Определение № 594 от 25.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2082/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, чрез юрисконсулт Б. Д., срещу решение № 120/03.06.2024г. по възз.гр.д. № 121/2024г. на Апелативен съд - Велико Търново в частите, с които е потвърдено решение № 704/29.12.2023г. по гр.д.№ 9/2022г. на ОС - Велико Търново за осъждането му по предявените от ищците С. А. и М. Й. преки искове, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, да заплати обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на К. С. К. при ПТП на 10.05.2021г. в размери от по 150 000лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва.

В касационната жалба са релевирани доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора дължимите обезщетения за неимуществени вреди са необосновано и прекомерно завишени. Поддържа, че разпоредбата на чл.52 ЗЗД е приложена в противоречие с формираната съдебна практика, вкл. задължителната - ППВС № 4/1968г., относно критериите за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди. Намира, че не са преценени обективно съществуващите обстоятелства, специфични за конкретното дело, и не са оценени адекватно и в тяхната съвкупност с посочване на значението им спрямо съдържанието на увреждането, конкретно, че не са взети предвид обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП и съдебната практика за настъпили през 2021г. близки или подобни случаи. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне на исковете, евентуално - за намаляване на размерите на обезщетенията.

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосновано с доводи за отклонение на даденото разрешение от указанията, дадени с ППВС № 4/1968г. и решение № 749/05.12.2008г. по т.д.№ 387/2008г., II т.о., по следните въпроси:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?

2. Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, общите икономически и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъдените обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези условия?

3. Включва ли се в съдържанието на „редица др. обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди“ по см. на т.II от ППВС № 4/1968г. практиката на съдилищата по близки случаи, без да има големи различия в установените обстоятелства, постановени в период, близък към момента на процесното увреждане?

4. Следва ли въззивният съд, при постановяване на своето решение, да вземе предвид, обсъди и разгледа целия доказателствен материал, събран по делото, и да изложи мотиви относно това кои доказателства кредитира и кои не и защо?

5. Необходимо ли е да се изложат мотиви във връзка с определения размер на обезщетението над обичайните такива в аналогични случаи, за да стане ясно какви са причините за приетото за справедливо обезщетение, и липсата на такива мотиви представлява ли нарушение на процесуалния закон?

С постъпилия съвместен писмен отговор ищците С. А. и М. Й., чрез процесуалния си представител адв.Р. М. от САК, оспорват наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на подадената касационна жалба. Претендират за присъждане на разноски, в т.ч. - адвокатски възнаграждения по чл.38 ЗА.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Исковото производство е образувано по предявените от С. А. и М. Й. против „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД преки искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, от смъртта на К. С. К. при ПТП на 10.05.2021г. от по 200 000лв. за всеки от ищците.

С въззивното решение е потвърдено решението в обжалваните от касатора части за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от по 150 000лв.на всеки от ищците, ведно със законната лихва. Съставът на апелативния съд е намерил за безспорно установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника– осъществен на 10.05.2021г. деликт от застрахован водач по валидно сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - нарушаване на правилата за движение по пътищата при управление с превишена и несъобразена скорост на лек автомобил, в което пътник на предната дясна седалка е бил К. К., починал при получените при ПТП травми, несъвместими с живота; причинно - следствена връзка и неимуществени вреди за ищците, от които С. А. е майка на починалия, а М. Й. е нейният фактически съжител, като К. е негов отглеждан, но неосиновен син. Въз основа на показанията на св.А.А., Кр.А. и Ст.С., които е кредитирал, въззивният състав е приел за установено по безспорен начин, че отношенията на ищците с К. са се характеризирали с взаимна обич, уважение и взаимопомощ, че ищецът М. Й. го е отгледал от раждането му като роден баща и е бил приеман като такъв от К., че след смъртта му ищците са се затворили в себе си, съсредоточили са се в грижите си за внука си/сина на К./, когото ищцата е осиновила след смъртта на сина си, много тежко са приели случилото се, непрекъснато плачели, ходели на гробищата и не общували с хората, както преди. От заключението на съдебно-психологическата експертиза по делото, което е възприел, решаващият състав е установил психическото състояние на ищците към момента на освидетелстването, характеризиращо се с депресивни преживявания, като при ищцата С. А. то е в рамките на умерена депресия, с абнормни и негативни преживявания, а при при ищеца М. Й. депресивното състояние е на границата между лека и умерена депресия. При определяне на размерите на дължимите обезщетения за неимуществени вреди съставът на апелативния съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд, анализиращи установените от свидетелските показания отношения на ищците с К., доказаното от експертизата психологическо състояние на ищците и икономическите условия в страната към момента на ПТП. Допълнително в обжалваното решение са изложени мотиви относно възрастта на К. - 29 години, това, че той е живеел с родителите си, но е имал и свой живот - семейство и дете, че отношенията на ищцата с К. са били обичайните майка-син, без да са изключителни, както и обичайните баща-син са били и отношенията на ищеца М. Й. с К., създадени още от раждането. По тези съображения са споделени изводите на първоинстанционния съд за определяне на размерите на дължимите обезщетения за неимуществени вреди от по 150 000лв. за всеки от ищците.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

Поставените правни въпроси от № 1 до № 3, са свързани с критериите, релевантни за определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, и относно задължението на съда да съотнесе установените в процеса конкретни обективно съществуващи обстоятелства към тези критерии. Те удовлетворяват общата селективна предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Неоснователността на искането за допускане на обжалване по тях произтича от липсата на въведената допълнителна предпоставка. Изложените в обжалваното решение фактическите и правни съображения във връзка с определяне на размерите на дължимите обезщетения за неимуществени вреди не са в отклонение от съдебната практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК - посочената от касатора и служебно известната на състава. Съобразени са претърпените от всеки от ищците морални вреди, интензитетът и продължителността на болките и страданията им, психическо им състояния и икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. По отношение на практиката на съдилищата по близки случаи не е възможно уеднаквяване на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди при непозволено увреждане, предвид конкретните и специфични обстоятелства по всяко от делата.

Не е налице въведената допълнителна предпоставка за допускане на обжалване и по процесуалноправните въпроси № 4 и № 5, доколкото въззивният съд е обсъдил в мотивите си всички конкретно установени по делото релевантни факти и обстоятелства е ги е съотнесъл към установените от съдебната практика критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Видно от изложените от съда мотиви, в тях са обсъдени свидетелските показания и експертните заключения и е посочено защо следва да бъдат кредитирани. Споделени са изводите на първоинстанционния съд за определяне на размерите на справедливите обезщетения и са изложени самостоятелни мотиви. Поставените въпроси изразяват несъгласието на касатора с правилността на въззивното решение. Доколко изводите, до които съдът е достигнал въз основа на преценка на събраните по делото доказателства, са правилни, е извън предмета на селективната фаза на касационното производство.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

При този изход на делото на касатора не се дължат разноски.

На адв. Р.М. се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за подаване на съвместния отговор на касационната жалба, което, предвид фактическата и правна сложност на делото и обема и съдържанието на предоставената правна защита и съдействие, се определя на 2000 лева.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: