Определение № 679 от 31.05.2011 г. на ВКС по д. № 191/2011 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Силистра /ОС/ по гр.д. №149/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен на осн. чл.74 от ЗЗД предявеният от [фирма] срещу ответника иск за сумата от 1500 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска и сторените разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Намира, че въпросът: приложим ли е чл.74 от ЗЗД, като общ закон, при наличното трудово правоотношение между страните към момента на транспортното нарушение на работника и плащането на наложената му за него лична глоба от страна на работодателя, е от значение за спора и точното прилагане на закона и е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложена практика на ВКС. Въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение и по него ответникът – касатор като шофьор е изпълнявал международен превоз с товарния автомобил на ищеца. Поради нарушаване на правилата за движение и транспорт на територията на У. на шофьора е наложена лична административна санкция – глоба в размер на 1279 евро и до плащането й е задържан в страната, а с това и автомобилът. За да избегне вредите от престоя на автомобила и неизпълнението на договора с третото лице – контрахент в превоза, ищецът е платил глобата на ответника / чуждото задължение/ и встъпва в правата на удовлетворения кредитор за пълния й размер на осн. чл.74 от ЗЗД. В случая за работодателя не са настъпили вреди – неблагоприятни имуществени последици по трудовото правоотношение поради небрежност на работника при изпълнение на възложената му работа /напр. повреда на автомобила, развала, разграбване или разпиляване на товара, неустойки за забавената му доставка/ – за да ги предотврати и продължи превоза работодателят е заплатил личното задължение на работника за глоба. Това решение на въпроса от ОС не е в противоречие с посочената и приложена практика на ВКС по влезли в сила решения. Р №143/90 г. и 726/93 г. на трето г.о. са за различни случаи: за отговорността по чл.200 от КТ и регресния иск на работодателя, платил обезщетението срещу причинилото вредите лице по чл.202 от КТ, и са неотносими към настоящото дело. В случая задължението на ответника е за глоба, наложена му в лично качество за транспортно нарушение от публичен ред / не са нарушени задължения по тр. договор, нито в административния акт е ангажирана отговорността на работодателя/. Работодателят е платил дълга на работника, поради интереса си от това и встъпва в правата на удовлетворения кредитор – Р №773/02 г. на пето г.о. на ВКС и №1023/07 г. на ВКС, ТК. Представените определения по чл.288 от ГПК не решават въпроси от съществото на спора и не са практика по см. на чл.280, ал.1 от ГПК – ТР №1/10 г.. В практиката и теорията са разяснени предпоставките за отговорността по чл.203 от КТ – тя е за вредите / загуби, но не и пропуснати ползи/, причинени през време на трудовото правоотношение; субект на нарушението е работникът, а обект са само трудовите задължения за грижливо пазене имуществото на работодателя, с което работникът е в досег при изпълнение на тези задължения. В случая тези предпоставки не са налице; личният характер на нарушението и наложената на ответника санкция, платена от ищеца като чужд дълг при установения интерес да го стори, сочат на правото на последния по чл.74 от ЗЗД, според приетото от ОС. В този смисъл е и Р №434/09 г. по гр.д. №5983/07 г. на четвърто г.о. на ВКС. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.