Определение № 60567 от 12.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 478/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. М. срещу решение №1484 от 07.12.2020г., постановено по в.гр.д.№2169/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в. в частта му, с която е потвърдено решение №697/24.01.2020г. по гр.д.№11196/2017г. на СГС, ГО, І-9 състав, с което е отхвърлен иска на М. М. против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД за разликата над присъдения размер за обезщетението за неимуществени вреди от 31 600лв. до претендирания размер от 41 600лв.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на процесуалния закон, противоречие с практиката на СЕС и необоснованост. Твърди се, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди от 40 000лв. (от която сума е приспаднато заплатеното от ответника обезщетение от 8 400лв.), е занижен соъбразно критериите, посочени ППВС №4/68г. Излагат се доводи, че с оглед претърпените от ищеца множество увреждания, болки и страдания, справедливият размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД е 50 000лв. Сочи се, че въззивният състав не е отчел и не е коментирал конкретните икономически условия в страната към датата на ПТП, както и че не е анализирал нивата на застрахователните лимити. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и осъждането на ответното дружество да заплати на касатора допълнително на сумата от 10 000лв. (или общо 41 600лв.) – обезщетение за неимуществени вреди.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са формулирани следните правни въпроси, които според касатора обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основани чл.280, ал.1, т.1 ГПК:

1. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и конкретната икономическа обстановка в страната?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г. на ІІ т.о и решение №1/26.03.2012г. по т.д.№299/2011г. на ІІ т.о;

2. „Кои са критериите за определяне на справедливото обезщетение?“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с постановките в ППВС №4/68г., и в решение №66/03.07.2012г. по т.д.№619/2011г., ВКС, ІІ т.о; решение №179/29.01.2016г. по т.д.№2143/2014г., ВКС, І т.о; решение №50/18.05.2017г. по т.д.№598/2016г. на ВКС, І т.о и решение №141/30.11.2017г. по гр.д. №60360/2016г. на ВКС, І г.о;

3. „При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще?“. Според касатора въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №749/05.12.2008г. по т.д.№387/2008г. на ІІ т.о и решение №350/17.10.2011г. по гр.д.№1382/2010г. на ІV г.о;

4. „Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което са присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение №148/28.06.2018г. по гр.д.№3923/2017г., ВКС, ІV г.о.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, в който се твърди, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въпросите не са решени от въззивния състав в противоречие с практиката на ВКС и със задължителната практика на ВС. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:

Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е уважил частично въззивната жалба на М. В. М. срещу решение №697/24.01.2020г. по гр.д.№11196/2017г. на СГС, като е осъдил ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД да заплати на ищеца допълнително сумата от 20 200лв. (разликата от присъдените от първата инстанция 11 400лв. до 31 600лв.) - обезщетение за неимуществени вреди, резултат от ПТП, станало на 28.09.2016г., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2016г. С въззивното решение е потвърдено решението на СГС в частта му, с която е отхвърлен иска на М. В. М. за разликата от 31 600лв. до претендирания размер от 41 600лв. (50 000лв. минус заплатените от ответника 8 400лв.).

Пред въззивната инстанция не е било спорно, че е ангажирана отговорността на ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетяване на претърпените от ищеца М. М. неимуществени вреди, резултат от пътнотранспортното произшествие, станало на 28.09.2016г., по вина на застрахования при ответното дружество към датата на злополуката по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на л.а. „Тойота Ленд Круизер“ с ДК №927Н323 – Л. К. В.. По делото е безспорно, че ответникът е заплатил на ищеца доброволно и извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 400лв. по образуваната в дружеството преписка по щета.

Произнасяйки се по спорния въпрос относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният състав е обсъдил заключението по извършената пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза и показанията на свидетелите Н. Д. и М. Д.. Въз основа на тези доказателства, съдът е приел за установено, че в резултат на процесното ПТП на 28.09.2016г. ищецът М. М., тогава на 34 години, като пътник на предната дясна седалка, е претърпял следните травматични увреждания: контузия на главата с разкъсно-контузна рана слепоочно-теменно в дясно; мозъчно сътресение; контузия на дясната предмишница с голяма разкъсно-контузна рана и лезия на сухожилията на IV и V пръсти на ръката.

