Определение № 60537 от 11.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2422/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 6318 от 20.VІІІ.2020 г. на „Мини Марица-изток“ ЕАД-гр. Раднево, област Стара Загора /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия изп. директор против онези две части от решение № 204 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 16.VІІ.2020 г., постановено по т.д. № 720/2019 г., с които: 1./ Отхвърлен е бил осъдителния иск на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу ответното „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ за разликата над 30 976.74 лв. и до пълни предявен размер на претенцията от 40 075.74 лв. – поради извършено прихващане между вземането на „Мини Марица-изток“ ЕАД за неустойка, дължима по чл. 6.2 от Договор № МТ-468/6.ХІ.2014 г. в размер на 40 075.74 лв. и насрещното вземане на ответното застрахователно д-во към ищеца в размер на сумата от 9 099 лв., представляваща невъзстановена гаранция за изпълнение, внесена от ответника застраховател съгласно чл. 4.2 от същия договор; 2./ Отхвърлен е бил осъдителния иск на касатора с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу същия ответник за разликата над 37 035 лв. и до пълния предявен размер на претенцията от 48 289 лв. – поради извършено прихващане на вземането за неустойка по чл. 6.2 от последващ Договор № МТ-469/6.ХІ.2014 г. в размер на 48 289 лева, което ищецът „Мини Марица-изток“ ЕАД има срещу ответника застраховател, с насрещното вземане на последния към ищеца в размер на сумата от 11 254 лева, представляваща невъзстановена гаранция за изпълнение, внесена по чл. 4.2 от същия /втория/ договор. Оплакванията на касатора „Мини Марица-изток“ ЕАД са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваните две негови отхвърлителни части както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му отменяване и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двата обективно кумулативно съединени иска за неустойки, водени срещу ответното застрахователно д-во „Евроинс“ АД-София,2 да бъдели уважени в пълните предявени по делото техни размери, вкл. „ведно със законните последици от това“. Инвокират се доводи, че било налице неизпълнение на двустранните договори от страна на застраховател я и то не само за процесните обезщетения, но „и за други такива“, продължило две години „след приключване на договорите“, явяващо се пречка за освобождаване на внесените от последния гаранции за изпълнение. Тези гаранции покривали изпълнението на всички задължения по договорите с касатора, а не само на процесните, поради което за ЗД „Евроинс“ АД не съществувало изискуемо вземане /гаранция за изпълнение/ при неизпълнени негови договорни задължения, а това обстоятелство изключвано наличието на предпоставките на чл. 103 ЗЗД за прихващане. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба дружеството неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за очевидна неправилност на въззивното решение в атакуваните две негови отхвърлителни части (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационно обжалване), още и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваните части от въззивното решение съставът на Пловдивския апелативен съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, явяващ се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Възможно ли е гаранцията за изпълнение на договор за обществена поръчка да има и санкционен характер?“ По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез свой юрисконсулт както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваните две негови отхвърлителни части, претендирайки за потвърждаването му. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата касационна жалба на „Мини Марица-изток“ ЕАД-гр. Раднево, обл. Ст. Загора /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: За да отмени решението на първостепенния съд в горепосочените две негови части и да отхвърли частично претенциите на настоящи касатор за присъждане на неустойки, т.е. двата обективно кумулативно съединени негови осъдителни иска срещу застрахователя „Евроинс“ АД-София с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, въззивната инстанция е съпоставила присъщите на неустойката три функции с уговорения между страните по спора в процесните два договора за имуществени застраховки от датата 6.ХІ.2014 г. механизъм за компенсиране, според който от внесените банкови гаранции за добро изпълнение се приспадат неустойките, дължими за лошо изпълнение /чл.чл. 4.4 и 6.1 във всеки от процесните два договора/, разграничавайки надлежно, че санкционна функция е присъща само на неустойката, докато функцията на банковата гаранция е единствено обезпечителна. Изрично съставът на Пловдивския апелативен съд е посочил в мотивите си към атакуваните две отхвърлителни части на своето решение, че не това разграничение „е съществено“, щом като възможността за прихващане се обуславя от това, че между страните по делото „съществуват насрещни, еднородни, заместими /парични/ и изискуеми вземания“. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че единственият материалноправен въпрос, формулиран в изложението на касатора „Мини Марица-изток“ ЕАД по чл. 284, ал. 3 ГПК към неговата жалба, няма естеството на такъв, който да е бил включен в предмета на спора и така да се е проявил като обуславящ спрямо изхода по конкретното дело. Напротив, формулираният от касатора материалноправен въпрос е квалифициран в мотивите към въззивното решение като „несъществен“, т.е. това е въпрос с изцяло хипотетичен характер. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице е релевираната от касатора допълнителна предпоставка за това – в случая тази по т. 3 на същия законов текст. В заключение, атакуваното въззивно решение не е и „очевидно неправилно“, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (относимите към разрешаване на спора текстове на чл. 103 и (л. 104 ЗЗД за прихващането да са били приложени в техния обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (Пловдивският апелативен съд да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). При липсата на данни по делото който и да е от процесните два застрахователи договора да е бил развалян или прекратяван преди уговорения срок за изпълнение /36 месеца по всеки един от тях/, внесените от ответното по касация застрахователно д-во гаранции за изпълнение безусловно са подлежали на връщане, а доколкото това не е било направено своевременно, логично приложимост е имал уговореният в чл.чл. 4.4 и 6.1 от тези договори „механизъм за компенсиране чрез приспадане на дължими неустойки от гарпанции“. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение