Определение № 95 от 09.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2834/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И. Н. чрез нейния пълномощник адв. Й. Й. срещу въззивно решение № 260094 от 02.12.2020 г. по в.гр.д. № 471/2020 г. на Окръжен съд Хасково. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на същото поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че по делото са били събрани убедителни доказателства за това, че Г. Н. и Н. Н. са владяли процесните имоти за себе си от момента на реституцията им, и че останалите наследници на общия наследодател Г. Н. А. по никакъв начин не са противопоставяли на извършваните от тях действия, обективиращи намерението им за своене. Счита за неправилен и противоречащ на материалния закон изводът на въззивния съд, че отдаването на сънаследствените имоти под наем или аренда и получаването на гражданските плодове само от част от съсобствениците не са действия, сочещи на завладяване на идеалните части на останалите сънаследници. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по следния въпрос: Отдаването на сънаследствени имоти под наем или аренда и получаването на гражданските плодове само от част от съсобствениците може ли да се третира като демонстрация на завладяването на идеалните части на останалите сънаследници и представлява ли отблъскване на правата им. Жалбоподателката счита, че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с решение № 119 от 21.05. 2019 г. по в.гр.д. № 188/2019 г. на Окръжен съд-Добрич, недопуснато до касационно обжалване с определение № 52 от 13.02.2020 г. по гр.д. № 3277/2019 г. на ВКС, І г.о. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Б. Х. Б., В. Г. Б., А. К. Л., И. Н. Д., Ц. К. Б., Б. Д. Б., Б. Д. Г., М. И. Ж., Д. Я. Г., Я. Г. Я., П. В. К., Д. П. Р., А. П. В., А. А. Г., Б. Г. Б., Й. Г. Б., Г. А. Г., И. А. Г., М. И. Д., Х. И. Д., Г. П. Б., Х. П. Б., В. Д. К. и Х. Д. Х., действащи чрез своите пълномощници адв. А. Т. и адв. Кр. С жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване. Същото становище е изразено и в отговора на касационната жалба, подаден от адв. Ст. Ш. като особен представител на Д. Х. Д.. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 10 от 07.01.2020 г. по гр.д. № 3/2019 г. на Районен съд Свиленград, с което е допуснато извършването на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор ..... по КККР, находящ се в [населено място], общ. С., м. ”К.”, с площ 5 014 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване-нива, и на поземлен имот с идентификатор .... по КККР, находящ се в [населено място], м. ”К.”, с площ 1 710 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, и начин на трайно ползване-лозе, между съделителите Б. Х. Б., А. К. Л., И. Н. Д., Ц. К. Б., Б. Д. Б., Б. Д. Г., М. И. Ж., Д. Я. Г., Я. Г. Я., П. В. К., Д. П. Р., А. П. В., А. А. Г., Б. Г. Б., Й. Г. Б., Г. А. Г., И. А. Г., М. И. Д., Х. И. Д., Г. П. Б., Х. П. Б., В. Д. К., Х. Д. Х., К. Н. Д., Й. К. Т., В. Х. Н., И. А. Н., З. А. Н., Л. В. А., Б. С. А., Е. С. А., Г. С. Г., М. Г. К., С. Г. Ч., Е. Б. Г., Г. Б. Н., Н. И. Н., Я. К. Я. и Х. Я. П., при посочени в диспозитива на съдебното решение квоти за всеки от съделителите. Допуснато е и извършване на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор .... по КККР, находящ се в [населено място], м. „К.”, с площ 1 202 кв.м, представляващ нива, VІІ-ма категория; поземлен имот с идентификатор .... по КККР, находящ се в с.с., м. „Ю.”, с площ 844 кв.м, представляващ лозе, VІІ-ма категория; поземлен имот с идентификатор ....., находящ се в [населено място], м. „К.”, с площ 11 991 кв.м, представляващ нива VІ-та категория; поземлен имот с идентификатор ...., м. „Д. оджа”, с площ 16 004 кв.м, представляващ нива, ІV-та категория; поземлен имот с идентификатор .... по КККР, находящ се в м. „К.”, с площ 2036 кв.м., представляващ нива, VІ-та категория и поземлен имот с идентификатор .... по КККР, находящ се в м. ”Б.”, с площ 4 999 кв.