Определение № 176 от 01.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 128/2012 г.
ВКСIV гражданско отделение01.03.2012 г.докладчик Веска Райчева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 12.01.2012г. по гр.д.№1439/2011г. на ОС Пловдив, с което е върната касационната жалба на [община] срешу въззивно решение от 24.10.2011г. по същото гражданско дело. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е разпореждане от 12.01.2012г. по гр.д.№1439/2011г. на ОС Пловдив, с което е върната касационната жалба на [община] срешу въззивно решение от 24.10.2011г. по същото гражданско дело. Жалбоподателят [община], чрез процесуалния си представител поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено като бъде разгледана по същество касационната му жалба. Ответникът [фирма], чрез процесялния си представител, в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. С разпореждане от 12.01.2012г. по гр.д.№1439/2011г. на ОС Пловдив е върната касационната жалба на О. “Р.” срешу въззивно решение от 24.10.2011г. по същото гражданско дело на основание чл.280, ал.2 ГПК. С това решение въззивният съд се е произнесъл по иск за унищожаване на договор за продажба на недвижим имот общинска собственост от 13.10.2008г., с цена на продавания имот от 404, 43 /деноминирани/ лева и са отхвърлени исковете за прогласяване нищожност на същия договор поради сключването му в противоречие със закона и поради невъзможен предмет. Това решение е обжалвано с касационна жалба от [община] на 30.11.2011г. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че разпореждането е правилно. В случая цената на иска законосъобразно е определена при спазване разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 ГПК и с оглед на определения й от съда размер са внесени съответните държавни такси пред двете инстанции/ съответно 50 лева и 25 лева/. Цената на иска не може да се определя от страната с помощта на изготвена по нейно искане извън съдебна експертиза за нуждите на касационното обжалване, както неправилно се поддържа от жалбоподателя. Цената на всеки един от двата иска е под 5000 лева, поради което правилно в обжалваното разпореждане е прието, че производството по касационната жалба е недопустимо, тъй като в съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК / след изменението и с бр.100/2010г./, решения по въззивни дела с цена на иска под 5000 лева не подлежат на касационен контрол и същото следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът