Определение № 50963 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. А., чрез адв. Н. Г., срещу въззивно решение № 276/28.02.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 2593/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 264165/23.06.2021 г. по гр. д. № 12030/2020 г. на Софийския градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора против Столична община иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 59 218,80 лв. - обезщетение за неоснователно обогатяване, дължимо за отчуждаване на имот, представляващ празно дворно място, находящо се в [населено място], район „Н.“,[жк], [улица], с идентификатор ...... (незастроен), целият с площ от 732 кв. м. по КККР, одобрена със Заповед № 18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК с трайно предназначение на територията - „урбанизирана“, начин на трайно ползване - „за друг вид застрояване“, при описани граници. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът сочи, че „на основание чл. 280, ал. 1 ГПК“ касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) следва ли при отчуждаване на недвижим имот от Столична община, същата да извършва проверка в АВИР относно собствениците на имота и вписванията по партидата на същия, или е достатъчно проверката да бъде осъществена въз основа на представен констативен нотариален акт, за да се приеме в производството по отчуждаване на недвижим имот и изплащане на обезщетение, кой е собственикът на отчуждавания имот; 2) „допустимо ли е производство по оспорване на констативен нотариален акт, при положение че административното производство, във връзка с което е издаден констативният акт, е приключило с влязъл в сила административен акт още преди да е стартирало производството по оспорване и са проведени мероприятия във връзка с които е отчужден имота”; 3) следва ли въззивният съд да вземе становище по всички доводи във въззивната жалба, или може да пропусне някои от тях. Ответната страна по жалбата – Столична община, представлявана от юрисконсулт Т. Ж., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: Въззивният съд е приел, че с договор за продажба по нотариален акт № № ....., т., д. № ...... г., Н. Б. Д. е продала на В. В. А. празно регулирано дворно място (бивша нива), с площ от 700 кв.м., находящо се в [населено място], НПЗ „И.“ - запад I и II (първа и втора) част, в местността „С.п.“ - незастроена част, представляващо имот пл. № 97 по плана на [населено място], местността „НПЗ И. – З-“ I и II част, при описани в акта граници. Наследник по закон на купувача В. А., починал на 06.09.2019 г., е неговият син и ищец - В. А.. Със заповед № СОА19-РД4059/16.05.2019 г. за отчуждаване на поземлен имот по реда на глава III-та ЗОС, издадена от кмета на Столична община, е отчужден ПИ с идентификатор 68134.1369.137 (незастроен) с площ 732 кв. м. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на ИД на АГКК, попадащ в улична регулация и в обхвата на обект „Изграждане на пробив - бул. Р.“, район Н., [населено място], съгласно влязъл в сила ПУП на м. НПЗ „И. – з.“, одобрен със Заповед № РД-0950-251/13.09.1989 г. на гл. архитект на [населено място], ИПРЗ за м. „И. - запад II част“, одобрен с Решение № 542 по Протокол № 86/23.07.2015 г. на СОС, предвиждащ изграждането на обект публична общинска собственост. Определено е парично обезщетение в размер на сумата 59 218,80 лв. В заповедта е посочено, че съгласно констативен нотариален акт № .../28.03.2018 г., т. І, peг. № ...., д. № .../2018 г. отчуждаваният имот е собственост на Б. Г. К., Р. Г. С., А. А. Й., А. А. Н. и В. П. Ч., при квоти 1/3 ид.ч. за В. Ч. по 1/6 ид.ч. за всеки от останалите съсобственици. По делото е установено, че по партидата на имота, съгласно приложена справка от Агенцията по вписванията, е вписана продажбата по нот. акт № 39/1996 г., издаденият констативен нотариален акт № 81/2018 г., както и съставеният след проведената отчуждителна процедура акт за общинска собственост от 2019 г. Установена е и идентичността на имота, описан в нотариален акт № 39/1996 г. и този, предмет на констативния нот. акт № ..../2018 г. При тези данни въззивният съд е приел, че след като през 1996 г. Н. Д. е продала имота на В. А., впоследствие през 2018 г. нейните наследници са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху същия имот. През 2019 г. Столична община е отчуждила процесния имот и е заплатила на наследниците на Н. Д. определеното обезщетение, като ги е приела за собственици на имота. От изложените в исковата молба твърдения, че като е изплатила парично обезщетение на трето лице, което не е собственик, общината се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, не се обосновават елементите от фактическия състав разпоредбата по чл.59 ЗЗД. Липсват твърдения от страна на ищеца за причините за неспазване на процедурата по чл. 25 ЗОС, респ. за заявени претенции за собственост на отчуждавания имот между наследниците на Д. и наследодателя на ищеца в хода на администативното производство. Изрично в чл. 25, ал. 1 ЗОС е предвидено, че общината оповестява актовете в отчуждителното производство с цел да се разрешат споровете между лица, претендиращи за обезщетението като собственици. При липса на такива възражения, административният акт за отчуждаване и обезщетяване влиза в сила. В настоящото производство не може да се разрешава спор за собственост на процесния имот към минало време, без участие на лицата, носители на права по констативния нотариален акт, а и ищецът не е въвел твърдения, че общината не е собственик, тъй като е придобила правото на собственост след отчуждаване от несобственик. Ищецът не сочи и с какво общината се е обогатила при положение, че е заплатила обезщетение на трето лице, легитимиращо се с титул за собственост, който не е оспорен нито в рамките на специално уредената в ЗОС процедура, нито са представени доказателства такъв спор между лицата, претендиращи да са собственици на имота, да е разрешен с влязло в сила решение до приключване на отчуждаването или след това. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за селектиране на жалбата не са налице. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от конкретно уредените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. В случая, поставените в изложението въпроси нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – такива, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и спрямо тях страната да е обосновала наличието на някоя от специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Изложението фактически преповтаря оплакванията в касационната жалба за неправилна преценка от страна на въззивния съд на фактите и обстоятелствата по делото, за евентуално допуснати процесуални нарушения във връзка със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, респ. за неправилност и необоснованост на възприетите изводи, че исковете са неоснователни. Последователно в практиката си ВКС е разяснявал, че обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Наведените от касатора доводи съставляват оплаквания за незаконосъобразност и необснованост (чл. 281, т. 3 ГПК) на възприетите фактически констатации и правни изводи на съда, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Не е основание за допускане на касационния контрол несъгласието на страната с приетото от въззивния съд, че в случая ищецът не е доказал наличието на предпоставките от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД. В тази връзка следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ЗОС е предвидено, че в случаите на спор между няколко лица за правото върху дължимото обезщетение или спор за права върху отчуждавания имот, обезщетението се внася в банката по сметката на общината и се изплаща на лицето, „което установи правата си по съдебен ред”. Както е посочил въззивният съд, ищецът не твърди заповедта за отчуждаване по чл. 25, ал. 2 ЗОС да е обжалвана по реда на АПК, нито в хода на отчуждителната процедура да са оспорени заявените от третите лица конкуриращи права, или да е бил повдигнат и висящ за разрешаване по съдебен ред спора за собственост върху имота, а в случая такъв спор е извън предмета на настоящото производство. Видно от ясните и подробни мотиви на обжалваното решение, при разглеждането на делото въззивната инстанция не се е отклонила от задължението си да обсъди правно релевантните факти, от които произтича спорното право, както и събраните по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти в рамките на проверката по чл.269 ГПК. Както се посочи, обосноваността на изводите на съда, извършения анализ и оценка на доказателствата не могат да се проверяват в производството по чл.288 ГПК, каквито доводи са развити в изложението на касатора. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответната страна по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение