Определение № 73 от 03.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2722/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба на „БТВ Медия Груп“ЕАД, чрез пълномощник адв.М. Г. срещу решение №12147 от 20.10.2020г по в.гр.дело № 5013/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 4798 от 28.06.2019г. по гр.д. № 14313/2017г. по описа на Софийски районен съд.Иск с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД е намерен за основателен,като „БТВ Медия Груп ЕАД“е осъдена да заплати на ищеца В. С. С. обезщетение до размера на сумата 2000 лв. за причинени неимуществени вреди от клевета, разпространена в новинарските емисии на 06.10.2017г.,излъчени в 17.00 часа, 19.00 часа и 23.00часа, ведно със законната лихва върху главницата,считано от 06.10.2017г. По отношение на размера въззивният е приел присъденото обезщетение на първа инстнация за завишено и е намалил същото ,а по отношение на основанието на иска е приел ,че служители на жалбоподателя са допуснали в три новинарски емисии на БТВ да се излъчат неверни твърдения за позорящ ищеца факт, а именно, че е заплашвал водещия на предаването „Здравей България“В. Н..Става дума именно за изявление за факт, обстоятелство от обективната действителност,а не за оценка или оценъчно мнение,до който извод въззивният съд е достигнал при граматическо тълкуване на изявленията: „ Депутат и вицепремиер със заплахи към телевизионен водещ ", излъчено в емисия на новините в 17 часа;" И вицепремиера със заплахи към телевизионен водещ ", излъчено в централната емисия на новините на БТВ и „ Тази сутрин А. Т. и В. С. демонстрираха заплашително и арогантно поведение към В. Н. от Нова телевизия ", излъчено в късната емисия,които обстоятелства пълно и главно доказват разпространяването на клевета.При участие на ищеца в предаването „Здравей България“ с водещ В. Н. излъчено по NOVA на 06.10.2017г са обсъждани различни теми,включително темата за скандала,известен с наименованието„Кумгейт“, касаещ изнесена информация за роднински назначения,свързани с депутат от управляващата коалиция.Като е възприел казаното в студиото при диалога между ищеца и водещия със средствата на експертиза (изпълнила задача изявленията да се представят писмено)въззивният съд е изтъкнал,че в нито един момент ищецът не е заплашвал водещия предаването.Въззивният съд е обобщил спорните доводи на страните като сведени до въпрос допустима ли е критика под формата на иронизиране спрямо публична фигура-журналист,или това е неправомерно упражнена форма на заплаха т.е. нарушен ли е балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име.Даденият отговор е положителен,тъй като според състава на съда в рамките на това интервю,последвано от широко медийно отразяване,не са изнесени публично нови факти и обстоятелства - резултат на проведено журналистическо разследване, които единствено биха били ценни от гледна точка на обществения интерес.Създаден е по-скоро изкуствен медиен конфликт,основан на препращане към стари разкрития по повод “Кумгейт”без реално ново съдържание, чиято крайна цел е повишаване на рейтинга и провокация,но не и информиране на обществото с нови разкрития в тази насока.Създаването на новини в стил “Много шум за нищо”води до уеднаквяване на емисиите както на БТВ, така и на Нова ТВ,което е резултат на творческо безсилие и липса на въображение.Въззивният съд е достигнал до извод ,че при така проведения и излъчен от студио на „Нова телевизия“ разговор ищецът се опитва да омаловажи роднинските назначения като излага тезата, че не е важно чии роднини са назначените, а дали си вършат работата и в тази връзка развива и друга теза – че винаги и за всеки е възможно да бъде скалъпена такава история за всяко лице, което има някакво влияние, като очевидно се опитва да даде пример на В. Н. със самия него, като го пита: „ Вие нямате ли роднини “ и му казва, че те сигурно са назначени заради положението на водещия, а след това именно следва фразата „ Ако съм недобросъвестен утре мога да спретна един Викторгейт “. Обстоятелството, че това е само за илюстрация на по-рано изложената теза, че никой не е застрахован от измислици за неговите роднини, е следващото изявление на В. С.: „ Е, така се правят глупавите кампании, да. А глупави кампании за глупави хора, за ниско интелигентни избиратели или електорат. Е, за това е ..“ Тези изявления са прецени като несъдържащи заплаха за журналиста,поради това изявленията в емисиите са квалифицирани като клевета. Изтъкнато е ,че клеветата може да бъде публично извършена,включително в телевизионно предаване и че въпреки допустимо засиленото ниво на отрицателна критика и задаване на неудобни въпроси с цел провокация по отношение на публични личности ,следва да се застъпва и строго разграничаване между разгласяването на позорни обстоятелства и правото на изразяване на лична позиция и мнение.Като приложима съдебна практика на по сходни случаи въззивният съд е изтъкнал решение №110/2017г по гр.д № 2808/2016г на Четвърто г.о и решение № 148/2015г на Трето г.о на ВКС. Тези решаващи съображения на въззивния съд се оспорват от касатора като очевидно неправилни ,при непълна и едностранна оценка на доказателствата. Материалният закон е приложен неправилно, тъй като не е налице деликт. Съдът не е отчел ,че БТВ като независима медия не би могла да премълчи изявлението на вицепремиера на държавата ,преценката и квалификацията на това изявление от цялото общество,но и от самата медия (Нова Телевизия) като„заплаха“. Неправилен е изводът ,че изразите на ищеца:“ Вие с конкурс ли сте назначен ? Сложили са Ви на временен договор и са Ви удължили.. .И останахте сам на всичкото отгоре .. Утре, ако съм злонамерен ,ще разработя един „Викторгейт“ не представляват заплаха,след като представлявали иронизиране на журналист. Към касационната жалба на„БТВ Медия Груп“ е представено изложение. Формулират се следните процесуалноправни въпроси като се изтъква ооснование по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК: Подлежат ли на установяване на факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото? Може ли въззивният съд да променя подлежащите на доказване факти и ако го направи, следва ли да даде изрични указания за доказателствена тежест? Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото,който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаеш се от доказване ,без да изготви нов доклад. Според касатора по поставените въпроси въззивното решение е в противоречие с решение № 129/29.06.2015 г. по гр. д. № 7040/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о. Като материалноправни, решаващо произнесени и от обуславящо значение са формулирани въпросите: Какви са параметрите на критика и оценка на политическа личност от най- високите кръгове на властта за нейно участие в телевизионно предаване в качеството й именно на политик ? Може ли лице, което уваства в политическия живот и в конкретен политически дебат по телевизията ,с оглед правото на свободно мнение и предвид ,че е длъжно да понася обществена критика,в контекста на разговор с журналист да отправя шега,че журналистът ще бъде уволнен? Приема ли се като допустима критика към личността на висок пост,което се е „пошегувало“с журналист,представляващ обществото и получаващ информация в интерес на обществото ,че същият ще загуби работата си ? Разполага ли медията с правото да оповести ,че ищецът е „заплашвал“ журналист,предвид че преди излъчването на първото от процесните предавания многобройни статии и организации са изтълкували и заявили в публичното пространство това си виждане за телевизионното участие на ищеца по Нова телевизия? Посочва се основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК ,като общо по първите три въпроса въпросите се привежда съдебна практика на ВКС в решение №85/2012г по гр.д № 1486/2011г на Четвърто г.о, на която според защитата въззивното решение противоречи Изтъкват се и мотивите в Решение №7 от 04.06.1996г на КСРБ.По последния въпрос се сочи противоречие с множество решения от практиката на ВКС, както и основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по всички въпроси. По касационната жалба е постъпил отговор от В. С. С.,представляван от адв. М. И.. Оспорват се наведените от насрещната страна основания за допускане на решението до касационно обжалване.Не са изложени относими към предмета на спора касационни основания .С първата група въпроси касаторът се опитва да измести фокуса от доказано неправомерните си дейсвия към хипотетични процесуални нарушения.Втората група въпроси не обосновават нужда от допускане до касационно обжалване.Отчетено е ,че ищецът е публична фигура.По отношение на последният въпрос защитата опонира ,че когато в три новинарски емисии се тиражира новината, че висш политик е „заплашвал журналист“ и се създава медиен фурор ,би следвало медията да носи отговорност за изнесените факти, а не да се крие зад оправданията ,че и други преди това са разпространили тази „фалшива новина“. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение ,намира следното: С поставянето на първите три въпроса от процесуалноправно естество не е отговорено на общото изискване в чл. 280, ал.1 ГПК.Условията във въпрсите не са се осъществили по делото Отговорът им няма да предпостави извод за дължими, но непредприети процесуални действия на въззивния съд при така установените и съответно въприети при решаващата дейност на съда обстоятелства ,тъй като в случая се касе за въведени в процеса релевантни факти. Съдът на първа инстанция е извършил доклад по разпределяне на доказателствена тежест предвид въведените твърдения на страните .Твърдението на ищеца е за нарушаване на правото му на отговор по чл.18 ЗРТ, което е потърсил и е било отказано Ответникът е взел становище по тези твърдения в депозирания отговор на исковата молба, на което противопоставя факта ,че позицията на ищеца е отразена в интервюто и излъчена, затова същият не е имал право на отговор така ,както го е поискал (чл. 18, ал.1 ЗРТ). При тези установени обстоятелства ,обхванати от спора и становищата на страните,въззивният съд е формирал изводите си. Не се касае за обстоятелства ,за които докладът по делото е изключил доказване, а въззивният съд ,без да даде възможност на страните за становище и провеждане на съответното доказване, е приел за недоказани. Противно на тезата на касатора, нито един обсъждан от въззивния съд факт в настоящия процес не дава основание да се прибягва до указаното в решение № 129/29.06.2015 г. по гр. д. № 7040/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о. на ВКС Първият формулиран по реда на изложението материалноправен въпрос отговаря на общия и специален селективен кретерии на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК посочен от касатора за допускане до касационно обажлване .Отговорът предполата да се оцени и съобрази качеството на страните в настоящия спор ,обшествената им роля при изразените от тях(от ответника при условията на чл. 49 ЗЗД) твърдения, мнения или оценки от значение за търсената с иска отговорностпри упражняването на защитените от Конституцията на РБ комуникационни права.Присъдено е обезщетение за клевета при изявена реакция на медия, визираща предходна медийна изява на политик. Тази реакция по същество е оценена от въззивния съд като увреждащо и противоправно разпространяване на неверни и злепоставящи твърдения за случилото се и казаното от политика пред широка зрителска аудитория. Стълкновението между конституционно гарантираните права в случая е определящо за изводите на съда в решаваща насока. Съгласно установената съдебна практика на ВКС,следва да се прави разлика между твърдение за факт и оценка на факти и когато определен фактът е верен, разпространението му от медиите не е противоправно,а когато не е верен,от значение за отговорността при журналистическа публикация, телевизионно предаване или друга изява която го разпространява,са и ред други обстоятелства,също изяснени в практиката на ВКС (реш.№484/2010 по гр.д № 1438/2009 ІІІ г.о ,реш. №62/2012 по гр.д №1376/11 ІV г.о,реш. № 85/2012 по гр.д№1486/2011 ІV г.о ,реш. №204/2015г по гр.д №7046/2014г ІV г.о и др.),в Решение №7 от 04.06.1996г на КСРБ, както и практиката на ЕСПЧ по тълкуване на чл.10 от Конвенцията (Yordanova and Toshev v. Bulgaria, Bozhkov v. Bulgaria, IER v. Ukrine, Delfi AS v. Estonia ,Perna v. Italy, Pedersen and Baadsgaard v. Denmark, Fressoz and Roire v. France, De Haes and Gijsels v. Belgium, Thorgeir Thorgeirson v. Iceland, Leander v. Sweden, и др.) които в определяща за изводите на съда насока не са взети предвид от въззивния съд.Част от тази установена практика касаторът е реферирал в изложението. Следващите два формулирани в реда на изложението въпроса не осъществяват обща предпоставка за допускане до касационно обжалване,тъй като влагат в мотивите на съда несъществуващо съдържание. Софийски апелативен съд не е определял казаното от В. С. по отношение на водещия предаването „Здравей Бъргария“ журналист като „шега“, а като „пример със самия него “ и „иронизиране“ Ищецът също не е заявил с иска или поддържал в процеса изказаното да представлява шега,а че думите му са„илюстрация“в излагане на мнение, при което пряко и в контекст, заплаха не е отправяна. Следващият формулиран въпрос, относно правото на медията да информира обществото по вече разпространена информация като оповести ,че ищецът е „заплашвал“ журналист,също не обосновава самостоятелно общия и специален критерии в чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК при допускане на решението до касационно обжалване Касаторът настоява,че единствено е информирал и оповестил за обществена оценка,окачествяваща по идентичен начин поведението на ищеца. Това право на медията въззивният съд не е отричал.Въпросът за границите при упражняване на комуникационните права се обема от въпроса,по която касационно обжалване е допуснато Оплакванията,с които поставянето на последния по реда на изложението въпрос се аргументира, не са обосновка на посочените основания в чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК,а се свеждат до необсъждане, или невъзприемане на доводи. Не е налице и основание по 280, ал.2 предл трето ГПК.Очевидна неправилност,като квалифицираща степен на порочност и самостоятелно основание за допускане до касационен контрол има при въззивни решения, постановени при неприлагане на императивна материалноправна норма или когато законът е приложен в неговия противоположен,несъществуващ или отменен смисъл,при явно нарушени основополагащи за съдопроизводството процесуални правила,или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически ,опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда,а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай.Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд ,състав на ІІІ г.о