Определение № 32 от 06.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3377/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. Д. Г., чрез адв. В. Д. К., против определение № 1190 от 7. 08. 2025 г. по ч. гр. д. № 791/2025 г. на ОС – Велико Търново, потвърждаващо определение № 1637 от 3. 07. 2025 г. по гр. д. № 1490/2025 г. на РС – Велико Търново, с което е уважено възражение на ответника по чл. 119, ал. 4 ГПК, като е прекратено производството по гр. д. № 1490/2025 г. на РС – Велико Търново и делото е изпратено по подсъдност на РС – Русе, на основание чл. 105 и чл. 115, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като извърши проверка за допустимост на подадената частна жалба, прие следното: Частната касационна жалба е недопустима на основание чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като е подадена срещу въззивно определение, потвърждаващо прекратително първоинстанционно определение по чл. 118, вр. чл. 105 и чл. 115, ал. 1 ГПК, постановено по дело, решението по което не би подлежало на касационно обжалване. Прекратеното на основание чл. 118, вр. чл. 105 и чл. 115, ал. 1 ГПК производство пред РС – Велико Търново и изпращането му по подсъдност на РС - Русе има за предмет предявен от В. Д. Г. против ЧСИ В. П. Н. иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД – за присъждане на сумата 305, 10 лв. обезщетение за вреди от незаконосъобразно проведено изпълнение по изпълнително дело № 562/2024 г. по описа на ЧСИ В. П. Н.. (Производството по делото в частта относно установителни искове за факти – за признаване за установено между страните по делото, че изпълнението по изпълнително дело № 562/2024 г. по описа на ЧСИ В. П. Н. е било насочено върху несеквестируеми вещи и че запорираното представлява храна за длъжника, е прекратено с необжалвано и влязло в сила определение № 1169/14. 05. 2025 г. по гр.д. № 1490/2025 г. на ВТРС). Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решенията на въззивни съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. При частични искове цената на иска се определя от размера на съдебно предявената част. Определеният в чл. 280, ал. 3 ГПК критерий за необжалваемост е свързан единствено с цената на иска, без значение дали с последния се предявява целият размер на вземането или част от същото (в този смисъл са и разясненията, дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК). В настоящия случай цената на предявения иск по чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 441, ал. 1 ГПК е 305, 10 лв., под предвидения в чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване, поради което постановеното по делото въззивно решение не би подлежало на касационно обжалване. След като постановеното по делото въззивно решение не би подлежало на касационно обжалване, то и постановените по същото дело определения са изключени от подлежащите на касационно обжалване актове. Предмет на частната касационна жалба е въззивно определение, потвърждаващо първоинстанционно определение, с което се уважава направено от ответника, с отговора на исковата молба, възражение по чл. 119, ал. 4, вр. чл. 105 и 115, ал. 1 ГПК, за местна неподсъдност на делото на РС – Велико Търново, и делото е изпратено на РС – Русе, по подсъдност. Ограничението по чл. 274, ал. 4 ГПК е приложимо и за определенията, постановени в производства по подсъдност (определение № 3465 от 7. 08. 2024 г. по ч. гр. д. № 1441/2024 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 8 от 7. 01. 2010 г. по ч. гр. д. № 4564/2018 г. на ВКС, 4 г.о., определение № 128 от 21. 03. 2019 г. по ч. гр. д. № 915/2019 г. на ВКС, 3 г.о. и др.) Като подадена срещу неподлежащо на касационен контрол определение, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение