Определение № 390 от 28.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 361/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Постъпила е частна жалба от П. Й. П. против определение № 305 от 11.05.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 321 по описа за 2009 г. на Окръжен съд П., с което е потвърдено определение № 5* от 30.12.2008 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на Районен съд П. за прекратяване производството по делото. Ответникът по частната жалба „Е” ЕО., гр. П. оспорва допустимостта на касационното обжалване, евентуално основателността на жалбата, като претендира направените в производството разноски, а „М” ЕАД-в ликвидация, гр. П. не е изразило становище. Съдът е сезиран с предявен от П. Й. П. против „Е” ЕО., гр. П. и „М” ЕАД-в ликвидация, гр. П. иск по чл.336 от ГПК /отм./ за признаване, че към момента на изпълнението, собственици на недвижимия имот пл. № 1* в кв.121 по плана на с. Р., са били наследниците на П. В. М. и да се отмени постановлението за възлагане на имота по изп.д. № 0-331/2000 г. на СИС при ПРС. С писмена молба от 12.06.2008 г. ищецът е поискал конституиране като ответник и на Г. управление „Държавен резерв и военновременни запаси”, взискател в изпълнението. Първоинстанционният съд е приел, че липсва правен интерес от иска, тъй като въз основа на решението, с което ще се установи, че „М” ЕАД-в ликвидация, гр. П. не са били собственик на имота, не би могло да се пристъпи към принудително изпълнение, а между ищеца и „Е” ЕО., гр П. е налице висящо производство по иск по чл.108 от ЗС, в което П. Й. П. може да защити правата си по пътя на възражение или насрещен иск. За недопустимо е прието и искането за отмяна на постановлението за възлагане на недвижимия имот, тъй като това може да стане само по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител и то само от собственика на имота, който атакува въвод по реда на чл.332, ал.3 от ГПК /отм./. Въззивният съд е потвърдил прекратителното определение, излагайки допълнителни съображения, че искът е недопустим, тъй като не е предявен против всички страни в изпълнението и че е недопустимо обективно съединяване на иска за собственост с искането за отмяна действията а съдебния изпълнител, тъй като същите се разглеждат от различни по степен съдилища и по различен ред. Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Представеното решение № 2* от 18.11.1968 г. по гр.д. № 1651/68 г. на ВС, І г.о. е неотносимо към изводите на въззивния съд за недопустимост на иска, доколкото съдържа тълкуване, че иск по чл.336 от ГПК /отм./ е допустим и след приключило производство по обжалване действията на съдебния изпълнител по чл.332 от ГПК /отм./. В решение № 607 от 6.01.2009 г. по т.д. № 218/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о. е дадено тълкуване, че правен интерес от иск по чл.336 от ГПК /отм./ е налице при наличие на две кумулативни предпоставки – вещите-предмет на изпълнението да не са във фактическа власт на ищеца, поради което той не може да защити правата си по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител и срещу тези вещи да е насочено изпълнението. В случая изводите на съда са в съответствие с посоченото разрешение, доколкото изпълнителното производство по отношение на процесния имот вече е приключило, а следователно липсва втората кумулативна предпоставка за наличието на правен интерес. Не са налице и предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по формулирания правен въпрос за целта и възможността, която дава разпоредбата на чл.336 от ГПК /отм./ за трети лица, засегнати от изпълнението, да защитят правата си. Нормата на ал.1 от чл.336 ГПК /отм./ ясно визира като условие за допустимост на иска наличието на висящ изпълнителен процес в какъвто смисъл е изискването изпълнението да е насочено към имущество, което не принадлежи на длъжника, а съответно при вече реализирано изпълнение защитата на правата се осъществява в исково производство между собственика на имуществото и приобретателя на това имущество. В този смисъл липсва непълнота или неяснота на правната уредба по поставения въпрос. В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното определение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение