Определение № 3089 от 10.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1509/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 28182/27.02.2026 г. на П. Н. К., чрез адвокат Т. М., срещу определение № 3289/11.02.2026 г. по гр. д. № 11019/2025 г. на Софийски градски съд, с което са изменени постановените с протоколно определение от 13.06.2024 г. по гр. д. № 55749/2022 г. по описа на СРС привременни мерки, като Х. Н. К. е осъден да заплаща на П. Н. К. ежемесечно по 205,25 евро, равностойни на 401,50 лева, считано от датата на влизане в сила на определението до окончателното приключване на делбеното производство, която сума представлява обезщетение за лишаване от ползване на 1/4 ид.ч. от делбения имот, представляващ апартамент, с площ от 110 кв.м., находящ се на адрес: [населено място], [улица], ведно с таванско помещение № *, с площ от 10,50 кв.м., и мазе № 6, с площ от 7,20 кв.м., заедно с 9,37% ид.ч. от общите части на сградата и 9,16% ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата. В частната жалба се правят оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи се, че по делото вече има влязъл в сила акт по въпроса за привременни мерки, като с оглед липсата на промяна на обстоятелствата, които да обосноват изменение на вече определения размер, преразглеждането им е недопустимо. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли да има промяна във фактическите обстоятелства, за да се изменят вече определените привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК; 2. Допустимо ли е да се изменят, определени с влязъл в сила съдебен акт, привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, заради вече обсъдени фактически обстоятелства по предходно определяне на привременни мерки; 3. От какво естество следва да бъдат изменените фактически обстоятелства, за да обусловят промяна на привременните мерки; 4. Може ли съдът да се произнесе по привременните мерки без да е сезиран надлежно за това и/или искането за изменение да не е било изпращано на другата страна за становище; 5. Следва ли съдът да бъде сезиран с изрична молба, когато се иска изменение на вече определени мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК и следва ли молбата за това да бъде изпратена до другата страна за становище с указание, че е инициирано изрично производство по изменение на определените мерки; 6. Допустимо ли е, и при какви обстоятелства да бъде изменено определение по чл. 344, ал. 2 ГПК, което е било отменено с друг влязъл в сила съдебен акт. Ответникът по жалбата – Х. Н. К., чрез адвокат Н. Х. и адвокат Г. Г., в писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, поддържа, че подадената жалба е недопустима и неоснователна. Претендира разноски. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е изменено протоколно определение от 13.06.2024 г. по гр. д. № 55749/2022 г. на Софийски районен съд, като Х. Н. К. е осъден да заплаща ежемесечно на П. Н. К. по 205, 25 евро, равностойни на 401,50 лева, считано от дата на влизане в сила на определението до окончателното приключване на делбеното производство, която сума представлява обезщетение за лишаване от ползване на 1/4 ид.ч. от делбения имот, представляващ апартамент, с площ от 110 кв.м., находящ се на адрес: [населено място], [улица], ведно с таванско помещение № *, с площ от 10,50 кв.м., и мазе № *, с площ от 7,20 кв.м., заедно с 9,37% ид.ч. от общите части на сградата и 9,16% ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата. В обжалваното определение е прието, че с решение № 13578/04.08.2023 г., постановено във фазата по допускане на делбата, първоинстанционният съд е постановил Х. К. да ползва делбения имот, находящ се на [улица], ведно с гаража, находящ се на партера на сградата, до приключване на делбеното производство. С определение № 5521 от 11.04.2024 г. по ч.гр.д. № 11748/2023 г. на СГС решението е отменено в частта му с характер на определение за определяне на привременни мерки, като е отхвърлено искането по чл. 344, ал. 2 ГПК. Във фазата по извършване на делбата първоинстанционният съд, вземайки предвид заключението по приетата СТЕ, с протоколно определение от 13.06.2024 г. е осъдил Х. К. да заплаща на П. К. обезщетение за ползването на процесното жилище от 1014,34 лв. месечно, считано от датата на влизане в сила на определението до приключване на делбата. Това определение е обжалвано и от двамата съделители, като с определение № 13361/29.08.2024 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 511/24.01.2025 г., постановени по ч.гр.д. № 9554/2024г. на СГС, въззивният съд е изменил размера на дължимото обезщетение на 1204,50 лв., съобразявайки притежаваните от П. К. 3/4 ид.ч. от съсобствения имот. Констатирано е, че с решение № 9814/28.05.2025 г. по гр.д. № 55749/2022 г. първоинстанционният съд е извършил делбата, като е обособил два дяла - всеки с по един апартамент и един гараж, разпределяйки ги между двамата братя. В него е посочено, че претенцията на П. К. за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС от Х. К. за ползване на процесния апартамент за периода от поканата до постановяване на привременната мярка е основателна само за 1/4 от наемната цена, тъй като ищецът е собственик на 1/4 ид.ч. от имота, която не е обременена с вещно право на ползване. С въззивната жалба Х. К. е направил искане за изменение на привременната мярка, с оглед приетото от първоинстанционния съд, че обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи само за необременената с вещно право на ползване 1/4 ид.ч. на П. К.. Въззивният съд е посочил, че П. К. е собственик на 3/4 ид. ч. от апартамента, като върху 1/2 ид.ч. от него е учредено вещно право на ползване на неговата майка В. К.. В притежание на жалбоподателя е 1/4 ид.ч. от правото на собственост, която не е ограничена с друго вещно право. Направен е извод, че само върху тази 1/4 ид.ч. съделителят П. К. е възпрепятстван да ползва жилището по предназначение, респ. само за нея се дължи обезщетение. То е определено на 821 евро /1606 лева/ - пазарната наемна цена, посочена от вещото лице, като за 1/4 ид.ч. е на стойност от 205,25 евро /401,50 лева/. Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Доколкото формулираното искане, по което се е произнесъл въззивният съд, е такова по чл. 344, ал. 2 ГПК - за определяне привременни мерки за ползване на делбения имот до приключване на производството по съдебна делба, то обжалваното определение не подлежи на касационен контрол. То не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно приетото с т. 6 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС въззивно определение, с което въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу определение на първоинстанционен съд по чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./, на която съответства чл. 344, ал. 2 ГПК, по привременните мерки в делбата, не подлежи на касационно обжалване. Константно в практиката на ВКС се приема, че по естеството си определението по чл. 344, ал. 2 ГПК е привременна мярка до приключване на делбата, няма самостоятелен характер и може да бъде изменяно от постановилия го съд при промяна на обстоятелствата. Затова обжалването се изчерпва само в рамките на една по-горна инстанция. В случая искането за определяне на привременни мерки по отношение на делбения имот е било въведено като предмет на делото пред първоинстанционния съд, като претенцията е била обект на разглеждане и от въззивния съд в производството по съществото на спора, като надлежно заявена във въззивната жалба. Направен е извод, че определената мярка следва да бъде изменена, с което предвиденият в ГПК процесуален ред за защита е изчерпан, а въззивното определение е влязло в сила с постановяването му. Предвид изложеното подадената срещу въззивното определение частна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество. Предвид изхода на делото П. Н. К. следва да заплати в полза на Х. Н. К. 600 евро – разноски за производството пред ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.