Апелативният състав е посочил, че разкъсно-контузните рани и мозъчното сътресение са причинили временно разстройство на здравето на ищеца, неопасно за живота; лезията на сухожилията на 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка са довели до трайно затруднение движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни; за лечение на травматичните увреди ищецът е бил хоспитализиран двукратно, общо за 9 дни, през които е претърпял две оперативни интервенции - по спешност е хоспитализиран незабавно след увреждането за 6 дни, през които е претърпял хирургична обработка на раните и шев на сухожилията, и през м. юни, 2017 г. - за още 3 дни, за шев на нерв /неврорафия/; въпреки проведеното адекватно лечение и рехабилитация, са настъпили усложнения -посттравматичен синовит /възпаление на обвивката на сухожилията/, наличие на чужди тела в областта на раната, и увреждане на нервни влакна, които обуславят изтръпване на пръстите; настъпилите усложнения са наложили да бъде извършена втората оперативна интервенция, както и да бъде проведена продължителна рехабилитация, като общият възстановителен период е продължил около една година, без да е настъпило пълно възстановяване; налице са два остатъчни оперативни белега в областта на дясната ръка - белег от рана с дължина 15 см. по външната странична повърхност на дясната предмишница, и белег с дължина 6-7 см. по външно страничната повърхност на дясната длан, които са груби, лесно забележими и със загрозяващ вид; налице е остатъчно ограничение при активни и пасивни движения в областта на 4-ти и 5-ти пръсти, изтръпване, затруднени движения и намалена сила в областта на 4-ти и 5-ти пръсти, при влошаване на времето е налице изтръпване и липса на чувствителност в тези области; по време на възстановителния период ищецът е изпитвал болки, които са били с интензивен характер през първия месец след увреждането, и с намаляващ интензитет - до края на възстановителния период, като и до момента спорадично изпитва болки при промяна на времето; наред с болките, ищецът е търпял значителни затруднения при самообслужването, като през първия месец се е нуждаел от чужда помощ; впоследствие функцията на дясната му ръка, която за него е водеща, е била затруднена до края на възстановителния период, и до настоящия момент не е напълно възстановена; намалена е трудоспособността на ищеца, поради липса на чувствителност, изтръпване, намалена сила на захвата на пръстите на дясната ръка; претърпяното ПТП е причинило на ищеца и сериозна психическа травма - непосредствено след увреждането ищецът е бил в шок, изпитал е силен стрес и страх, впоследствие е бил нарушен сънят му /будел се от кошмари/, затворил се в себе си, станал неконтактен, избягва да говори за катастрофата, отказва да кара камион с платформа.

Въззивният състав е отчел също, че към момента на увреждането ищецът е бил все още млад - на 34 години, в най-активната възраст за трудова дейност и социални контакти, като за продължителен период от време е бил лишен от възможност да реализира трудови доходи, и трайно е намалена трудоспособността му, като е накърнена хватателната функция на водещата му ръка, както и че загрозяващите видими белези на дясната му ръка са се отразили неблагоприятно върху самочувствието му. Позовавайки се на критериите, формулирани в ППВС №4/1968г., въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД следва да бъде определено в размер на 40 000лв., който размер отговаря на вида и характера на получените от ищеца травматични увреждания, интензивността и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, претърпените две оперативни интервенции, непълното възстановяване на функцията на водещата ръка на ищеца, което е довело до трайно намаляване на трудоспособността му, и то активна млада възраст. От така определеното обезщетение съдът е приспаднал изплатеното вече обезщетение от 8 400лв., което обуславя основателност на предявения иск до размер от 31 600лв.

Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Въпросите в изложението под №2 и под №3 относно критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател с оглед приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, макар и значими за спора, не са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС. В т.ІІ от Постановление №4/23.12.1968г. на ПВС е прието че „ при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства както и значението им за размера на неимуществените вреди“. Според Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно; то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението като при получени телесните увреждания следва да бъдат взети предвид възрастта на увредения, характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Според разясненията в ППВС №4/1968г. справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, които пострадалият е претърпял и които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД.

Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, дължимо на М. М., въззивният състав стриктно се е съобразил с посочените в постановлението общи критерии и е направил преценка на специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Въззивният съд е определил размера на обезщетението от 40 000лв. след изчерпателно посочване на всички телесни увреждания, получени от ищеца в резултат на застрахователното събитие, търпените болки и страдания, предприетите оздравителни мерки, временно намалената трудоспособност и загрозяванията по дясната му ръка. Съдът се е съобразил и с възрастта на пострадалия – на 34 години към момента на увреждането, която възраст е характеризирал като най-активната възраст за трудова дейност и социални контакти,

Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поставеният от касатора въпрос №1 относно значението на нормативно определените лимити и на конкретните икономически условия, като критерий наред при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Нормативно установените лимити на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, както и икономическите условия в страната към датата на произшествието, не се ползват с приоритет при прилагането на чл. 52 ЗЗД. Тези лимити могат да бъдат съобразявани наред с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Както бе посочено по-горе в случая въззивният състав е определил размера на неимуществените вреди след обсъждане на всички релевантни за спора факти и след съобразяване с указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и след преценка на специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.

Въпрос №4 относно необходимостта съдът в мотивите на решението си да посочва значението на релевантните обстоятелства за размера на обезщетението при конкретно установените по делото факти, не е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираното от касатора решение №148/28.06.2018г. по гр.д.№3923/2017г., ВКС, ІV г.о., и не може да обуслови допускане на касация на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В мотивите на обжалваното решение въззивният състав, освен изчерпателното посочване на релевантните за спора по чл.52 ЗЗД факти, е изложил правни извода за тяхното значение за определяне на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в двойно по-голям размер (40 000лв.) от този определен от първата инстанция (20 000лв.).

На основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД сумата 100лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,