Определение № 3320 от 28.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4668/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. К., [населено място], подадена чрез адв. В. О., срещу въззивно решение № 715/29.05.2023 г. по в. гр. дело № 24/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение № 2797/17.10.2022 г. по гр. дело № 14301/2021 г. на Софийския градски съд, предявеният от жалбоподателя иск по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е уважен до размера от 35 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от него, в резултат на ПТП, настъпило на 09.03.2020 г., ведно със законната лихва от 01.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, а за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът е отхвърлен. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил чл. 52 ЗЗД, поради което присъденото обезщетение е несправедливо занижено. Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв. Д. Т.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. От данните по делото се установява следното: Предявеният иск е по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Съдът е приел, че доколкото обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на застрахователно събитие на 09.03.2020 г. до сумата от 15 000 лв., основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът пред въззивната инстанция е съсредоточен върху обстоятелството дали правилно са приложени критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали чрез своето противоправно поведение (пътник без правилно поставен предпазен колан) пострадалият е допринесъл в единния съпричинителен процес на явленията и фактите в обективната действителност за настъпване на вредоносния резултат. От кредитираната като компетентно изготвена въз основа на целия доказателствен материал съдебно-медицинска експертиза е прието, че вследствие пътно-транспортно произшествие на 09.03.2020 г. на ищеца са причинени черепно-мозъчна травма, гръдна травма и травма на гръбначния стълб със следните увреждания: мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош, контузия на гръбначния стълб и дискова херния на ниво Л5-Ec1. По отношение на уврежданията е установено следното: мозъчното сътресение е протекло без данни за пълна загуба на съзнание (кома), с умерено изразена общомозъчна симптоматика; контузията на гръдния кош е предизвикала болки с умерен интензитет за срок от 10-15 дни, а контузията на гръбначния стълб е обхванала всичките му отдели – шиен, гръден и поясен, което е предизвикало болки и страдания за срок от 30 дни; дисковата херния на ниво Л5-Ес1 е предизвикала болки и страдания за 2-3 месеца, изразяващи се с лумбо-радикулерен посттравматичен синдром с коренчево дразнене в дясната лумбална област по Л4-5, без двигателен дефицит. Тя е причинила централна и рецесуална стеноза с притискане на нервно коренче, като това увреждане все още не е възстановено. Установено е още, че ищецът е бил хоспитализиран за три дни, а след неговото стабилизиране е продължил лечебния и възстановителния процес в домашни условия, като е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за период от 75 дни (2 месеца и половина). Според вещото лице и към настоящия момент ищецът продължава да търпи умерени болки в кръста и гърба, които затрудняват двигателния му режим, но не ограничават работоспособността му. Същите факти са установени и от показанията на майката на ищеца, които съдът е кридитирал като достоверни и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства. При определянето на обезщетението за действително претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът е взел предвид още възрастта на пострадалия към момента на увреждането – 37 години, обществено-икономическите условия в страната и съдебната практика за справедливия размер на за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания. Съдът е направил извод, че подходящото в случая обезщетение възлиза на 35 000 лв. Като неоснователно е отхвърлено възражението на ответното дружество застраховател за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като е пътувал в автомобила, участвал в ПТП, без предпазен колан. Съдът е приел, че независимо, че е установено, че ищецът е пътувал без правилно поставен предпазен колан, това обстоятелства не е в причинна връзка с настъпилите увреждания на здравето му. Позовал се е на съдебно-медицинската експертиза, според която при конкретния механизъм на ПТП, при който основният удар е бил дясно-страничен, последван от допълнителни инерционни движения, е напълно възможно пострадалият да получи тъждествени или дори по-тежки увреждания и с поставен предпазен колан. В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставен въпросът за задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на претърпените болки и страдания от пострадалия. Поддържа се, че въпросът е решен в противоречие с т. 11 от ППВС № 4/68 г. Формулиран е и втори въпрос: „следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“, по който се твърди противоречие с практиката на ВКС – решение № 28/09.04.2014 г. по т. дело № 1948/2013 г., II т.о., и решение № 4/08.03.2021 г. по т. дело № 2940/2019 г., II т.о. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното по поставените въпроси: И двата въпроса са свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД, по което съществува множество практика, включително и задължителна такава, обективирана в посоченото от касатора Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС. В постановлението са определени критериите за понятието „справедливост“, като е посочено, че то не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно. Съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства и в мотивите към решението си да посочи както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за определения и присъден размер. Пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай. В този смисъл са решение 86 от 6.06.17 г. по гр. дело № 3856/16 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 49 от 24.06.13 г. по гр. дело № 5055/13 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 38 от 13.03.13 г. по гр. дело № 323/12 г. на ІІІ г. о. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които е даден същият отговор на въпроса относно съдържанието на понятието „справедливост“ като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди. Съгласно постоянната практика на ВКС при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Съдът не се е отклонил от установената практика и при определянето на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди е изложил мотивите си въз основа на наведените възражения и събраните доказателства, и е обосновал извода си защо дължимото обезщетение е в по-нисък размер. Доколкото обжалваното решение не е в противоречие с практиката на ВКС не следва да се допуска касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените въпроси. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение