Определение № 2009 от 16.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 534/2024 г.

ВКСI търговско отделение16.07.2024 г.докладчик Боян Балевски

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1366/27.11.2023 г., постановено по в.гр.д № 1415/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, в частта му с която е потвърдено решение № 99 от 15.12.2022 год. по т. дело № 35/22 год. на Окръжен съд - Враца, с което е бил отхвърлен предявеният от същия иск против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве" АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лева до 30 000 лева, както и в съответната част за присъдените в тежест на ищеца разноски. Делото да се докладва на председателя на Първо т.о. на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на на Н. Г. П., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Бяла Слатина, [улица] срещу решение № 1366/27.11.2023 г., постановено по в.гр.д № 1415/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, в частта му с която е потвърдено решение № 99 от 15.12.2022 год. по т. дело № 35/22 год. на Окръжен съд - Враца, с което е бил отхвърлен предявеният от същия иск против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве" АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лева до 30 000 лева. Решението се обжалва и в съответната част за присъдените в тежест на касатора разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част. Навеждат се оплаквания за несъответствие на общия размер на обезщетението за неимуществени вреди с принципа за справедливост и със задължителните критерии за това, въведени в ППВС 4/68г. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора са решени в противоречие с ППВС 4/68г- основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, ГПК. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. При постановяване на въззивното решение, съдебният състав на АС-София е изложил следното: Приел е за безспорно и доказано, че на 02.09.2021 г. около 09:00 ч. път III-134 км.0.700 /гр.Бяла Слатина - [населено място]/, е настъпило ПТП, при което поради неправилно изпреварване, водачът на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. [рег.номер на МПС] - С. К. М. блъска движещия се в насрещното движение водач на мотопед „ЦПИ Оливер Сити Спорт“ с рег. [рег.номер на МПС] - Н. Г. П.. Според вещото лице е доказан следния механизъм на ПТП: На 02.09.2021 г. около 09:00 ч. л.а.„Опел Корса“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от С. К. М., от [населено място], се е движил в дясната половина на платното за движение на път III-134 в посока от [населено място] към [населено място]. По същия път в същата посока пред него са се движили два трактора с ремаркета със скорост от около 35 км/ч. Водачът на л.а.„Опел Корса“ е предприел маневра изпреварване на тракторите, като е навлязъл от дясната в лявата половина на платното за движение. В момента, в който се изравнил с ремаркето на последния трактор, водачът му предприел маневра изпреварване на движещия се пред него трактор с ремарке. За да избегне удара, водачът на л.а. е ударил спирачки и е отклонил автомобила в ляво към левия банкет. В същото време пред него в срещуположна посока се е движил мотопед „ЦПИ Оливер Сити Спорт“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от ищеца. При достигане мястото на удара мотопед „ЦПИ Оливер Сити Спорт“е блъснал с предното колело л.а.„Опел Корса“в областта на предната броня, предната решетка, левия фар и левия преден калник. В резултат на удара под действието на инерционните сили мотопедистът се отделил от мотопеда и установил в лявата затревена канавка, а мотопедът близо до него. Преди да предприеме маневрата изпреварване водачът на л.а.„Опел Корса“е имал пряка видимост напред над 500 метра респ. е имал техническа възможност да възприеме мотопедиста, като опасност за движението, но е предприел маневрата, като е преминал от дясната в лявата половина на платното за движение. Когато водачът на трактора също е предприел маневра изпреварване, водачът на мотопеда, за да избегне удара, е предприел аварийно спиране с отклонение на мотопеда вляво. Според вещото лице водачът на л.а.„Опел Корса“ е могъл да предотврати възникването на ПТП, ако преди да предприеме маневрата изпреварване на двата трактора с ремаркета, се е убедил, че може да извърши маневрата, без да създава опасност за останалите участници. Що се отнася до водачът на мотопед „ЦПИ Оливер Сити Спорт“, който се е движил правомерно близо до десния банкет по посока на движението си, от техническа гледна точка той не е имал възможност да предотврати възникване на ПТП, тъй като опасността за движението е възникнала в непосредствена близост пред него т.е. за него ударът е бил непредотвратим. Според експерта причината за създаване на опасната ситуация и настъпване на процесното произшествие е единствено в действията на водача на л.а. „Опел Корса“, управляван от С. М., който е предприел изпреварване на по-бавно движещ се пред него неизвестен трактор с ремарке и е навлязъл в лявата /насрещна/ пътна лента, когато мотоциклетът вече е бил в опасна близост. С оглед горното съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, поради движение с несъобразена скорост, с което е допринесъл за настъпване на ПТП. В съотвествие с извода на първа инстанция, съдът намира, че поведението на моториста не се намира в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като за него ударът е бил непредотвратим. От заключението на депозираната медицинска експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че в резултат на ПТП на пострадалия ищец са били причинени следните травматични увреждания: счупване на 2-ра и 3-та предноходилни кости в областта на шийките им на ляво стъпало и частично счупване на основата на началната фаланга на първи пръст на същото стъпало. /Фрактура метатарзи 2, 3 педис синистра Множествени счупвания на стъпалото/. На 02.09.2021г. ищецът е постъпил в лечебното заведение, извършени са редица изследвания и е проведено оперативно лечение, съгласно Оперативен протокол № 841/02.09.2021 г. Изписан е на 05.09.2021г. Посочените наранявания отговарят добре да бъдат получени при процесното ПТП. Посочените счупвания са причинили на ищеца трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник. Вещото лице е посочило, че оздравителният период е от порядъка на 2 до 3,5 месеца при липса на усложнение и нормален оздравителен процес, като към момента е настъпило пълно възстановяване на ищеца. Няма медицински данни за забавено възстановяване от травмите, като ОМ е свален около 30 дни след поставянето му и няма данни за ексцес. Според вещото лице няма невъзстановени телесни увреждания, както и медицинска документация установяваща наличието им. Досежно обема неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателствени средства, а именно - показанията на св. Д. П. Й. - /майка/ и Д. Г. П. - сестра на ищеца/, които съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК. Според показанията на първата, след като синът й вече се бил прибрал вкъщи, кракът му започнал да отича, затова техен познат го закарал до Спешен център. Там му направили снимка и установили, че има счупване на ляво стъпало. От болницата в [населено място] отказали да му правят манипулации, защото нямат нужната апаратура и ресурс и затова го изпратили в [населено място]. Затова отишли в „Първа частна МБАЛ-Враца“ ЕООД. Когато го видяла, синът й вече не можел да ходи, като се придвижвал с помощта на техния познат, на когото се опирал и стъпвал само на здравия крак. Бил много уплашен и казвал, че много го боли кракът. В болницата в [населено място] веднага му направили операция, сложили му две игли и някакви други неща. Три дни бил в болница, след което го изписали. Пострадалият не могъл да стъпва изобщо на крака си, баща му го придружавал до тоалетната, до масата и при всяко ставане. След един месец отново претърпял операция, за да извадят иглите. В продължение на два месеца синът й се подпирал с патерици и не можел да ходи самостоятелно, като постепенно махнал едната патерица. На петия-шестия месец от първата операция, той махнал патериците и започнал да стъпва първоначално само на пета. 7-8 месеца след ПТП започнал вече да стъпва на цял крак, въпреки че пак накуцвал леко. Постоянно пиел обезболяващи, случвало се да я викне и през нощта да му дава обезболяващи, защото много го боли. Много се бил изплашил, което наложило да отидат да му „леят куршум“. В последствиеу започнал отново работа. При натоварване и промяна на времето кракът започва да го боли и й се струва, че още е стресиран от случилото се. Същият и понастоящем пие обезболяващи, когато почувства болка. В подобно съдържание са и показанията на свидетеля П. (сестра на ищеца. Видно от приложената претенция вх.№ 5326/29.09.2021г. ищецът е поискал от ответника изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, въз основа на която ответникът е образувал щета № 0801-005712/2021-01, от която е видно, че с преводно нареждане от 24.02.2022 г. ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“АД е изплатил на ищеца обезщетение в размер на 6000 лева. По отношение на размера на обезщетението, съдът съдът е приел следното: В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи с в болки и страдания от факта на обездвижване за период от около 3 месеца. Пострадалият е бил в млада и трудоспособна възраст - към момента на ПТП през 2021г. е бил на 26 години. Същият е получил две средни телесни повреди, но само в една област, а именно: счупване на 2-ра и 3- та предноходилни кости в областта на шийките им на ляво стъпало и частично счупване на основата на началната фаланга на първи пръст на същото стъпало. Проведено е било оперативно лечение съгласно Оперативен протокол № 841/02.09.2021г. с поставяне на остеосинтезен материал, последвано от втора операция за неговото отстраняване, което увеличава периода на болките. Обичайната продължителност на пълно възстановяване от този вид травми според вещото лице е от порядъка на 2-3,5 месеца, като съдът приема, че за период от около 3 месеца ищецът е чувствал болки в крака и затруднения в движението. Търпял е физически и битов дискомфорт в дейности от ежедневието, свързан с функциите и намаленото движение на долния крайник. Неминуемо е изпитвал притеснение и стрес от претърпяното произшествие, който според разпитаните свидетели се е изразил в страх да пътува с кола и мотор, безсъние, отчаяние, и дори са били предприети алтернативни мерки за преодоляване на уплахата му („леене на куршум“). Според съда, било налице пълно възстановяване и няма данни за настъпили усложнения, нито за трайни последици. Не би могло да се очаква възникването на някакви сериозни усложнения в бъдеще, които да са свързани с двете фрактури на лявото ходило. Следвало да се отчете и факта, че всеки моторист сам се поставя в риск при управление на това МПС. Ето защо съдът е счел, че правилно е определено от първата инстанция обезщетение в размер на общо 15 000лв. от които следва да се приспаднат вече платените 6000 лв. извънсъдебно или следва да се присъдят още 9000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2021г. /връчване на поканата/. Последната следва да се присъди така, както е поискана изрично в ИМ с оглед диспозитивното начало т.е. от 15.10.2021г., а не 3 месеца след връчване на поканата, както е присъдил ОС-Враца. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на ищеца-жалбоподател се сочат като обуславящи изхода по спора четири такив, от които настоящият състав на ВКС,ТК счита, че следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част за проверка за съответствие по обобщения въпрос относно критериите при определянето от съда по справедливост /чл.52 ЗЗД /на размера на застрахователно обезщетение с критериите за това, съгласно ППВС 4/68 и цитираната в изложението практика по чл.290 ГПК. Останалите въпроси от изложението се свеждат до оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на изводите на съда относно приложението на чл.52 ЗЗД и ВКС ще вземе становище по тях по същество на КЖ, доколкото съответстват на налични съответни оплаквания за това в същата. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК. Касаторът е освободен от внасяне на държава такса, съгласно чл.83 ал.2 ГПК с разпореждане на съда, постановено по първоинстанционното дело. С оглед изложеното, съдът

Цитирани разпоредби

7