Определение № 830 от 08.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 442/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. и В. К. С., В. срещу решение № 381/16.12.2009г., постановено по ч.гр.д.№ 678/2009г. от В. апелативен съд, с което е потвърдено решение № 100/23.10.2009г. по ф.д.№ 41/2009г. на Габровския окръжен съд за отказ за вписване в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на учредена от заявителите фондация “Т. Б.” със седалище с. Б., общ.Севлиево. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е споделил изцяло изводите на първоинстанционния съд, че според учредителния акт фондацията си поставя само стопански цели, както и че средствата и дейностите за постигане на тези цели имат също стопански характер. Фондацията, чрез посочените цели, ще развива търговска дейност по покупко – продажба и ремонт на недвижим имоти, които представляват предмет на дейност на търговско дружество, а не на юридическо лице с нестопанска цел. Допълнително са изложени съображения, че при стопанската дейност насрещната престация е определена на пазарен принцип и цели реализиране на печалба, като за учредената фондация липсвала безспорност, че осъществяването на целите ще е безвъзмездно за юридическото лице и за лицата, които ще ползват придобитите имоти. Според касатора липсва практика по въпросите: “Необходимо ли е съдилищата, извършващи регистърни производства на юридически лица, да мотивират изводите си за незаконосъобраност на учредителните актове, с посочване на конкретни правни норми, с които учредителните актове не са съобразени?” и по “Безвъзмездността в целите, средствата и дейностите на фондация в частна полза следва ли да е недвусмислено посочена в учредителния акт, и ако не е, то това основание ли е за отказ на съдебната й регистрация?, респ.”Как следва да се тълкува понятието “стопанска дейност”. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изискват неяснота, непълнота или противоречие в законодателната уредба, когато чрез тълкуването на конкретната норма ще се създаде съдебна практика по прилагането й или същата ще се осъвремени предвид настъпили в законодателството или в обществените условия промени – т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Въззивната инстанция е направила препращане към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл.272 ГПК, като в обжалвания акт са конкретно посочени нормите, които ограничават извършването на стопанска дейност за юридическите лица с нестопанска цел – чл.3, ал.3 и ал.6 ЗЮЛНЦ. В тази връзка и тълкуването на понятието “стопанска дейност” и посочването на безвъзмездността в целите, средствата и дейностите в учредителния акт, е основано на законовите разпоредби на специалния закон – ЗЮЛНЦ. Изключването на разпределение на печалба по чл.3, ал.6 ЗЮЛНЦ и регламентацията на стопанската дейност като допълнителна, но само ако е свързано с основния предмет на дейност по чл.3, ал.3 ЗЮЛНЦ, са недвусмислени и не се нуждаят от тълкуване. Евентуалната необоснованост на въззивния акт не е основание на допускане на касационното обжалване с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното приложението на правото, а не възприетите факти и обстоятелства по конкретното дело. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд