззивният съд е взел предвид следното: С нотариално завещание от 15.07.2014 г. Е. Н. П., починала на 11.03.2015 г. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на внука си Д. Н. К.. Видно от представеното удостоверение за наследници, наследници по закон на Е. Първолова са синът й Н. Д. К. и ищцата Е. К. Д. /дъщеря на починалия през 2007 г. втори син на Е. П.- К. К../ Предвид на това съдът е приел за основателно възражението на Е. Д. за възстановяване на запазената й част от наследството на Е. Първолова до размер на 2/6 ид.ч. съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 ЗН.

По иска за делба съдът е взел предвид възстановяването на запазената част и намаляването на завещанието, както и че имотът, чиято делба се иска, е бил съпружеска имуществена общност между завещателката Е. Първолова и съпруга й Д. П.. Приел е, че след смъртта на последния през 2000 г. имотът е станал съсобствен между Е. П. при квота 4/6 ид.ч. и двамата синове Н. К. и К. К. при квоти по 1/6 ид.ч. След смъртта на К. К. през 2007 г. неговата 1/6 ид.ч. е наследена от съпругата му Д. С.- К. и дъщеря му Е. К. Д. по 1/12 ид.ч. за всяка от тях. Предвид завещанието на Е. П. в полза на внука й Д. Н. К., искането на Е. Д. за намаляване на това завещание с 2/6 ид.ч. и липсата на искане за възстановяване на запазената част на другия наследник със запазена част Н. К., делбата е допусната между следните лица при следните квоти: 2/24 ид.ч. за Д. К. С.- К., 7/24 ид.ч. за Е. К. Д. и 15/24 ид.ч. за Д. Н. К.. По отношение на Н. К. искът за делба е отхвърлен.

Въззивният съд е счел за неоснователно твърдението във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение- отказ да бъде издадено съдебно удостоверение, чрез което ответникът да се снабди с доказателства за собственост върху други имущества на завещателката. Взел е предвид, че съделителят Д. К. е наследник на завещателката Първолова по силата на оставеното в негова полза универсално завещание, както и наследник по закон на Първолова след смъртта на баща му Н. К., поради което за него не е съществувала пречка да се снабди сам с документите за собственост върху земеделски земи и гори на наследодателката, за което не е имал нужда от съдебно удостоверение.

Не на последно място, въззивният е приел, че правилно първоинстанционният съд не е включил в делбената маса и други имоти, освен имота по исковата молба, тъй като искане за включването в делбата на такива други индивидуализирани имоти на завещателката не е било направено в срока по чл.341, ал.2 ГПК.

С оглед тези мотиви на съда не е налице посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените въпроси, тъй като и двата въпроса са неотносими към конкретното дело. Тези въпроси /1. Може ли искането на съделител по чл.341, ал.2 ГПК за включване в делбеното производство и на други имоти на общия наследодател да бъде направено писмено с отговора на исковата молба или може да се направи само с отделна молба ? и 2. Следва ли имотите, за които се иска да бъдат включени в делбата, да са конкретно индивидуализирани или е достатъчно да се посочи техният вид, площ и местонахождение и може ли страната, която не разполага с документ за собственост, да направи искането за включване на имотите в производството по делба и да представи доказателства за това в неговия ход ?/ предпоставят, че по делото е направено искане по чл.341, ал.2 ГПК за включване в делбата на други имоти, освен посочения в исковата молба застроен имот в [населено място]- било то в отговора на исковата молба или в нарочна молба, представена в първото проведено по делото съдебно заседание или до приключване на делото пред първата инстанция. По конкретното дело обаче такова искане не е направено от касатора Д. К.: Видно от подадения от него отговор на исковата молба, в него е оспорено твърдението на ищците в исковата молба, че наследодателката Е. Първолова не притежава друг имот, освен имота в [населено място]. Искане по чл.341, ал.2 ГПК за включване в делбата на други имоти, собственост на Е. Първолова, обаче не е направено нито в отговора на исковата молба, нито в последваща молба, представена до приключване на първото по делото съдебно заседание или до приключване на делото в първата инстанция.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗН и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв. на всяка от тях, съгласно представените списък за разноски и договори за правна защита и съдействие от 28.10.2022 г.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение