Определение № 60642 от 23.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 69/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Н. Г. срещу решение № 1452 от 5. 10. 2020 г. по в. гр. д. № 2234/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е потвърдено решение № 61 от 27. 03. 2020 г. по т. д. № 145/2019 г. на Софийски окръжен съд, ТО, ІV състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от И. Г. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание, търпяно в резултат на смъртта на брат й М. Н. Б., настъпила вследствие на трудова злополука на 28. 06. 2014 г., а именно нанесен удар в областта на главата с работния орган на земекопна строителна машина – многокофов багер марка „JSB 4CX“ с рег. № СО 6266, при което е причинена тежка черепно-мозъчна травма, за която строителна машина има сключен между СД „Цеки-З. и сие“ и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на валидност от 23. 08. 2013 г. до 23. 08. 2014 г., ведно със законната лихва от 28. 06. 2014 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационната жалбоподателка оспорва извода на съда, че инцидентът, довел до смъртта на нейния брат, не представлява покрит риск по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Излага оплаквания за неправилност на становището на въззивния съд, че под понятието „използване на превозни средства“, вложено в актовете на Съда на Европейския съюз, се разбира само използване на МПС като средство за транспорт. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 2, предл. второ и трето ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси: „1. Включва ли се в понятието „използване на превозни средства“ използването на МПС като работна машина за извършване на строителни дейности, ако тази дейност отговаря на неговата обичайна функция, т. е. ако същото освен като средство за транспорт се използва и като строителна/работна машина?; 2. Включва ли се в обхвата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и представлява ли покрит от застрахователя риск, инцидент, причинен с работния орган /кофата/ на МПС – комбиниран багер, използван като работна машина за извършване на строителни дейности?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и повдигнати въпроси във въззивната жалба, както и дали въззивният съд трябва да обсъди всички доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка?“ Касационната жалбоподателка поддържа, че първите два въпроса от изложението са разрешени в противоречие с решение от 4. 09. 2014 г. по дело С-162/2013 г. на СЕС, с което обосновава достъпа до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Наред с това поставя въпросите по т. 1 и 2 от изложението по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че са от значение за точното прилагане на закона. Сочи, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС по третия въпрос, като се позовава на решение по гр. д. № 4404/2019 г. на ВКС, решение по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение по т. д. № 1608/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., решение по т. д. № 3768/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение по т. д. № 2220/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., решение по т. д. № 1826/2016 г. на ВКС, І т. о. и решение по т. д. № 2435/2016 г. на ВКС, ІІ т. о. Обосновава приложното поле на касационно обжалване и с твърдения за недопустимост и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът по касационната жалба „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 28. 06. 2014 г. преди обяд в [населено място], [община] работници от СД „Цеки З. и сие“ извършвали довършителни работи по доизграждане на улична канализационна мрежа на селото; задачата била регулиране на бетонен пръстен от канализационна шахта, като за целта пръстенът бил закачен посредством стоманено въже към кофата на земекопна машина – многокофов багер „JCB – 4CX“ с рег. № СО 0626 от багериста В. Т. и бил повдигнат, но се наложило регулирането му на ръка, за да съвпаднат отворите му с канализационните тръби; за регулиране на пръстена в шахтата слязъл пострадалият М. Б., работещ в посоченото дружество на длъжност каналджия; видимост между багериста и Б. не съществувала, поради което след напасване на пръстена Б. извикал на багериста „Пускай!“ и последният пуснал кофата на багера, за която бил закачен пръстенът, надолу, при което кофата ударила в областта на дясната лицева половина главата на Б., който след злополуката бил хоспитализиран и починал на 14. 07. 2019 г. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза в решението е прието, че основната причина за злополуката е допускането в областта на работния обсег на багера да престоява пострадалия Б. в момент, в който с багера се изпълняват СМР. Въззивният съд е счел, че описаният инцидент представлява трудова злополука. Очертал е като спорни въпросите дали злополуката представлява покрит риск по сключената и валидна към 28. 06. 2014 г. застраховка „Гражданска отговорност“ и дали ищцата – сестра на пострадалия притежава активна материалноправна легитимация да претендира обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт с оглед разширения кръг на такива близки родственици. В решението е формиран извод, че в случая не е налице пътно-транспортно произшествие, тъй като багерът не се е намирал в движение на пътното платно, а е бил използван единствено и само като работна машина, генератор на двигателна сила, необходима за извършване на земекопните дейности по изгражданата канализация. При позоваването на решение от 28. 11. 2017 г. по дело С-514/16 на СЕС, решаващият състав е изтъкнал, че когато при настъпване на произшествие е участвало превозно средство, използвано като работна машина, а не като средство за транспорт, това използване не попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на чл. 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО. Поради това и с оглед установеното по делото използване на багера единствено като работна подемна машина при настъпване на увреждането на брата на ищцата, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че не може да бъде ангажирана отговорността на ответника – дружество, при което е била застрахована гражданската отговорност на причинителя на вредите по силата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Отделно от това, в решението на въззивния съд е прието, че искът следва да се отхвърли и на друго основание – липсата на създадени фактически отношения извън обичайните за брат и сестра. Решаващият състав се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС относно критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък на лицата извън кръга, очертан в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., а именно особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди надхвърлящи обичайните за конкретната родствена връзка, и е приел, че в случая ищцата не е установила при условията на пълно и главно доказване между нея и починалия й брат да е съществувала особена емоционална връзка. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Неоснователни са доводите за достъп до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК поради вероятна недопустимост на обжалваното решение. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС № 1/1985 г ., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. Предметът на делото е спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Когато съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на факти и обстоятелства, на които страната не се позовава, решението е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск. В настоящия случай няма твърдения и данни за отсъствието на предпоставките за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. При произнасянето си въззивният съд не се е отклонил от диспозитивното начало на процеса, като е спазил предметната рамка на искането по предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брата на ищцата, причинена от застрахования по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответника, водач на многокофов багер марка „JSB“ 4СХ с ДК № 06266. В постановеното въззивно решение съдът действително е обсъждал дали е налице възможност за ангажиране на отговорността на работодателя на починалия на основание чл. 200 КТ и е анализирал елементите от фактическия състав на задължителната отговорност „Професионална отговорност“. Мотивите на въззивното решение обаче обективират преценката за осъществяване на основанието по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ с оглед твърденията на ищцата, че отговорността на причинилия смъртта на брат й водач на описаната строителна машина е била застрахована при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и че същата е претърпяла неимуществени вреди от тази смърт. В равна степен отхвърлянето на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е основано на извод за липса на ПТП и използване на превозното средство, което да е включено в обхвата на застраховане по задължителната застраховка, и на заключение за отсъствие на материалноправна легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си съобразно критериите по Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Формираната правна воля при съобразяване на обстоятелствата, въведени от ищцата, не сочи на вероятната недопустимост на въззивното решение. Първите два въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се отнасят до обекта на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и по-конкретно до значението на понятието „използване на превозни средства“. Тези въпроси са били обсъждани от въззивния съд и имат обуславящ решаващите му изводи характер, поради което отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационната жалбоподателка обаче не е обосновала сочените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. С решение от 4. 09. 2014 г. по дело С-162/13 на СЕС, на което се позовава жалбоподателката, е прието, че чл. 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „използване на превозни средства“ включва всяко използване на превозно средство, което отговаря на обичайната функция на това превозно средство. С оглед отправеното преюдициално запитване е прието, че така в това понятие би могла да се включи маневрата на трактор в стопански двор, за да вкара в хамбар прикачено към него ремарке. Във връзка с целената защита на пострадалите при произшествия, предизвикани от моторни превозни средства, СЕС е постановил по същество, че понятието „използване на превозни средства“ не обхваща само хипотезите на движение по пътищата, тоест на движение по обществената пътна мрежа, а и всяко използване на превозното средство в съответствие с обичайната му функция, а именно като средство за транспорт. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с цитираната практика на СЕС, доколкото по делото е установено, че процесният багер не е използван като средство за транспорт – същият не се е намирал в движение и е бил използван само като подемна сила. Възприетото от съда разбиране, че в случая не е налице „използване на превозното средство“ е в пълно съответствие и с решението на СЕС, на което той се позовава във въззивното решение, а именно решение от 28. 11. 2017 г. по дело С-514/16 на СЕС, в което е прието, че съдържащото се в чл. 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира като работна машина двигателна сила. В последното решение на СЕС, при направено изрично позоваване и на решение на СЕС по дело С-162/13, е подчертано, че понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на чл. 3, параграф 1 от директивата обхваща всяко използване на превозното средство като средство за транспорт. Становището на касационната жалбоподателка за неприложимост в случая на решението на СЕС по дело С-514/16 е основано на несъответно на това тълкуване на СЕС разбиране, че в обхвата на понятието „използване на превозните средства“ от значение за обекта на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се включва и използването на превозното средство съобразно неговата, макар и основна към момента на увреждането, друга функция – на работна машина. Съществуването на задължителна за съдилищата, по силата на чл. 633 ГПК, практика на СЕС по поставения въпрос, на която въззивното решение съответства, изключва и предпоставките, формиращи въведеното от касационната жалбоподателка допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. По отношение на последния поставен въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, който отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По този процесуален въпрос е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постоянна практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения – цитираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и служебно известните на състава решение № 388 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3. 04. 2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3. 11. 2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. Съгласно посочената практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. В случая не е допуснато отклонение от практиката на ВКС, тъй като въззивният съд се е произнесъл по доводите във въззивната жалба и е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, за да формира извод относно осъществяване на елементите от фактическия състав по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД. Неоснователни са доводите, в контекста на които е въведен въпросът на касационната жалбоподателка, че въззивният съд не се е произнесъл по смисъла на понятието „използване на превозни средства“, доколкото решаващите изводи на съда за неоснователност на прекия иск срещу застрахователя са основани на изграденото след тълкуване на понятието становище, че в неговия обхват не се включва използването на превозното средство като работна подемна машина. Що се отнася до свързаното с въззивните доводи на ищцата решение на СЕС по дело С-162/13 то действително не е било обсъдено от въззивния съд, но това не се е отразило на решаващите му изводи, доколкото в този акт на СЕС не се съдържа различно тълкуване на понятието „използване на превозни средства“. Както бе посочено, в това решение на СЕС е прието, че в обхвата на понятието „използване на превозни средства“ би могла да се включи маневрата на трактор в стопански двор, за да вкара в хамбар прикачено към него ремарке, тоест в разглеждания случай превозното средство е било използвано като средство за транспорт. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице и поддържаното от касационната жалбоподателка основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК- очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност е основание за допускане на касационно обжалване, което не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Като характеристика то насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените пороци. Касационната жалбоподателка аргументира тезата си за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение с доводи, че изводите на въззивния съд за липсата на съществувала особено близка емоционална връзка между ищцата и починалия й брат са неправилни, тъй като не кореспондират със събраните по делото доказателства, и с оплаквания, че съдът недопустимо е обсъждал задължителната застраховка „Професионална отговорност“ в строителството по чл. 171 ЗУТ. Първите представляват оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, чиято основателност може да бъде преценявана след допускането на касационно обжалване, а по отношение на вторите вече бяха изложени съображения по повод вероятността обжалваният съдебен акт да е процесуално недопустим. По изложените съображения въззивното решение на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение