Определение № 816 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 623/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Р. С. А. касационна жалба срещу решение № 98 от 04.04.2011 г. по гр. д. № 158/2010 г. на Добрички ОС, с което е обезсилено първоинстанционното по гр. д. № 515/2010 г. на РС [населено място], в частта, с което е уважен предявения от касаторката срещу В. А. Д. конститутивен иск по чл. 30 ЗН като е намалено с 22884.10/80850 ид. ч. направеното дарение от наследодателката В. С. Ж. в полза на А. А. Ж. на недвижим земеделски имот № 004004 по КВС, с площ от 115.500 дка, ІІІ категория, в м. „А.” в землището на [населено място], [община]. Т.. К. довод е за необоснованост на извода, направен от въззивния съд, за недопустимост на решението в тази част поради разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо със същото решение в необжалваната му част, като и за нарушаване на съдопроизводствените правила. В изложението към касационната жалба се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос оценяем ли е иска по чл. 30 ЗН и допустимо ли е първоинстанционното решение в частта, с която този иск е уважен по отношение на ответницата В. Д., след като със същото решение той е бил отхвърлен. Въпросът е определен като такъв от значение за изхода на спора. Позоваване е направено на предпоставките по чл. 280, ал, т. 1 и 3 ГПК, което не е мотивирано. Ответникът по касация намира касационната жалба за недопустима като просрочена. Поддържа и довод за неоснователността й. Съдът извърши проверка за допустимостта на касационната жалба и намери следното: Въззивният съд е приключил устните състезания и обявил делото за решаване в съдебно заседание проведено на 26.03.2012 г. като на основание чл. 273 ГПК е обявил, че ще се произнесе с решение на 26.04.2012 г. Съдебният акт е изготвен и обявен на 04.04.2012 г. Препис от него е връчен на касаторката на 16.05.2012 г. Касационната жалба е подадена на 14.06.2012 г. При тези данни доводът за недопустимост на касационната жалба като подадена след изтичане на преклузивния срок е неоснователен. Доводът е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 283 ГПК, срокът за касационно обжалване започва да тече от датата на връчване на въззивното решение на страната. Въпреки определената дата от въззивния съд за обявяване на решението. Препис от него е изпратен на страната след тази дата й е получен от нея на 16.05.2012 г. В съобщението е отбелязано, че решението подлежи на обжалване както е посочено в него, поради което следва да се приеме, че срокът за касационно обжалване е започнал да тече от 16.05.2012 г. и е изтекъл на 16.06.2012 г. При тези данни касационната жалба, която е постъпила в канцеларията на съда на 14.06.2012 г., е подадена в срок. Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното: Касаторката е предявила срещу П. Ж., В. Д., А. Ж. и Г. Ж. конституивен иск по чл. 30 ЗН, въз основа на което е образувано гр. д. № 515/2010 г. по описа на РС Ген. Т.. С решение от 04.01.2012 г. съдът е уважил иска по отношение на В. Д., а във втория абзац на диспозитива е постановил, че го отхвърля по отношение на всички ответници, включително и В. Д. – тази, по отношение на която го е уважил съгласно отразеното в предходния абзац. Срещу решението, в частта, с която искът е уважен, е била подадена въззивна жалба само от В. Д.. Въззивният съд е приел, че след като с първоинстанциононто решение е отхвърлен иска по отношение на всички ответници, включително и В. Д. и в тази част като необжалвано решението е влязло в сила, то първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен срещу Д. е недопустимо, тъй като спорът е решен с влязло в сила решение. На това основание е обезсилил първоинстанционното решение в обжалваната част и е прекратил въззивното производство. Той не е констатирал несъответствие между формираната воля на съда, обективирана в мотивите на решението, и отразеното в неговата резолютивна част, за което е служебно задължен. Съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част в нарушение на съдопроизводствените правила. Разрешеният процесуален въпрос е решаващ за изхода на спора, поради което обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.