Определение № 378 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4272/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. П. срещу решение № 1589 от 28.06.2019 г., постановено по гр.д. № 5771 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е отменено решение № 4273 от 21.09.2018 г. по гр.д. №112 по описа за 2018 г. на Благоевградския окръжен съд в частта за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на А. И. П. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ разликата над 1000 лв. до 5 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, искът за тази разлика е отхвърлен и е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на 1 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Касаторът твърди, че въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и искът е отхвърлен за разликата над 1000 лв. до 5 500 лв. е неправилно поради нарушение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е в производството по ЗОДОВ да се поставят изобщо на обсъждане факти и доказателства относно доказаността на вината на обвиняем/подсъдим/, събрани в хода на прекратено наказателно производство?

2. Какъв е паричният еквивалент, очертаващ моралните и психологически вреди, нанесени на обвинения гражданин за период от пет години, извън случаите на причинени физически болки и страдания?

3. Допустимо ли е в производството по ЗОДОВ и в правомощията на гражданския съд ли е обсъждането на обстоятелства, касаещи предходни осъждания на ищеца по наказателни производства, с цел да се мотивира изводът за занижаване на обезщетението с придобиване на допълнителна представа за личността на ищеца и трите му предходни присъди?

Прокуратурата на Република България не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

И. П., баща на ищеца, е подал на 1.7.2011 г. до полицията в [населено място] жалба срещу своя син, в която е посочил, че синът му е изтеглил от негова банкова сметка 1 800 лв. без пълномощно. Въз основа на жалбата ищецът е бил привлечен като обвиняем на 18.11.2011 г. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК. След постановена осъдителна присъда, която е била отменена, наказателното производство в крайна сметка е било прекратено с постановление от 1.02.2016 г. на Районна прокуратура-гр. Гоце Делчев, тъй като измамата, при която пострадалият е възходящ на извършителя, е престъпление от частен характер и наказателното производство се възбужда по тъжба на пострадалия до районния съд. За причинените му от наказателното производство неимуществени вреди А. М. е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. Благоевградският окръжен съд е уважил иска заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от наказателното производство до размера от 5 500 лв. и го е отхвърлил за разликата до 30 000 лв., а Софийският апелативен съд е намалил обезщетението на 1 000 лв. Въззивният съд е мотивирал намалението с множество установени по делото обстоятелства: ищецът не е търпял сериозна мярка за неотклонение, няма надлежни доказателства за влошаване на здравословно и/или психическо състояние, не е напускал работа, няма сведения да се е стигнало до влошаване на личния му и семеен живот. Съдът е подчертал, че наличието на три присъди през процесния период, две от които за неплащане на издръжка, а първата-за кражба, са също причина за неудобство и негативни емоции и не са се отразили добре на общественото мнение за неговото добро име. Взел е предвид също и поведението му във връзка с повдигнатото обвинение, изразяващо се в получаване на процесната сума, за което е твърдял, но не е имал пълномощно от баща си. Всички тези обстоятелства според съда препятстват възприемането му като човек с високо обществено съзнание и отговорност. Тези мотиви на въззивния съд са съобразени със спецификата на нематериалното благо, което се обезщетява посредством паричен еквивалент. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от незаконно наказателно преследване, не се присъжда само по чисто формални критерии като продължителност на производството, мярката за неотклонение, тежест на предвиденото наказание и други подобни. Най-тежко от незаконното наказателно производство се засягат честта и доброто име на лицето, затова съдът не само може, но е и задължен да прецени какъв всъщност е бил неговият статут в обществото. От значение е дали действително ищецът се е ползвал с уважение и добро име, което е пострадало от незаконното преследване, или по други причини авторитетът му вече е бил накърнен. Ето защо е допустимо и необходимо съдът да преценява както предходните присъди, така и моралния облик на ищеца и да намали обезщетението, ако установи, че доброто му име вече е пострадало от други обстоятелства.

Въззивният съд не е обсъждал факти и доказателства относно вината на ищеца, а е взел предвид неговото поведение, свързано с наказателното производство-изтеглянето на сума от банкова сметка на баща му без пълномощно. Без да се окачествява като престъпление, това деяние е морално укоримо и е допринесло за образуването на наказателното производство. Ето защо следва да бъде взето предвид като обстоятелство, водещо до намаляване размера на обезщетението съгласно чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. В този смисъл е и т.3 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.на ОСГК на ВКС.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че дадените от въззивния съд разрешения на повдигнатите от касатора въпроси съответстват на практиката на ВКС. Ето защо касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение