Определение № 46 от 07.10.2013 г. на ВКС по д. № 33/2013 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК, образувано по повдигнат от Районен съд – [населено място] с определението му от 15.08.2013 год. по гр. д. № 679/2013 год. спор за подсъдност с Административен съд, [населено място] относно компетентния да се произнесе съд по жалбата на Д. Р. К. и Г. Р. К. от [населено място]. С нея се иска задължаване на ОбСЗ, [населено място] да се произнесе по заявленията № № 8411 F и 8415 F, двете от 4.08.1992 год. за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, по реда на ЗСПЗЗ. По жалбата против бездействието на ОбСЗ, [населено място] е образувано производство по адм. д. № 1731/2013 год. пред Административен съд, [населено място], който с определение от 30.07.2013 год. го е прекратил и изпратил делото по подсъдност на Районен съд, [населено място]. Съображенията за този извод са, че жалбата касае приложението на ЗСПЗЗ, поради което и компетентността е на районния съд. Позовал се е на параграф 19, ал. 1 от ЗИД на АПК, обн. ДВ бр. 39/2011 год., съгласно който индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и отказите за издаването им, с изключение тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Предвиденият специален ред за съдебно обжалване дерогира общия такъв по чл. 132 АПК. С определението от 15.08.2013 год. по гр. д. № 679/2013 год. Карнобатският районен съд приел, че в случая не се касае до решение на ОбСЗ или отказ да бъде издадено такова, а се атакува бездействието на административния орган и се иска задължаването му да се произнесe по подадените по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ заявления. Поради това приел, че е неприложима подсъдността по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, а следва да намерят приложение правилата на общата родова подсъдност по административни дела – чл. 128, ал. 1, т. 1 и т. 3 АПК, определящи родовата подсъдност на спора на Административния съд, [населено място]. Поради тези съображения подвигнал спор за подсъдност за определяне на компетентния да разгледа жалбата съд. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа подадената жалба е Районният съд, [населено място], поради следните съображения: Действително, в жалбата се поддържа, че по подадените по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ заявления компетентният по този закон административен орган не се е произнесъл с решение за възстановяване на собствеността върху земеделските земи или с отказ за това, за да може да се реализира правото на обжалване на страната. Искането е за задължаването на този административен орган да се произнесе с акт по предвидения в закона ред, като преценката за допустимостта на това искане следва да се направи от съдът, пред който е предвидено да се обжалват индивидуалните административни актове, респ. отказите за издаването им. Съгласно параграф 19, ал. 1 ЗИД на АПК, при действието на който е подадена жалбата, компетентният съд е районният съд по местонахождение на имота, поради което и специалната подсъдност за обжалване на актове по ЗСПЗЗ дерогира общата такава по чл. 132, ал. 1, във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 1 и т. 3 АПК, както е приел Административният съд, [населено място]. Обстоятелството, че в случая не е налице произнасяне на административния орган, послужило като съображение на районния съд за неприложимост на подсъдността по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, всъщност касае допустимостта на производството, а не въпроса за подсъдността. Поради изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на основание чл. 135, ал. 4 и ал. 7 АПК