Определение № 788 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3024/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Ч. Г. Т., преподписана от адвокат С. М. от АК-София срещу решение № 76 от 30.03.2020 г. по в.гр.д. № 408/2019 г. на Окръжен съд Габрово, с което се потвърждава решение № 184/04.07.2019 г. по гр.д.№ 1185/2018 г. на Районен съд Севлиево и е отхвърлен предявения иск на Ч. Г. Т. срещу М. С. К. и К. Х. К., на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, сключеният между ищеца и И. Т. Ж. предварителен договор от 18.07.2014 г. за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място], да се обяви за окончателен. Касационната жалба съдържа доводи, че решението на въззивния съд е неправилно и постановено в нарушение на процесуалния закон, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, като са формулирани два въпроса: „Има ли задължение решаващия съд, при постановяване на съдебно решение да обсъди всички събрани доказателства в тяхната съвкупност?“ и „Подлежи ли на отмяна решение, когато не са обсъдени в същото всички представени от страните доказателства и те са навели искания да се ползват при формиране на вътрешното убеждение на съда?“ Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. От М. С. К. и К. Х. К. не е подаден писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че по делото не се доказва валидно сключен предварителен договор от 18.07.2014 г. между ищеца и наследодателя на ответниците, тъй като не е представен в оригинал по делото. Според съда, липсва извинителна причина по чл.165, ал.1 ГПК, тъй като от данните за извършената кражба от лекия автомобил на ищеца, не може да се приеме по несъмнен начин, че е откраднат и оригинала на писмения предварителен договор. Съдът е установил, че ищецът е заявил кражба на лични документи и други вещи от неговия автомобил в МВР на 24.03.2019 г., но без да индивидуализира същите, а свидетелските показания не установяват всички съществени елементи на предварителния договор от 18.07.2014 г., поради което иска е неоснователен. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като не се установява нарушение на основните начала на гражданския исков процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд. Не е налице явна необоснованост на решението поради нарушаване правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона или нарушаване на императивни правни норми във връзка с предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Мотивите на решението съдържат преценката на въззивния съд за релевантните факти по делото и приложението на закона към тях, с оглед на което не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационното му обжалване поради „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице и основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Първият процесуалноправен въпрос относно процесуалните задължения на съда по чл.236, ал.2 ГПК е разрешен в съответствие с установената практика на ВКС в решения по гр.д.№ 756/2009 г. на ІІІ г.о., решение по гр.д.№ 1313/2009 г. на ІV г.о., решение по гр.д.№ 90/2011 г. на ІІІ г.о., решение по гр.д.№ 3973/2008 г. на ІV г.о., решение по гр.д.№ 748/2011 г. на ІІ г.о., решение по гр.д.№ 891/2010 г. на І г.о., решение по гр.д.№ 1318/2010 г. на ІV г.о. и решение по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV г.о., с които се приема, че задължението на съда да обсъди всички доводи и събраните по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл.121, ал.2 на Конституцията на Република България, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК. Съдът е длъжен да прецени всички приети доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяка от страните носи доказателствена тежест да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая, въззивният съд е установил всички релевантни за спора обстоятелства, въз основа на които е формирал крайния извод, че не се доказва по делото между ищеца и наследодателя на ответниците да е сключен валиден предварителен договор, поради непредставянето му в оригинал по делото, за което ищецът е бил задължен от съда и уведомен на 11.02.2019 г. за последиците по чл.161 ГПК при неизпълнение. Според мотивите на съда, дори да се приеме, че е налице извинителна причина по чл.165, ал.1 ГПК, поради кражбата на 24.03.2019 г., от събраните гласни доказателства и съдебно-почерковата експертиза не се установяват по несъмнен начин съществените елементи на сключен писмен предварителен договор, което обосновава извод за неоснователност на предявения иск. Тези изводи са в съответствие с разясненията в т.1 и т.2 на тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по заявените фактически основания и петитум на исковата молба, като обсъди наведените във въззивната жалба възражения и направи самостоятелни изводи за установените факти и приложението на закона. Дадените указания са доразвити в практиката на Върховния касационен съд – напр.решение № 338/27.03.2018 г. по гр.д. № 706/2017 г., ІV г.о. и решение № 98/12.07.2017 г. по гр.д. № 3871/2016 г., ІІІ г.о., в които се приема, че въззивният съд е длъжен да обсъди и прецени основателността на всички оплаквания и доводи, съдържащи се във въззивната жалба и отговора по нея, да прецени релевантните към тези оплаквания доводи и доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка, като изложи изрични и ясни мотиви защо счита доводите и възраженията на страните за основателни, респ. за неоснователни, подвеждайки установените по делото факти към приложимия закон. В случая, въззивният съд е изложил конкретни мотиви по наведените във въззивната жалба оплаквания, но е достигнал до решаващия извод на първата инстанция за недоказаност на прввнорелевантния факт, че е бил сключен писмен предварителен договор между ищеца и наследодателя на ответниците. Освен в случаите на явна необоснованост, тези мотиви не могат да бъдат проверявани в производството по селекция на касационните жалби, тъй като касационните основания за неправилност (чл.281, т.3 ГПК) се различават от основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Вторият въпрос на касатора е неотносим, тъй като се свежда до твърдения за нарушаване на процесуалните правила, ако съдът пристъпи към решаване на спора преди да го изясни от фактическа страна и без да анализира заедно и поотделно представените от страните доказателства. По своето съдържание този въпрос представлява оспорване на правните и фактически изводи на въззивния съд, във връзка с неговата преценка за събраните доказателства и оплакване за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което има отношение към правилността на решението и по които касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК, а само след допускане на касационно обжалване. Предвид изложените съображения, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касация, тъй като е постановено в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд, поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, според т.2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а при липсата на аргументи съществуващата практика да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми, не може да се приеме, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение