Определение № 15 от 10.06.2022 г. на ВКС по д. № 7/2022 г.

Производството е по чл.135, ал.5 от АПК. Образувано е по спор между Административен съд Хасково/АС/ и Районен съд София/РС/ за подсъдността на искова молба на Ю. К. срещу Агенция „Митници”, с която са предявени иск по чл.1 ЗОДОВ за сумата от 14 559 лв., обезщетение за имуществени вреди/неизплатени заплати/ поради временно отстраняване на ищеца от работа със заповед №3597/2.12.14 г. г. на директора на Агенция „Митници”, на осн. чл.100, ал.2 ЗДС / обявен за противоконституционен с РКС, ДВ бр.38/16 г./ и по чл.86 ЗЗД за сумата от 9657 лв. – законна лихва върху обезщетението от м.12.2014 г. до исковата молба. Исковата молба първоначално е подадена в АС Хасково и е образувано адм. дело №598/21 г. на този съд. С определение по делото от 23.06.21 г. производството пред административния съд е прекратено и делото – изпратено на Районен съд София по подсъдност. В определението е прието, че в случая отговорността на държавата се търси за вреди от отменен като противоконституционен акт. Тази отговорност не се реализира в специалните хипотези на ЗОДОВ, вкл. по чл.1 от ЗОДОВ, а на общо основание по реда на чл.49 ЗЗД. Посочена е практика на ВКС в този смисъл. След изпращане на делото в СРС е образувано гр.д. №38705/21 г. по описа на този съд. С определение по делото от 24.02.22 г. СРС е повдигнал настоящия спор. Приел е, след направеното уточнение на исковата молба от ищеца, че претенцията е за вреди, настъпили вследствие на незаконосъобразна дейност на служител на Агенция „Митници”, който е бил длъжен да констатира незаконосъобразността на разпоредбата на чл.100, ал.2 ЗДС и да не я прилага. Затова според РС, компетентен да разгледа спора е АС. ВКС на РБ, петчленен състав, намира, че компетентен да се произнесе по иска е административният съд. На осн. чл.100, ал.4 ЗДСл. при незаконно отстраняване от работа държавният служител има право на обезщетение по реда на ЗОДОВ. В случая в исковата молба се твърдят незаконосъобразни действия на административния орган при отстраняването на ищеца от работа на осн. чл.100, ал.2 ЗДСл., като принудителна административна мярка, поради което искът следва да се разгледа по реда на чл.1 от ЗОДОВ от административния съд. Поради изложеното ВКС и ВАС на РБ, петчленен състав