м, представляващ нива VІ-та категория, между съделителите Б. Х. Б., А. К. Л., И. Н. Д., Ц. К. Б., Б. Д. Б., Б. Д. Г., М. И. Ж., Д. Я. Г., Я. Г. Я., П. В. К., Д. П. Р., А. П. В., А. А. Г., Б. Г. Б., Й. Г. Б., Г. А. Г., И. А. Г., М. И. Д., Х. И. Д., Г. П. Б., Х. П. Б., В. Д. К., Х. Д. Х., К. Н. Д., Й. К. Т., В. Х. Н., И. А. Н., З. А. Н., Л. В. А., Б. С. А., Е. С. А., Г. С. Г., М. Г. К., С. Г. Ч., Е. Б. Г., М. Н. Н., Б. В. Н., И. В. Н., Д. Г. Н., С. В. К., Д. В. Н., В. М. Ж., Д. В. Н., М. В. Н., Д. Х. Д., К. Х. М., Я. К. Я., Х. Я. П. и И. Г. Н., при посочени в диспозитива на решението квоти за всеки съделител. От фактическа страна по делото е установено, че процесните земеделски имоти са възстановени с две решения на ОЗС-С. съответно от 1996 г. и от 1999 г. на наследниците на Г. Б. Н., поч. през 1937 г. Страните по делото, с изключение на ищците Б. Х. Б. и съпругата му В. Г. Б., както и на ответницата И. Г. Н., са негови наследници по закон. Б. и В. Б. и И. Н. черпят права от прехвърлителни сделки, сключени с някои от наследниците. Установено е също, че през 2016 г. един от наследниците на общия наследодател-Г. Б. Н., бил признат за собственик на реституираните земеделски имоти на основание придобивна давност, след което през 2017 г. заедно със съпругата си Н. И. Н. продали на своята дъщеря И. Г. Н. имотите в м. ”К.”, „Б.”,”К.”, „Ю.”, „К.” и „Д. оджа”. След преценка на събраните гласни доказателства съдът е приел, че от възстановяването им през 1996-1999 г. земеделските земи са били ползвани от Г. Б. Н., който първоначално обработвал същите лично, а впоследствие започнал да ги отдава под наем и аренда на трети лица, като получавал рентата за тях, но е намерил, че тези действия не сочат на завладяване на идеалните части на останалите сънаследници и на отблъскване на техните права, тъй като по естеството си те са сходни с действията, които всеки съсобственик може да извършва с общия имот. В подкрепа на извода си, че до снабдяването си с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка през 2016 г. Г. Н. не демонстрирал по отношение на останалите сънаследници, че счита имотите за свои, съдът е посочил обстоятелството, установено от показанията на св. К. А.–арендатор на част от земите, че при сключване на договорите за аренда той е представял удостоверение за наследници, което сочи, че третирал имотите като сънаследствени. С оглед на това и при липса на доказателства след смъртта на общия наследодател Г. Н. А. през 1937 г. и след реституцията на имотите през 1996-1999 г. някой от останалите наследници да е предал фактическата власт върху тях на Г. Б. Н. и на Н. И. Н., съдът е обосновал извод, че Г. Б. Н. и съпругата му Н. Н. не са придобили по давност идеалните части на другите сънаследници и съответно са могли да се разпоредят в полза на дъщеря си И. Н. само с притежаваните от тях по наследство права. Във връзка със соченото основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК жалбоподателката Н. Н. сочи противоречие на въззивното решение с влязлото в сила решение № 119 от 21.05.2019 г. по в.гр.д. № 188/2019 г. на Окръжен съд-Добрич. Това решение, както и определение № 52 от 13.02.2020 г. по гр.д. № 3277/2019 г. на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, с което същото не е допуснато до касационно обжалване, не представляват практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не съдържат произнасяне по същество от касационната инстанция по поставения от жалбоподателката въпрос. Освен това, както е посочено и в определение № 52 от 13.03.2020 г. по гр.д. № 3277/2019 г. на ВКС, изводът на въззивния съд за придобиване по давност на спорната нива, не е бил формиран само с оглед договорите за отдаване на същата под наем и аренда и получаването на гражданските плодове, а също и с оглед конкретно установените по това дело други действия, изразяващи се в предприетото разделяне на имота и извършените разпореждания с новообразуваните имоти, каквито по настоящото дело не са установени, т.е. различният резултат е следствие на различно установена фактическа обстановка по двете дела. Поставеният от жалбоподателката правен въпрос е намерил разрешение в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, в които се приема, че както преди, така и след приемането на чл. 3, ал.4 от Закона за аренда в земеделието, сключването на договор за аренда само от един от сънаследниците съставлява управително действие по отношение на вещта и само по себе си не може да обоснове извод за явно и несъмнено владение-решение № 53 от 22.05.2019 г. по гр.д. № 1878/2018 г. на ВКС, І г.о., решение № 8 от 19.02.2014 г. по гр.д. № 5109/2013 г. на ВКС, ІІ г. и др. Наличието на трайно установено практика на ВКС по поставения въпрос, с която въззивният съд се е съобразил, изключва наличието на основание за допускане на касационно обжалване както по чл. 280, ал.1, т.1, така и по т.3 ГПК, доколкото не се твърди същата да е неправилна и да се нуждае от промяна. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. . Водим от гореизложеното съдът