Определение № 333 от 11.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4854/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. М. К., чрез адв. М. Д., против решение № 30 от 04.08.2021 г. на ОС - Кърджали по в. гр. д. № 69/2021 г., с което е отменено решение № 260049/от 12.02.2021 г., постановено по гр. д. N 93/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали и вместо него е постановено решение, с което е допуснато да се извърши делба на самостоятелен обект в сграда с идент. № 40909.108.138.4.ЗЗ по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18- 66/18.10.2006 г. на ИД на АК, последно изменение със заповед № 18-1246-17.02.2014г. на Началник на СЕКК-К., намиращ се на ет. 6 в сграда с идент. № ....., разположена в ПИ с идент. № ....., със застроена площ от 166.96 кв. м., ведно с прилежащите 6.649% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж между и при делбени части, както следва: 43,48/166,96 ид. ч. - в общ дял за М. Л. М. и А. М. М.; 40/166, 96 ид. ч. за Г. М. К. и 83,48/166,96 ид. ч. за П. Г. Б.. Касаторът поддържа неправилност на обжалваното въззивно решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което искът за делба да бъде отхвърлен.Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба М. Л. М. и А. М. М., чрез адв. С. Д., са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски за касационната инстанция. В срок няма постъпил отговор на касационната жалба от ответника П. Г. Б.. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване. Производството е във фазата по допускане на делбата. Образувано е по иск, предявен от М. А. М., която е починала в хода на производството и е заместена от наследниците си по закон М. Л. М. и А. М. М. /съпруг и дъщеря/. Първоинстанционният съд е допуснал извършването на съдебна делба, като е определил делбените части, както следва: 26,04 % идеални части в общ дял за М. Л. М. и А. М. М.; 23,97% идеални части за Г. М. К. и 49,99% идеални части за П. Г. Б.. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е изчислил неправилно делбените квоти, предвид на което и е отменил решението и е постановил друго такова за допускане на делбата, като е определил делбените части на страните. За да достигне до този извод, съдът е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № 137, н. д. № ...../2008 г., М. М. и П. Б., като съсобственици на по 182 ид. ч. от поземлен имот с площ 658 кв. м. с идентификатор №...., са сключили договор, с който си запазили и взаимно си учредили право на строеж върху обекти в пететажна жилищна сграда /с активен партер и мансарден етаж/, която ще се изгради в съсобствения им имот. Съгласно същия договор цялата сграда ще бъде построена от „А." Е., което дружество ще придобие собствеността върху конкретно описани в нотариалния акт обекти. На 24.02.2010г., когато сградата била построена на етап груб строеж, „А." Е. продало на Г. М. К. самостоятелен обект с идентификатор ....., представляващ таванско помещение №3, намиращо се на шести - мансарден етаж., със застроена площ 80 кв. м. Съдът е приел също, че поради разминавания между учредените и застроените параметри на сградата, на 12.12.2013 г. М. М. и П. Б., като учредители на правото на строеж, и "А." Е. " с нотариален акт за поправка на нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № 194, дело № 194/2013 г., се договорили за изменяне на обема на учреденото право на строеж, като в т. І на акта договорили, че същото е отстъпено за шестетажна жилищна сграда. В т. ІІІ. 9 уговорили, че М. М. запазва и взаимно си учредява с П. Б. правото на строеж за самостоятелни обекти, вкл. и 1/2 ид. ч. от складови помещения група "А" - самостоятелен обект със застроена площ от 166, 98 кв. м., находящ се на шести /тавански/ етаж в шестетажната сграда. С влязло в сила на 02.09.2013 г. решение, постановено по гр. д. № 1950/2010 год. по описа на Кърджалийския районен съд, Г. М. К. е осъден да отстъпи собствеността и предаде на П. Г. Б., владението върху 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ....., представляващ таванско помещение № 3, находящо се на шести-мансарден етаж, със застроена площ 80 кв. м. С влязло в сила на 26.07.2019 г. решение № 203 от 19.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 184/2018 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, е отменено решение № 88/26.02.2018 г., постановено по гр. д. № 420/2017 г. по описа на Районен съд – Кърджали и е отхвърлен предявеният от М. М. срещу Г. К. иск за признаване за установено, че М. е собственик на 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор ....., със застроена площ от 80 кв. м. С Акт № 10549-24. 01. 2014г. на АГКК -К. били нанесени нови обекти в сградата, между които и самостоятелен обект с идентификатор ....., със застроена площ 166. 98 кв. м. Въз основа заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, въззивният съд е приел за установено, че площта на процесния обект е 166, 96кв. м., както и че самостоятелен обект с идентификатор № ..... е включен в обект с идентификатор ...... При така приетата за установена фактическа страна, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че претендираното в производството е построено в повече от учредения обем на правото на строеж, обособено е като самостоятелен обект, предвид на което и принадлежи на собствениците на земята. Направен е извод, че съделителят Б. е съсобственик на основание влязлото в сила съдебно решение, както и на основание чл. 92 ЗС. Прието е, че той като собственик на 1/2 ид. ч. от поземления имот е собственик и на 1/2 ид. ч. от построеното в повече от учреденото в полза на "А." Е. право на строеж. За съделителя Г. К. съдът е посочил, че се легитимира като съсобственик на основание влязлото в сила решение № 203 от 19.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 184/2018 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали. За съделителите М. М. и А. М., като наследници на М. М., е прието ,че се легитимират като собственици на 43,48/166, 96 ид. ч. от спорния имот, целият с площ от 166,96 кв. м., които ид.ч. представляват 1/2 от 86, 96 кв. м. - разликата над 80в. м. до 166, 96кв. м. При тези мотиви на съда не са налице сочените от касатора основания на чл. 280, ал.1,т.1 и 3 и ал. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставените от касатора правни въпроси в точка едно и две от изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са относно задължението на въззивния съд да зачете влязлото в сила решение по в. гр. д. № 184/2018 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали. Обосновани са с доводи, че от това решение следва извод, че М. М. не се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор ..... и се твърди, че предвид постановеното решение, ищците, като наследници на М., не се легитимират като съсобственици на спорния имот на основание чл. 92 ЗС. По поставения правен въпрос за задължението на съда по чл. 297 ГПК – да зачете влязло в сила съдебно решение, не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е изведен от мотивите на съда и не кореспондира с приетата за установена по делото фактическа обстановка. По делото не е представено съдебно решение, с което да са отречени правата на М. върху имот ..... и със застроена площ от 166.96 кв. м. Решението по гр.д. № 184/2018г. е за самостоятелен обект с идентификатор ....., със застроена площ от 80 кв. м., за който съдът, въз основа заключението на съдебно- техническата експертиза, е приел, че е включен в процесния имот с идент. ..... и представлява част от него. Въззивният съд е взел предвид, че с влязлото в сила решение по в. гр. д. № 184/2018 г. е отхвърлен предявеният от М. М. срещу Г. К. иск за признаване за установено, че М. е собственик на 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор ..... и площ от 80 кв. м. и именно изхождайки от обективните предели на формираната с това решение сила на пресъдено нещо, съдът е приел, че М. /респ. нейните наследници/ не се легитимират като собственици на тези 80 кв.м., което е съобразено при определяне на делбените им части. Касаторът поддържа, че относно приложението на чл. 79, ал.1 ЗС съдът се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/06.08.2012г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012г. на ОСГК. Разрешенията, дадени в посоченото ТР са неотносими към настоящия спор, защото въпросът дали имотът е придобит по давност от някоя от страните по делото, не е бил включен в предмета на спора по предявения иск за делба и съответно по него съдът не се е произнасял. Поставен е и следният въпрос: „Съделителите М. Л. М. и А. М. М., могат ли да се легитимират като съсобственици по силата на приращението на основание чл. 92 ЗС ?“ По този въпрос се иска допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, като се сочи противоречие на изводите на съда с решение № 68/02.08.2013г. по гр.д. № 603/2012 на ВКС. Така формулираният въпрос по естеството си е фактически, а не правен и представлява довод по правилността на обжалваното решение, който не може да бъде обсъждан във фазата по селекция на касационните жалби, поради което този въпрос не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не следва да се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че решението е очевидно неправилно, защото съдът е допуснал нарушения при преценката на доказателствата, като не е взел предвид, че той е придобил по давност частта на наследодателката на ищците. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Изложените от касатора доводи не обосновават допускането на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, защото те са относими към правилността на обжалваното решение, за която, както се посочи, касационният съд не се произнася в производството по чл. 288 ГПК. Съдът намира, че не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност същото да е нищожно или недопустимо. Постановено е от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Предвид изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците М. Л. М. и А. М. М. направените от тях разноски за производството пред ВКС в размер на 1 500 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,