Определение № 1876 от 17.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 964/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на З. Й. С. срещу определение № 11 от 08.01.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 464/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра. С обжалваното определение е потвърдено определение № 721 от 13.10.2023 г., постановено по гр.д. № 566/2023 г. по описа на Районен съд - Силистра, с което е прекратено производството по делото по предявения от З. Й. С. иск за делба на имоти, предмет на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ....., н.д. №1956/2000г., както и по отношение на искането за конституиране като страна по делото на Ж. Й. Т..

Касаторката обжалва определението като неправилно с твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че не е предявила иск за делба на посочените имоти, а искът й цели възстановяване на накърнена с извършено дарение запазена част от наследството на баща й, като се присъди паричният еквивалент на запазената част. Сочи, че е поискала конституиране на Ж. Т., защото е наследник на общия наследодател и като такъв се явява задължителен другар в процеса по предявения втори иск за делба на паричния еквивалент на запазената част от наследството. Допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по следните два въпроса:

1. Следва ли да бъдат конституирани в производството всички призовани към наследяване при предявяване на иск от един от тях, целящ възстановяване, чрез намаляване, на накърнена с дарения запазена част от наследствената маса на общия наследодател на страните, чрез присъждане на паричния еквивалент на накърнението й, към момента на разрешаване на спора?

2. Следва ли вписване на исковата молба в служба по вписванията към Агенция по вписванията при предявяване на иск за овъзмездяване чрез присъждане на паричен еквивалент от накърнена с дарения запазена част от наследствена маса, след като същият иск не касае имотите, доколкото същите биват ползвани единствено за остойностяване на паричния еквивалент на наследствената маса?

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, от страна по делото /ищца/ с правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК въззивен съдебен акт.

В обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по предявен иск от З. С. против П. Й. Т., с който ищцата е поискала да бъде възстановена запазената й част от наследството на нейния баща Й. Ж. И., накърнена чрез извършено дарение в полза на ответника, като имотите, предмет на дарението бъдат допуснати до делба между страните по делото и лицето Ж. Й. Т. при посочените квоти. С разпореждане № 1060/05.05.2023 г. първоинстанционният съд е дал указания на ищцата да отстрани нередовностите на исковата молба като уточни дали претендира делба на имоти, на кои имоти и между кои страни, както и да посочи защо иска делба на имоти, собственост на трети лица. Съдът е посочил, че на 31.05.2023г. ищцата е депозирала молба, от която не става ясно дали поддържа претенцията за делба на имоти, като е направила и искане за призоваване на Ж. Т., без да уточнява в какво качество и каква е претенцията, насочена спрямо него. С разпореждане № 1423/15.06.2023 г. на ищцата са дадени повторни указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, както и за представяне на данъчни оценки на имотите. В дадения от съда срок ищцата представила удостоверения за данъчна оценка. С определение № 721/13.10.2023г. първоинстанционният съд прекратил производството по делото по отношение на иска за делба на недвижими имоти, както и по отношение на искането за конституиране като страна по делото на Ж. Й. Т.. Със същото са дадени указания на ищцата в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена държавна такса от 50 лв. и за вписване на исковата молба по чл. 30 ЗН.

При така приетото за установено въззивният съд е счел, че частната жалба против първоинстанционното определение е допустима само в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения иск за делба и по отношение на искането за конституиране като страна по делото на Ж. Т., а в останалите части определението е необжалваемо. Изложени са мотиви, че от искова молба и от уточнителните молби не е ясно дали се претендира делба на имотите, предмет на дарственото разпореждане, особено предвид твърденията, че същите са отчуждени към момента. Не е уточнено и в какво качество ищцата моли да бъде конституиран Ж. Т. и какви са претенциите й спрямо него. Направен е извод, че тези неясноти представляват нередовности на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 2 и т. 5 ГПК, чието неотстраняване в определения срок е обвързано със санкцията по чл. 129, ал. 3 ГПК.

При тези мотиви на съда не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първият въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Мотивите на съда, за да приеме, че производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на искането за делба на имоти и за конституиране като страна по делото на Ж. Й. Т., са че ищцата не е изпълнила двукратно давани указания за отстраняване нередовности на исковата молба. Производството по делото не е прекратено по отношение на иска по чл.30 ЗН и въззивният съд не се е произнасял по въпроса дали при предявен иск за възстановяване на запазена част от наследство следва да се конституират всички наследници. За пълнота следва да се посочи, че с нормата на чл. 30 ЗН е признато право на наследника със запазена част да претендира възстановяването й, когато е накърнена в резултат на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания - дарения или завещания, като ответник по този иск е лицето, в полза на което се е разпоредил наследодателят. Преценка на всеки от наследниците е дали да предяви или не иск за възстановяване на запазената си част от наследство, предвид на което и следва, че наследникът, който не е упражнил правото си по чл.30 ЗН, не е страна в производството, образувано по иск по чл.30 ЗН, предявен от друг наследник.

Липсва общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос, който е без каквато и да било връзка с крайния извод на въззивния съд за неоснователност на частната жалба против прекратителното определение на районния съд. В случая не неизпълнение на указание за вписване на исковата молба е довело до частично прекратяване производството по делото, а съдът е приел, че в срок ищцата не е посочила дали иска извършване делба на недвижими имоти, както и не е посочила защо и в какво качество иска конституиране на Ж. Т.. Указанията за вписване на исковата молба са дадени не преди частичното прекратяване производството по делото и в този смисъл не са го предпоставили, а са дадени с това определение и касаят исковата молба ПО чл. 30 ЗН, по която съдът е счел, че производството по делото трябва да продължи, като правилността на определението, с което е даден срок за вписване на исковата молба, не подлежи самостоятелно на съдебен контрол.

Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното определение е валидно и допустимо. Не се констатира и очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Предвид изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение